НАСА ще тества в космоса слънчево платно от най-ново поколение (видео)

НАСА се готви за първи път да изпрати в космоса усъвършенствана платформа за слънчеви платна. Предвижда се тя да бъде изстреляна до края на април с ракетата Electron на Rocket Lab. Това трябва да стане от стартовата площадка в Махия, Нова Зеландия. Платформата ще бъде изведена на слънчевосинхронна орбита на височина 1 000 км, където ще разгърне платно с площ 80 кв. м. Очаква се, че когато бъде разгърнато, платното по яркост ще се доближава до звездата Сириус. Ако тестовете са успешни, тази технология ще даде възможност в бъдеще да се създават слънчеви платна с площ до 2 квадратни километра.

За да изпробва най-новата платформа за слънчеви платна, NanoAvionics разработи уникалния кубсат 12U. Задачата на тестовете е да се валидира новата система за укрепване на платната, която включва композитни мачти. Когато са сгънати, те са с размерите на обикновена рулетка, но могат да се разгъват в солидни стойки с дължина до 7 метра.

Когато сателитът достигне желаната орбита, мачтите ще започнат да се разтягат и ще изтеглят сегментите на платната след себе си. Те също са изработени от композитен материал, който осигурява твърдостта им при разгръщане. Но в същото време им позволява да се сплескат и сгънат компактно, когато са навити на макара. В бъдеще тази технология ще позволи създаването на платноходни структури с много по-големи размери – до 2 квадратни километра.

Процесът на разгъване на платното ще отнеме 25 минути, ще бъде заснет от камера на сателита. След това видеото ще бъде изпратено на Земята. Основната цел на изстрелването е да се тества новата система за разгръщане. Както и да се съберат данни за разработването на по-големи слънчеви платна. Планира се също така да се провери дали кубичният сателит (кубсат) може да бъде маневриран чрез промяна на ориентацията на платното. Подобно нещо се прави от любителите на ветроходството. Само че в този случай платното ще бъде повлияно от слънчевите фотони.

НАСА счита, че използването на сателити със слънчеви платна при дълги експедиции около Слънчевата система ще избегне необходимостта от тежки химически двигатели и големи запаси от гориво. Системата за разгръщане на такива платна би могла да се приложи и при изграждането на космически станции и бази на Луната и Марс. Това подчертава универсалността и потенциалното значение на технологията. Остава само да се потвърди нейната надеждност и дълготрайност в космически условия. Все още обаче остава нерешен проблемът със спирането и бързото маневриране за бъдещите сонди и космически кораби, които ще бъдат оборудвани със слънчеви платна.