Ново проучване на спътников радар установи, че всички 28 най-населени града в САЩ в различна степен се огъват под натиска на урбанизацията, засушаването или покачването на морското равнище. Във всеки от анализираните градове поне 20% от градските площи земя ще са потънали поне малко между 2015 и 2021 година. Нещо повече, в 25 от всички 28 големи града изглежда, че поне 65% от земята ще потъне.
От крайбрежието до вътрешността на страната изследователите изчисляват, че тези потъващи градски центрове поглъщат тежестта на близо 34 милиона души – около 12% от общото население на САЩ.
Въпреки че градовете не са застрашени от непосредствено унищожение, това са тревожни тенденции за нещо, на което трябва да се обърне внимание.
„Свличането на земни пластове е пагубен, силно локализиран и често пренебрегван проблем в сравнение с глобалното покачване на морското равнище, но е основен фактор, който обяснява защо нивото на водата се покачва в много части на източната част на САЩ,.“
казва геофизикът Леонард Охенен през 2024 година
През изминалата година Охенен анализира степента на потъване на земята в САЩ и в новото изследване той и екипът му показват, че градските райони с 98% или повече потъващи земи включват Чикаго, Далас, Кълъмбъс, Детройт, Форт Уърт, Денвър, Ню Йорк, Индианаполис, Хюстън и Шарлот.
Същевременно сред градовете с особено бързи темпове на потъване, надвишаващи 2 милиметра годишно са Ню Йорк, Чикаго, Хюстън, Далас, Форт Уърт, Колумбия, Сиатъл и Денвър.
В Тексас градове като Форт Уорт, Далас и Хюстън се характеризират с едни от най-бързите темпове на потъване в страната, като средната стойност надхвърля 4 милиметра годишно, се посочва в новото проучване.
В повечето други градове има само локални зони, в които земята потъва по-бързо от 5 милиметра годишно, като например остров Трежър в Сан Франциско и районите около Ислай Крийк.
Учените като цяло са съгласни, че скорост на свличане на земната повърхност над 5 мм годишно представлява сериозен проблем за градовете, но дори и на места с по-ниска скорост съществува риск от повреждане на инфраструктурата, особено ако земята от зона до зона не потъва равномерно.
Ако случаят е такъв, както е в Ню Йорк, Лас Вегас и Вашингтон, това може да доведе до напукване и дестабилизиране на пътища, сгради и мостове. Ако земята потъне достатъчно, това може да доведе и до риск от наводнения. Авторите на настоящото проучване, които произхождат от различни институции в САЩ, изчисляват, че понастоящем повече от 29 000 сгради в големите американски градове се намират в райони с висок и много висок риск от увреждане.
„Латентният характер на този риск означава, че инфраструктурата може да бъде безшумно компрометирана с течение на времето, като щетите стават очевидни едва когато са сериозни или потенциално катастрофални.“
обяснява геофизикът Маноохер Ширзаи от Virginia Tech
„Този риск често се изостря в бързо разрастващите се градски центрове.“
Хюстън е най-бързо потъващият град от всички 28 американски града, изследвани от спътници.
Малко над 40% от територията му се свлича по-бързо от 5 мм годишно, главно поради дългосрочния добив на подземни води и добив на нефт и газ, а 12 % се свличат по-бързо от 10 мм годишно.
В своите модели изследователите откриват силна връзка между вертикалната деформация на градове като Хюстън и съвременните промени в нивата на подпочвените води.
Това предполага, че чрез облекчаване на добива на подземни води градовете потенциално биха могли да забавят потъването на земите си. Но решението за всеки град е сложно и зависи от неговия размер, геология и специфични заплахи.
В крайбрежните градове, които се сблъскват с повишаването на морското равнище, например, адаптацията може да включва защита от нахлуващите солени води и бурни вълни или отстъпление, предполагат Ширзаи и колегите му.
В същото време градове като Ню Орлиънс, които са изправени пред рискове от наводнения, може да се нуждаят от повдигане на земята или подобряване на дренажните системи. Градските центрове, изложени на риск от неравномерно напукване могат да се модернизират или да въведат инфраструктура, която да издържа по-добре на движещи се основи.
„Дългосрочната ни цел е да картографираме всички брегови линии по света с помощта на тази техника. Знаем, че проектантите в няколко града в САЩ вече използват нашите данни, за да направят бреговете си по-устойчиви, и искаме градовете по целия свят да могат да направят същото.“
казва Ширзаи през 2024 година
Изследването е публикувано в Nature Cities.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
