Класация на най-научните градове в света за 2023 година – китайските са водещи, а европейските и американските губят позиции

Според годишния индекс на Nature Пекин отново е най-добрият град в света по отношение на качеството и количеството на научните статии, а Шанхай е на трето място. Сред първите 50 града в тази класация 18 китайски града са подобрили позициите си през годината, докато европейските и американските губят своите позиции. Освен това, един руски град попадна в списъка на 200-те най-научни градове – Москва, която се класира на 60-то място.

В класацията на Nature Index се отчитат научните статии, публикувани в 82 от най-влиятелните научни списания в света. Взети са предвид градовете, в които живеят авторите и тяхната „специфична тежест“ във всяка статия. Например, ако авторите са 10, всеки от тях получава дял от тежестта 0,1. Градът, в чиято институция работи авторът, получава 1 за всяка публикувана научна статия.

Цели 32 града от континентален Китай попаднаха в списъка за тази година, като почти всички те се придвижиха нагоре в класацията спрямо миналогодишните си позиции, с изключение само на Тайюан – град, разположен в централната част на Китай. Първите 5 града в класацията – Пекин, Ню Йорк, Шанхай, Бостън и Сан Франциско (където се намира известната Силициева долина) останаха на върха без промени.

Сред останалите градове, които излязоха начело, имаше забележителни промени. Останалите 18 китайски града от континенталната част на страната в топ 50 се придвижиха нагоре в класацията в сравнение с миналата година, докато повечето големи градове извън Китай, включително Токио, Париж и Лондон, паднаха в класацията. Единственото изключение беше Сеул, който се изкачи с две позиции нагоре.

И по двата показателя Пекин изпреварва с голяма разлика втория в класацията Ню Йорк. В новата класация делът на китайската столица е 3 734,62, а броят на авторите – 7 841, докато за Ню Йорк тези показатели са съответно 1 924,53 и 4 693. Другите китайски градове рекордьори в областта на науката изостават от столицата, но показват значителна динамика на растеж в сравнение с миналата година.

Така например Нанкин – град, разположен в източната част на страната се придвижи от 8-мо до 6-то място, изпреварвайки Балтимор-Вашингтон и Токио. Южният китайски метрополис Гуанджоу се изкачи от 10-то на 8-мо място, измествайки Париж, който падна от 10-то на 11-то място. Град Хефей в югоизточен Китай изпревари Лос Анджелис и Лондон по отношение на споделеността – числото, което в крайна сметка определя класирането в индекса Nature – като се изкачи с 3 места до 13-то в тазгодишния списък.

Когато през 2018 година Nature за първи път стартира глобалната си класация на градовете на науката, в топ 50 имаше само 10 китайски града. 6 години по-късно този брой вече се беше удвоил.

Големите китайски градове инвестират все повече в наука и технологии, които те разглеждат като един от най-важните двигатели на градското развитие. Например финансовите инвестиции на Хефей в наука и технологии са се увеличили от 4% от общите публични разходи на града до 14,2% в периода 2012-2022 година. Броят на националните високотехнологични предприятия в града се е увеличил от 615 на 4578 за същия период.

От руските градове на науката само столицата Москва се появи в списъка на 200-те най-научни града, заемайки 60-та позиция. Според индекса тази година автори на научни статии са били 749 учени от научните институции на Москва с дял от 220,92. Това е един от високите показатели в индекса. За Москва той е 50,7 %. Това означава, че половината от авторите на руски научни статии са работили в московски институции. Руските учени имат към какво да се стремят, въпреки че санкциите към тях са много, много на пътя им. Пълният списък на 200-те най-научни града можете да намерите тук.