Ново проучване развенчава мита за жертвите на пандемията от Испански грип от 1918 година

Пандемията от Испански грип между 1918 и 1920 година е световна грипна епидемия, смятана за една от най-опустошителните пандемии в историята на човечеството. Тя заразява почти 1/3 от световното население и води до смъртта на над 25 милиона души.

Широко разпространено е схващането, че пандемията е засегнала предимно млади и здрави хора. Тази склонност е отбелязана и в историческите свидетелства и литературата, като се подчертава как тя непропорционално засяга младите хора.

Едно скорошно проучване обаче оспорва това предположение, като анализира скелетните останки на жертвите на пандемията и предполага, че това може да не е точният сценарий.

„Тази идея, че пандемията от 1918 година е убила здрави млади хора не се подкрепя от нашите открития. Вместо това установихме, че тази пандемия, подобно на много други в историята е убила непропорционално много хора със слаба имунна система.“

казва в официално съобщение съавторът на проучването Шарън Девит, професор по антропология в Университета на Колорадо Боулдър

Изследване на 400 скелета

Изследователският екип анализира скелетните останки на близо 400 индивида от човешката остеологична колекция на Хаман-Тод, която се съхранява в Природонаучния музей в Кливланд.

В проучването е направена оценка на костите на подбедриците на скелетите за наличие на порести лезии, които могат да бъдат дългосрочни маркери за травма, заболяване, стрес или глад.

„Най-слабите, въз основа на костните им лезии са имали 2,7 пъти по-голяма вероятност да умрат по време на пандемията.“

установява проучването

Авторите посочват, че тъй като грипната пандемията от Испански грип е била толкова широко разпространена, понякога от нея страдали хора в разцвета на силите си. Тези случаи може да са допринесли за идеята, че вирусът е бил насочен предимно към младите хора.

Освен това проучването разкри, че дори сред някои млади жертви костите им са показвали признаци на съществуващи преди това здравословни проблеми.

„Тези констатации предполагат, че сред жертвите на Испанския грип е имало някакъв скрит източник на слабост.“

се отбелязва в проучването

Подобно на пандемията COVID-19, изследователите отбелязват, че през 1918 година изложените на екологичен, социален или диетичен стрес са били значително по-податливи да се подложат на новия вирус при появата му.

„Това, което научихме, е, че при бъдещи пандемии почти сигурно ще има вариации между отделните индивиди по отношение на риска от смърт. Ако знаем кои фактори повишават този риск, можем да изразходваме ресурси, за да ги намалим – а това е по-добре за населението като цяло.“

допълва Девит