Русия планира да реши проблема с недостига на органи с помощта на генетично модифицирани прасета

До 2030 година в Русия може да се появи първото генетично модифицирано прасе, чиито органи ще бъдат подходящи за трансплантация на хора. Според генералния директор на компанията „М-Геномика“ и ембриолог Едуард Чуйко, проектът ще бъде пробив в руската трансплантология и ще помогне за решаването на проблема с острия дефицит на донорски органи.

Пламнира се прасетата-донори да бъдат отглеждани в стерилни условия под постоянен ветеринарен и медицински контрол, за да се гарантира максимална безопасност и качество на органите. Още през първата година програмата ще може да предостави на пациентите до 200 бъбрека за трансплантация, а самите операции се предвижда да бъдат включени в системата на задължителното медицинско осигуряване. В бъдеще технологията ще бъде разширена и към други органи – сърце, панкреас и черен дроб.

Проектът се изпълнява съвместно с клиниката „Мешалкин“ – един от водещите медицински центрове на Министерството на здравеопазването на Русия. Пълният цикъл, включващ предклинични и клинични изпитания, ще отнеме около 12 години.

Световната наука вече е направила първите стъпки в областта на ксенотрансплантацията – трансплантация на органи между видове. През 2024 година хирурзи от Massachusetts General Hospital съобщиха за първата успешна трансплантация на свински бъбрек на жив пациент, а година по-късно извършват втора такава операция. По-рано Университетът в Мериленд се опита да трансплантира свинско сърце на хора – пациентите не живяха дълго след операцията, но изследването позволи на учените да изяснят какви генетични промени правят органите по-съвместими с човешкия организъм.

Изборът на прасета се обяснява с тяхната физиологична прилика с човека и удобството за генното инженерство. Специалистите премахват от генома участъци, предизвикващи незабавно отхвърляне и добавят човешки протеини, регулиращи работата на имунната система и съсирването на кръвта. Успоредно с това се създават строги стандарти за биологична безопасност – от подбора на животински линии до постоянен мониторинг на инфекции, защото дори един недоизследван донор може да застраши цялата програма.

Ако руските учени успеят да преминат тези етапи, страната ще може да се нареди сред световните лидери в областта на ксенотрансплантацията. Според оценките на специалистите, такива органи ще станат временен, но жизненоважен „мост“ за хиляди пациенти, които чакат донорски бъбрек или сърце, а в бъдеще могат да станат основа на нов отрасъл на биомедицината.