Нова теория на съзнанието съчетава квантовата физика и философията

Съзнанието е фундаментално. Едва след неговата поява възникват времето, пространството и материята. Това е отправната точка за един не чак толкова нов оригинален теоретичен модел на природата на реалността. Авторът му предлага напълно нова теория за произхода на Вселената. Новата концепция разглежда съзнанието не като страничен продукт на мозъчната дейност, а като фундаментално поле, лежащо в основата на всичко, което възприемаме: материята, пространството, времето и самия живот.

„Според тази теория първо възниква съзнанието, а след това се появяват структури като време, пространство и материя“, казва Мария Стрьомме, професор по материалознание в университета в Упсала и автор на концепцията. – „Това е много амбициозен опит да се опише как функционира възприеманата от нас реалност. Айнщайн, Шрьодингер, Хайзенберг и Планк, са изследвали подобни идеи, а аз развивам някои от откритите от тях направления.“

В продължение на много години Стрьоме работи върху квантовомеханичен модел, който съчетава квантовата физика с недуална философия, която представя съзнанието като цяло като основен елемент на реалността, а отделните съзнания – като части от по-голямо, взаимосвързано поле. В този модел явленията, които сега се възприемат като „мистериозни“, като телепатия или преживявания, близки до смъртта, могат да бъдат обяснени като естествени последици от цялостното поле на съзнанието, пише Phys.

„Моята цел беше да опиша това, използвайки езика на физиката и математическия апарат. Наистина ли тези явления са мистични? Или просто все още не сме направили това откритие и когато го направим, ще настъпи промяна в парадигмата?“

– Пите се Стрьомме.

Освен това новата теория предполага, че индивидуалното ни съзнание не изчезва със смъртта, а се завръща в универсалното поле на съзнанието, от което някога се е появило. Авторът формулира това и от гледна точка на квантовата механика.

„Аз съм специалист по материалознание и инженер, така че съм свикнал да възприемам материята като нещо фундаментално. Но според този модел материята е второстепенна – голяма част от това, което възприемаме, е представа или илюзия“,

казва Стрьомме.

Повече от 200 конкуриращи се теории за съзнанието днес не дават ясен отговор на основния въпрос как нашият мозък, подобен на желе орган с тегло 1,5 кг, генерира богати субективни преживявания. За да преодолеят това, изследователите прибягват до „състезателно сътрудничество“ – разработват съвместни експерименти, в които проверяват идеите си. Този подход може да доведе до надежден „тест за съзнание“, който да промени медицината, етиката и технологиите за изкуствен интелект.