Ново разкритие относно Атлантида: легендата е възникнала преди 3600 години след гигантско цунами

Преди около 3600 години в Егейско море е имало мащабна катастрофа, причинена от изригване на вулкан на остров Тера (днешен Санторин). Учените оценяват силата на това изригване на 7 бала от 8 възможни по скалата на вулканичната активност. Учените го наричат най-голямото вулканично изригване в човешката история. Преди няколко години учените откриха доказателства, че мощната експлозия е предизвикала гигантско цунами, което е убило десетки хиляди хора. Учените считат, че това събитие се е запазило в колективната памет в продължение на хиляди години и е намерило отражение в алегорията на Платон за потъналия град Атлантида, както и в библейските разкази. Информацията е на изданието National Geographic.

Акротири – античният град, разрушен от вулкан

Древният минойски град Акротири често е сравняван с римския Помпей. Да напомним, че минойската култура е била съсредоточена на остров Крит (близо до Санторини). Това е била богата морска държава, която се е занимавала с добив на мед и търговия. За това свидетелстват богатите погребения на местния елит, както и редица други факти.

Град Акротири е бил разположен на вулканичния остров Санторини. По време на изригването той е бил напълно разрушен. Продуктите от изригването обхванали не само Санторини, но и всички околни острови в радиус от 200 километра. По този начин древните сгради на острова и цялото им съдържание са били добре запазени.

Доказателства за тази катастрофа са открити за първи път през 40-те години на миналия век. По това време шведска научна експедиция, която изследва седиментите на морското дъно в източната част на Средиземно море, открива пластове вулканична пепел. В хода на последвалите изследвания става ясно, че седиментите са свързани с изригване на вулкан на остров Санторини, което е станало около 1450 години преди новата ера.

Разкопките на самия град Акротири започват през 60-те години на миналия век. Находката прилича на Помпей, но за разлика от римския град, в Акротири археолозите не откриват човешки останки. Освен това не са открити и никакви ценни вещи. Изследователите успели да намерят само един златен предмет.

Може да се направи изводът, че изригването на вулкана не е изненадало жителите на острова. Най-вероятно те са имали време да се евакуират, като са взели със себе си всичките си ценности. Вероятно преди изригването е имало земетресение, което е принудило хората да напуснат острова.

Съществува обаче и друга версия, според която телата са били изгорени от горещите газове. Възможно е също така хората да са загинали в морето или да са били погребани в масови гробове, които все още не са открити.

Изригването на вулкана Тера предизвиква гигантско цунами

Разбира се, няма информация от свидетели на катастрофата. Затова учените от дълго време изучават следите от събитието, за да определят мащаба и последиците му, както и влиянието, което е оказало върху живота в Средиземноморието и особено върху минойската култура. Тя започва да запада приблизително по същото време, когато е изригнал вулканът.

Следи от изригването на Тера са открити в различни части на света. По-конкретно, през 1994 г. е открита пепел върху ледените покривки на Гренландия, както се съобщава в пресата, както и в някои струпвания на калифорнийски иглолистни дървета, според проучване на изследователи от Университета в Аризона. Следи от цунамито, последвало изригването на Тера бяха открити едва преди няколко години по време на археологическите разкопки на древния град Чешме-Багларараси (Çeşme-Baglararasi), разположен в популярния курортен град Чешме на егейското крайбрежие на Турция.

Като цяло следите от древно цунами са много редки за археолозите. В Чешме обаче учените успяват да открият срутени стени, пластове пепел, купчини керамика, кости и морски раковини. Морските раковини са били буквално забити в стените на сградите. Всичко това е неопровержимо доказателство за мощно цунами, което съвпада с изригването на Тера, съобщават изследователите в списание Proceedings of the National Academy of Sciences.

Също така при разкопките учените откриват доказателства, че след като водите са се оттеглили, оцелелите са се опитали да погребат жертвите на цунамито. Те са изкопали масови гробове за тях, може би за да избегнат епидемиите. Точният брой на жертвите не е известен, но вероятно става дума за хиляди.

Изследователите също така установяват, че четири вълни цунами са ударили древния град в рамките на само няколко дни или седмици. Това може да подскаже, че изригването на Тера може да е имало четири фази.

Изригването на вулкана Кракатау потвърждава версията за цунами

Учените сравняват изригването на вулкана Тера с изригването на вулкана Кракатау в Индонезия през 1883 г. Това събитие е добре проучено и дава представа какви биха могли да бъдат последствията от изригването на Тера.

Кракатау буквално изтрива от лицето на земята десетки общности по крайбрежието на Ява и Суматра. Те са погребани под слой пепел и пемза и са залети от цунами. По данни на очевидци тътенът от експлозията е бил чут на хиляди километри от вулкана. В села, намиращи се на 150 километра, вратите буквално са били изтръгнати от пантите от ударната вълна, а от нивите от небето са падали нагорещени до червено камъни. Самият остров Кракатау почти напълно изчезва под водата.

Дали легендата за Атлантида е възникнала в резултат на гигантско цунами?

Навярно всеки е чувал легендата за Атлантида, но повечето учени са съгласни, че тя е мит. Но е напълно възможно тя да не се основава на нищо. Изригването на Тера би могло да е в основата на тази легенда, както и библейският разказ за 10-те чуми на Египет.

Описанието на катастрофата, направено от Платон, съдържа детайли, напомнящи за събитията край Кракатау. Островът е частично разрушен и, както разказахме по-горе, е потънал под вода. В същото време зоната на север от острова, където по-рано дълбочината достигала няколко десетки метра, се превърнала в плитчини и не можела да се използва за плаване.

В разказа на Платон има едно място, където той казва, че морето в онези места, където Атлантида потънала в бездната, станало недостъпно и непристъпно поради плитчините. Това се дължало на огромното количество тиня, което се появило след като островът се успокоил. Очевидно нещо подобно се е случило и след изригването на Тера.

Изследователите обръщат внимание и на ландшафта. Понастоящем Санторини представлява архипелаг, т.е. няколко острова, най-големият от които е Тира, който има сърповидна форма. Напълно възможно е преди катастрофата той да е имал очертания, близки до тези на кръг. Централната му част е представлявала равнина, заобиколена от полукръг от планини, с вулканичен конус в средата. Това е много близко до описаното от Платон, с изключение на размера.

Освен това има и много други интересни моменти, които показват, че Платон наистина е описал катастрофата на остров Санторини. Така например събитието се е случило 900 години преди Солон (един от мъдреците на Древна Гърция) да посети Египет. От друга страна, Платон пише, че катастрофата е станала 9000 години преди това. Напълно е възможно да е допусната грешка, например поради недостатъчно познаване на египетските начини за записване на числата, както и египетската система за изчисляване. Тогава другите числа в неговия разказ трябва да се разделят на 10, което обяснява несъответствието между размерите на Атлантида и Тера.