Някои изключително интересни въпроси за ролята на Русия в ракетната програма на Северна Корея

Появи се информация, че руският президент Владимир Путин ще посети Северна Корея по-късно този месец и можем да се обзаложим, че сътрудничеството в областта на ракетните и космическите програми ще бъде в дневния ред, пише авторитетното издание WIRED.

Двустранната среща на върха в Пхенян ще се проведе след мистериозното изстрелване на севернокорейска ракета на 27-ми май, което завърши с огнено кълбо над Жълто море. Фактът, че това изстрелване не достигна орбита, не е необичаен – двата от трите предишни опита на страната за извеждане на сателит се провалиха. Но официалната държавна новинарска агенция на Северна Корея изпусна важна новина в последния параграф на доклада си за изстрелването на 27-ми май.

Корейската централна информационна агенция нарече ракетата-носител „ракета-носител за сателити от нов тип“ и отдаде вероятната причина за неуспеха на „надеждността на работата на новоразработения двигател с течен кислород + петрол“ на първата степен на ускорителя. Унищожен бе малък севернокорейски военен шпионски сателит. Огнената гибел на севернокорейската ракета беше заснета на видео, записано от японската новинарска телевизия NHK.

Почти сигурно под „петрол“ се разбира керосин – рафинирано петролно гориво, използвано в редица ракети, включително Falcon 9 на SpaceX, Atlas V на United Launch Alliance и руските „Союз“ и „Ангара“.

„Севернокорейците явно си играят с нас“, казва Джефри Люис, експерт по неразпространение на оръжия в Института за международни изследвания в Мидълбъри. „Те се постараха да ни кажат какво е било горивото, което е много преднамерено, защото това е кратко изявление и те обикновено не го правят. Наложи се да го направят, така че подозирам, че искат да ни накарат да се чудим какво се случва“.

Изненадата от Сохе

Ветераните наблюдатели на севернокорейската ракетна програма очакваха, че при следващото извеждане на сателит страната ще използва същата ракета Chollima-1, която използва при трите си полета миналата година. Но официалното изявление на Северна Корея показва, че това е нещо различно и напълно неочаквано, поне за всеки, който няма достъп до класифицирана информация.

Преди изстрелването Северна Корея публикува предупредителни съобщения, в които са описани зоните на падане, в които части от ракетата ще паднат в морето след излитането от станцията за изстрелване на спътници Сохе на северозападното крайбрежие на страната.

Ден преди изстрелването на 27-ми май южнокорейската информационна агенция Yonhap съобщи, че „голям брой руски експерти“ са влезли в Северна Корея, за да подпомогнат изстрелването. Високопоставен южнокорейски служител в областта на отбраната заяви пред Yonhap, че Северна Корея е организирала повече от очакваното изпитания на ракетни двигатели по време на подготовката на полета на 27-ми май.

След това Северна Корея обяви, че това не е просто поредният полет на ракетата „Чолима-1“ (Chollima-1), а нещо ново. В ракетата „Чолима-1“ се използва същата смес от хидразин и азотен тетроксид като в балистичните ракети на Северна Корея. Тази комбинация от токсични горива има предимството на простотата – тези течности са хиперголични, което означава, че се запалват при контакт една с друга. Не е необходим източник на запалване.

Керосинът и течният кислород са нетоксични и по-икономични. Но течният кислород трябва да се съхранява при свръхниски температури, което изисква специално боравене и изолация, за да се предотврати изкипяването му при зареждането на ракетата.

Сложната ракетна наука

Предстоящото пътуване на Путин до Северна Корея, за което първи съобщи руският вестник „Ведомости“, ще бъде в отговор на пътуването на севернокорейския лидер Ким Чен Ун до космодрума „Восточний“ в руския Далечен изток през септември миналата година. Във Восточний, най-новия руски космодрум, Ким разгледа хардуера и инфраструктурата за руската ракета „Ангара“ и обсъди сътрудничеството по военните въпроси. На въпроса дали Русия ще помогне на Северна Корея да изстреля спътник, Путин отговори: „Затова сме тук„.

Оттогава насам американски официални лица публикуваха доказателства, че Русия е използвала балистични ракети, произведени в Северна Корея, във войната си срещу Украйна. В замяна на ракетите и други военни боеприпаси Русия е доставяла на Северна Корея петрол, царевица, пшеница и други хранителни продукти. Но подкрепата на Русия не свършва дотук. Говорител на Белия дом заяви по-рано тази година, че Северна Корея търси военна помощ от Русия в нарушение на международните санкции, „включително изтребители, ракети земя-въздух, бронирани превозни средства, оборудване и материали за производство на балистични ракети и други модерни технологии“.

По време на заседанието на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации на 31-ви май дипломатите се включиха в задочен дебат относно сътрудничеството на Русия със Северна Корея.

Хван Джун-кук, посланик на Южна Корея в ООН, заяви, че е естествено да се подозира, че Русия е съдействала за неуспешното изстрелване на ракетата миналия месец, и че подобно техническо сътрудничество би нарушило множество резолюции на Съвета за сигурност. Той повдигна въпроси относно използването на новите ракетни горива от страна на Северна Корея.

„Просто не може да има такъв квантов скок в изключително сложната ракетна наука за толкова кратък период от време и затова е естествено да подозираме възможен трансфер на технологии„, каза той.

Люис е съгласен.

„Струва ми се много вероятно смяната на типа гориво да е функция на достъпа до Русия и руските технологии“, казва той пред Ars. „Трудно е да се обясни по друг начин защо биха се отказали от дизайна на космическа ракета-носител, която тестваха само преди година“,

казва той, визирайки „Чолима-1“, която се провали при първите си два полета, но след това успешно изведе севернокорейски сателит в орбита през ноември миналата година.

Заместник-постоянният представител на Русия в ООН Анна Евстигниева заяви, че сътрудничеството на нейната държава със Северна Корея е „изключително конструктивно и законосъобразно по своята същност„. То не заплашва и не нарушава никого и ще продължи„. Изявлението ѝ в Съвета за сигурност на ООН е в противоречие с доказателствата за използването на севернокорейски оръжия от страна на Русия в Украйна.

Северна Корея изстреля първия си сателит през 2012 г. Това стана с модифицирана балистична ракета след няколко неуспешни опита, след което повтори подвига през 2016 г. и с новата ракета „Чолима-1“ през 2023 г.

Засега обаче няма доказателства за това каква точно помощ, ако изобщо има такава, е предложила Русия на космическата програма на Северна Корея. Досега при всички опити на Северна Корея за изстрелване на сателити са използвани ракети, произлизащи от ракетната програма на страната, като са използвани същите ускорители и двигатели, които биха могли да доставят ядрени бойни глави до далечни цели в Съединените щати.

Този курс към космическите полети отразява начина, по който САЩ, Съветският съюз и Китай разработиха първите си ракети за извеждане на сателити в орбита. През 1957 г. Съветският съюз модифицира R-7, първата междуконтинентална балистична ракета в света, за да изведе сателита „Спутник“. Първият американски спътник, Explorer I, бе изстрелян с ракета, произлязла от ракетата със среден обсег Jupiter.

Някои ранни балистични ракети използват същите горива от керосин и течен кислород, или керолокс (kerolox), като новата ракета на Северна Корея, след което ракетите от второто поколение от ерата на Студената война преминаха към използването на хипергол (hypergolic). Повечето съвременни балистични ракети с далечен обсег използват твърдо гориво, което като цяло е по-надеждно и има предимството, че е на разположение за използване във всеки един момент.

Северна Корея е в процес на преминаване от хипергол към твърдо гориво в ракетната си програма – промяна, която може да увеличи способността на страната да осъществи нападение. Въвеждането на нов керосинов двигател обаче не е задължително да бъде използвано в севернокорейските ракети.

„Бихте могли да направите от него ужасна ракета, но защо бихте го направили, когато вече имате много по-добра комбинация от горива в един напълно годен за употреба двигател“,

каза Люис.

В крайна сметка обаче надеждната керосинова (керолоксна) ракета би могла да подобри способността на Северна Корея да извежда в орбита по-големи сателити, които могат да шпионират от космоса. Досега американските и южнокорейските официални лица твърдяха, че севернокорейските сателити не са показали особена полза от военна гледна точка.

Двойно обслужване на Корейския полуостров?

Степента на предполагаемото сътрудничество на Русия по отношение на новата ракета на Северна Корея остава загадка, но това не е първият случай, в който Русия изнася ракетни технологии за този регион.

В началото на южнокорейската програма за изстрелване в космоса Русия достави ускорители с течно гориво за три полета на ракетата „Наро-1“ – стъпка към изцяло местната южнокорейска ракета „Нури“. Наро-1 стартира три пъти и накрая успя да се превърне в първата ракета, изстреляна от Южна Корея, която достигна орбита през 2013 г.

Хруничев, един от най-старите руски авиокосмически предприемачи, произвежда цялата първа степен за всяка ракета Naro-1, в комплект с двигател, захранван с керосин. Бустерите са подобни на тези, използвани в руската ракета „Ангара“, която използва същата керолоксна горивна смес като новата севернокорейска ракета.

Но така се случи, че Ким Чен Ун видя някои части за ракетата „Ангара“, включително нейния двигател РД-191, когато посети космодрума „Восточний“ заедно с Путин миналата година. Тъй като не е имало никакви признаци, че Северна Корея разработва свой собствен керосинов двигател, широко разпространени са предположенията, че Русия или е изнесла двигателя, или, може би по-малко вероятно, е изпратила инженери, които да помогнат на севернокорейците да създадат свой собствен.

И в двата случая смяната на един тип двигател с друг в ракетата не е лесна задача, особено ако те използват различни горива. Ускорителната степен, която Северна Корея изстреля миналия месец с новия керолоксен двигател, вероятно има по-различен дизайн от хиперголичния двигател „Чолима-1“. Това със сигурност ще отнеме повече време от осемте месеца и половина, изминали от пътуването на Ким до Русия.

„Възможно е руснаците да са им дали един двигател или да са им оказали някаква помощ, а програмата да е аварирала и да се е провалила“, каза той. „Може да се окаже, че тази програма съществува от дълго време и ние просто никога не сме знаели за нея, а руснаците са им помогнали да преминат финалната линия.

„Мисля, че всички тези неща са възможни – каза Люис. „Просто е много знаменателно, че те са сменили типа гориво“.

Джонатан Макдауъл, астрофизик и известен следотърсач на дейности, свързани с космически полети, предположи, че Северна Корея може тайно да е разработила нов ракетен двигател, със или без руска помощ.

„Съгласен съм, че това не е нещо, върху което са започнали да работят преди няколко месеца“,

казва той пред изданието Ars.