Около какво се върти нашата галактика Млечен път

Изглежда, че всеки обект в космоса се върти около друг, по-голям обект. Луната се върти около Земята, нашата планета се върти около Слънцето, а най-близката до нас звезда се върти около черната дупка Стрелец А* – центъра на галактиката Млечен път. Само че около какво се върти самата галактика Млечен път? В крайна сметка в близост до нея трябва да има още по-голям обект, който я привлича и не ѝ позволява да остане неподвижна. Съвременните технологии позволяват на астрономите да надникнат в най-дълбоките дълбини на космоса и те трябва да имат отговор на въпроса, който ни интересува сега.

Защо планетите се въртят около Слънцето

Според авторите на научната публикация в Live Science, за да разберем този проблем, първо трябва да разберем защо планетите, спътниците и звездите се въртят. Основната причина за подвижността на космическите обекти е гравитационното привличане – обект с голяма маса създава силно гравитационно поле и привлича малките обекти. Ето защо малката Луна се върти около сравнително голямата Земя, а нашата планета се върти около още по-масивното Слънце.

Около какво се върти Слънцето

Слънцето също не е неподвижно. То, както и много други звезди в галактиката, обикаля около центъра на Млечния път – свръхмасивната черна дупка Стрелец А. Нашата звезда се намира на около 25 000-28 000 светлинни години от центъра на галактиката. Слънцето прави едно завъртане около галактическия център за около 225-250 милиона години. Този период се нарича галактическа година. Точната продължителност на галактическата година не е известна, тъй като разстоянието от Слънцето до Стрелец А и скоростта на въртене на звездата са приблизителни.

Около какво се върти Млечният път

Въртенето на спътниците, планетите и звездите е лесно обяснимо. Но когато става въпрос за движение в галактически мащаб, нещата са много по-сложни.

Живеем в огромната галактика Млечен път, която освен това е част от Местната група галактики. Тази група включва и повече от 50 други купове от космически обекти, като например добре познатата галактика Андромеда.

Млечният път и Андромеда са двата най-големи обекта в Местната група. Те имат приблизително еднаква маса и наблизо няма по-големи обекти. Въз основа на това е невъзможно да се каже, че Млечният път „обикаля“ около нещо. Вместо това нашата галактика и Андромеда се движат по радиална орбита, т.е. една към друга под въздействието на гравитацията.

Сблъсък на галактиките Млечен път и Андромеда

Учените смятат, че след около 4,5 милиарда години галактиките Млечен път и Андромеда ще се сблъскат. Но не би трябвало да се стигне до катастрофа, тъй като планетите и звездите са твърде далеч една от друга – галактиките просто ще се разминат. В крайна сметка те отново ще се разделят и просто ще си разменят местата. Но това няма да продължи дълго (в космически мащаб) и след това двете галактики отново ще се съберат. Нито ние, нито нашите потомци ще видим това, защото този процес ще отнеме стотици милиони и дори милиарди години.

Галактиките Млечен път и Андромеда имат спираловидна форма. След сблъсъка и сливането новата галактика може да придобие кръгла форма. Възможно е сблъсъкът да нагрее газовите купове в галактиките до такава степен, че в пространството да се появят нови звезди. В резултат на това размерът на хибридната галактика Млечен път-Андромеда може да стане още по-невъобразим.

Накъде се движи Местната група галактики

Разбрахме и движението на Млечния път. Но движи ли се нанякъде Местната група галактики, към която принадлежи?

Към днешна дата учените не могат да говорят с голяма увереност за движението на такива мащабни обекти. Но те са сигурни, че тя също не стои на едно място – най-вероятно е привлечена от звездния куп Дева, който съдържа няколкостотин галактики и се намира на около 65 милиона светлинни години от нас.

Въпреки това Местната група галактики никога няма да се сблъска с клъстера Дева, тъй като Вселената непрекъснато се разширява. Нашата група галактики се отдалечава по-бързо, отколкото купът на Дева я привлича.

Може би след прочитането на този материал отново сте осъзнали колко голям е космосът. Въз основа на това изглежда невъзможно животът да съществува само на Земята. Всъщност учените подозират, че в галактиката Млечен път има много извънземни цивилизации. Но те може би отдавна са мъртви.

Самата мисъл, че в наблюдаемата Вселена няма никой друг освен нас, е плашеща. Милиардите галактики, звезди и планети, които астрономите наблюдават с все по-мощни телескопи, изглеждат необитаеми от Земята.

Изтъкнатият астроном и популяризатор на науката Карл Сейгън бе убеден, че появата на живот на планетите трябва да е космическа неизбежност и че броят на извънземните цивилизации във Вселената може да варира от „едва няколко до милиони“. Използвайки известното уравнение на Дрейк, за да определи възможния брой интелигентни цивилизации в Млечния път, Сейгън стига до заключението, че много малък брой цивилизации биха могли да избегнат своето самоунищожение.