Пентагонът внезапно възобнови разработването на ядрен ракетен двигател

В рамките на проекта DRACO („Демонстрационна ракета за операции в близост до Луната“) Министерството на отбраната на САЩ и НАСА планират да разработят система, способна да извършва бързи маневри в окололунното пространство. Този проект възражда технологиите, изследвани за първи път в средата на 20-ти век, и има за цел да демонстрира възможностите на ядреното задвижване в космоса. Русия работи по подобен проект от много години, но всички подробности за нейния „ядрен влекач“ са засекретени.

Разработването на ядрени космически двигатели започва още през 50-те години на миналия век по инициатива на Военновъздушните сили на САЩ. Лабораторията в Лос Аламос предлага няколко концепции, които след това са представени на НАСА и Комисията по атомна енергия (AEC). Основният проект, наречен NERVA, продължи 18 години, през които бяха построени и тествани 23 двигателя. Въпреки това проектът е закрит през 1973 г. поради промяна в приоритетите: НАСА хвърля основните си ресурси в ниската околоземна орбита.

Интересът към ядреното задвижване се съживи през 2017 г., когато НАСА стартира малка изследователска програма с бюджет от 18 млн. долара. През 2020 г. към проекта се присъедини Агенцията за перспективни изследователски проекти в областта на отбраната (DARPA) към Министерството на отбраната на САЩ, което значително ускори процеса. През април 2021 г. DARPA и НАСА започнаха съвместна работа по проекта DRACO, чиято задача е да гарантира националната сигурност в космическото пространство.

Неговата цел е описана като „осигуряване на космически средства за възпиране на стратегически атаки от страна на противника“.
Нито Русия, нито Китай са изрично споменати като противник, но единствената държава, която има проект за космически базиран „ядрен влекач“ с висока степен на готовност, е Русия.

„Да кажем, че имате спешна задача, която изисква бързо да отидете от точка А до точка Б в окололунното пространство, или трябва да държите под око друга държава, която прави нещо в близост до Луната и се движи много бързо. С платформа като DRACO това ще бъде възможно“, отбелязва DARPA.

До 2022 г. фазата на предварителния проект е завършена и договорът за изграждане на ядрения двигател на стойност 500 млн. долара (50% платени от DARPA, 50% от NASA) е възложен на Lockheed Martin.

А сега според информация на изданието ArsTechnica проектът DRACO ще бъде космически кораб със среден размер, висок по-малко от 15 метра и с диаметър по-малък от 5,4 метра. Разработката ще се основава на опита на проекта NERVA, но ще използва нов вид гориво – нискообогатен уран с висока проба (HALEU). Този материал осигурява по-голяма безопасност в сравнение с използвания досега високообогатен уран.

Въз основа на изискванията на DARPA двигателят DRACO ще има специфичен импулс от поне 700 секунди – с близо 250 секунди по-дълъг от RL-10, най-ефективния американски космически химически двигател.

Техническите предизвикателства са свързани най-вече с работата с течен водород при изключително ниски температури. DRACO ще използва пасивно водородно охлаждане, а резервоарите ще бъдат термично изолирани от прегряване от слънцето. Водородът трябва да остане при температура 20 K, но за по-дълги полети ядреният космически кораб ще се нуждае от активно охлаждане. А какво ще бъде то, все още не е ясно.

Проектът включва много мерки за осигуряване на радиационна безопасност. Така например реакторът на DRACO ще се активира едва след като космическият кораб бъде изведен на целевата орбита. В случай на извънредни ситуации се предвиждат различни сценарии за реакция, включително използване на неутронен абсорбер за предотвратяване на верижната реакция.