Превозвачът на алкохол: Историята на съветския самолет, охлаждан с водка (видео)

Историята на оръжията и военните действия от съветската епоха е пълна с интересни истории за успехи, провали и странно човешко поведение. МиГ-25 е трябвало да бъде управляван в рамките на допустимото, защото при максимална скорост, надвишаваща нивото от 3 Маха, двигателите са щели да се взривят. Конструкцията на Сухой-25 е толкова устойчива, че дори след като получи повреда по време на бой, може да се върне в базата. Прочутият танк „Цар“, който имаше масивни колела с височина до 9 метра, се провали, защото постоянно затъваше в земята. Дори съветските космонавти е трябвало да носят в комплекта си „космическия пистолет“ TP-82, за да се предпазят от диви животни след кацане в Сибир. Туполев Ту-22, смятан за първия съветски свръхзвуков бомбардировач, има донякъде пиянска репутация, която е интересна за околните.

Свръхзвуковият бомбардировач, носещ натовското обозначение Блиндер, получава и доста любопитния прякор „превозвач на алкохол“. В редица други анекдотични разкази той е наричан „Летящ магазин за алкохол“ и „Камион за водка“. Нека да изясним, че този изтребител всъщност не е бил използван за транспортиране на алкохолни напитки по време на военните действия. Това прозвище е свързано по-скоро с едно любопитно инженерно решение, което включва силно концентриран алкохол като охлаждащ агент. По-конкретно, охлаждащата течност е имала само два компонента, като етиловият алкохол (или етанолът) е съставлявал 40% от нея, а останалата част е била дестилирана вода. Ако това ви звучи познато, то е защото съдържанието на алкохол във водката обикновено е 40% или повече. И изглежда, че пилотите действително са пиели част от тази алкохолна охлаждаща течност.

Защо в Ту-22 е използван алкохол?

Ту-22, който има изцяло метален алуминиев фюзелаж и място за трима членове на екипажа, се задвижва от един въздуховоден турбодвигател тип РД-7. В книгата си „Туполев: Човекът и неговият самолет„ Пол Дъфи и Андрей Кандалов споменават, че най-необичайният аспект на Ту-22 е, че двигателите му са “монтирани над задната част на фюзелажа от двете страни на опашката“. При турбореактивните двигатели е необходима система за отвеждане на въздуха, която изпуска изключително горещия въздух от компресорната секция на двигателя.

Този газ трябва да бъде охладен чрез преминаване през въздуховоди или чрез използване на хладилен агент. Този въздух е от решаващо значение за поддържане на налягането в кабината, особено при полети с висока скорост. В случая с Ту-22 налягането на въздуха е било подложено на особено голямо натоварване, тъй като то е било свързано с оцеляването не само на пилота, но и на щурмана и оръжейния оператор в кабината. За Ту-22 инженерите разработват система за охлаждане, която разчита на алкохолна течност, състояща се от 40% чист алкохол и 60% дестилирана вода. Когато горещият въздух преминавал през изпарителя, поставен в охлаждащата течност, се осъществявал топлообмен и въздухът се е охлаждал.

Това е така наречената термодинамика 101, където промяната на състоянието на алкохола е съпроводена с преобразуване на топлинната енергия, което води до понижаване на температурата. Сега пилотът може да контролира количеството горещ въздух, изпускан от контролираните под налягане клапани, предназначени за охлаждане, което означава, че контролира косвено и нивото на алкохола, използван като хладилен агент. Тук нещата стават особено интересни, що се отнася до Ту-22 и неговата печална слава.

От охлаждане към пиене

Когато можете да контролирате количеството горещ въздух, което се изпраща за охлаждане, вие също така контролирате хладилния агент на алкохолна основа, който остава неизползван в края на полета. Оттук произлиза легендата за „свръхзвуковия превозвач на алкохол“. След като екипажът на Ту-22 слизъл от свръхзвуковия си бомбардировач, според съобщенията той поглеждал в резервоара за хладилен агент и части от останалата в него охлаждаща течност.

„Неизползваната алкохолна смес обикновено просто се източваше от самолета и след това се използваше или по директен начин – като алкохолна напитка, или като течна валута“, твърди Paper Skies.

В друг видеоклип, споделен от канала „Не е това, което си мислите“ (Not What You Think), има редица снимки и видеоматериали, на които се предполага, че се виждат съветски пилоти, които отпиват от течния хладилен агент с алкохолно съдържание от Ту-22. Предполага се, че освен за пиене на алкохол, той е бил продаван и като неофициална форма на валута. Всъщност тази практика продължава и до днес, особено в условията на падаща рубла.

„Хората държат водка на склад, за да я използват като течна валута“, цитира вестник The Baltimore Sun руски служител, работещ в лаборатория. „Имам повече от 20 бутилки вкъщи, а изобщо не пия“.

Въпреки че охлаждано се е осъществявало с водно-алкохолна смес, а не с чиста водка, историята подчертава инженерните предизвикателства, пред които са се изправяли съветските инженери при създаването на толкова екстремен самолет като МиГ-25, и находчивостта им при използването на наличните по това време ресурси за постигане на целите. Самолетът остава емблематичен символ на технологичния гений (и понякога необичайните решения) от епохата на Студената война.

Що се отнася до Ту-22, той е обявен за неуспешен. Бомбардировачът беше труден за управление и страдаше от турбуленция, лоша видимост и проблеми при кацането. През годините са разработени множество варианти, но той така и не можа да стане толкова успешен, колкото другите съветски реактивни самолети като серията МиГ.