Природата на съзнанието: как да се насладим на момента тук и сега или защо в близкото бъдеще ИИ системите ще си останат безсъзнателни

В новата си книга Кристоф Кох изследва как невронните мрежи влияят върху самосъзнанието и възприятието.

Научните изследвания на това как съзнанието се появява от определени конфигурации на органичната материя от векове занимават умовете на учените и философите. След като системите за изкуствен интелект започнаха да проявяват признаци, наподобяващи съзнание, става особено важно да се разбере кой и какво е способно да възприема живота на ниво съзнание. В книгата си „Тогава аз съм самият свят“ (Then I Am Myself the World) Кристоф Кох заявява:

„Фактът, че сте запознати с усещането за живота, изисква обяснение“.

Кох, физик, невробиолог и бивш президент на Института Allen Brain, е посветил кариерата си на това да открие мястото, където се е породило съзнанието, като изучава мозъка в търсене на конкретни физически следи от натрупания субективен опит. В тази зона гъсти мрежи от неврони се свързват в затворени конфигурации, което дава възможност на зоната да влияе върху собственото си поведение. Кох смята, че именно в тази зона се крие ключът към разбирането на съзнанието.

Според Интегрираната информационна теория (Integrated Information Theory), която Кох подкрепя повече от другите теории за съзнанието, способността на една система да влияе на самата себе си е в основата на субективния опит. Малкият мозък съдържа милиарди неврони, но те са свързани по такъв начин, че не могат да окажат значително влияние върху бъдещото си състояние, което според Кох е малко вероятно да породи съзнание. В същото време неокортексът, със своите затворени възбудими цикли, създава условия за възникване на субективен опит.

Експерименталните данни потвърждават теорията на Кох: нараняванията на малкия мозък не лишават човека от самосъзнание, докато нараняванията на задната гореща зона значително променят възприемането на звуковата, визуалната и тактилната информация.

Това обаче не означава, че изкуствените системи могат да бъдат съзнателни. Както пише Кох, високата степен на свързаност в човешкия мозък е много различна от централния процесор на всеки цифров компютър. Според него в обозримо бъдеще системите с изкуствен интелект ще си останат несъзнателни.

Книгата на Кох, с нейния преглед на IIT и научните обяснения, намира отклик дори сред онези, които се съмняват във възможността за самовнушение. Описанията на Кох са богати на препратки към философи, писатели, музиканти и психолози, което прави текста увлекателен. Така например за въведение във феноменологията той цитира Еминем: „Не мога да ти кажа какво е това в действителност, мога да ти кажа само как се чувстваш“.

Във втората част на книгата Кох разглежда трансформиращите състояния на съзнанието, включително близките до смъртта, психеделичните и мистичните преживявания. Той описва как продължителните упражнения могат да доведат до състояние на „поток“, при което човек е напълно потопен в заобикалящия го свят и почти не осъзнава себе си. Например при будистките монаси по време на медитация се наблюдава затихване на задната гореща зона на мозъка, което се доказва с ЕЕГ измервания.

Според Кох комбинацията от физически упражнения и практикуването на медитация може да донесе многобройни ползи за цялостното здраве. Редовните упражнения и медитативните практики помагат за намаляване на стреса, подобряване на концентрацията на вниманието и повишаване на осъзнатостта – състоянието на присъствие в настоящия момент.

„Тогава аз съм самият свят“ (Then I Am Myself the World) е увлекателна и внимателно написана книга, която си заслужава да бъде прочетена от всеки, който се интересува от връзката между мозъка, съзнанието и трансформиращите преживявания. Тя отразява и личния път на Кристоф Кох от невролог до човек, който се стреми да разшири и трансформира собствените си житейски преживявания. В крайна сметка книгата е напомняне за важността на това да ценим съзнателните си преживявания и да се стремим да ги задълбочаваме. Засега книгата е достъпна на английски език, но да се надяваме, че скоро ще бъде преведена и на български.