Революция в еволюцията: как черепите на човешките предци опровергават старите теории

Уникално изследване отваря нова страница в разбирането на произхода на човешката походка.

Изследователи от Китайската академия на науките и Нюйоркския университет са открили нови подробности за произхода на човешката двукрака походка. Те са проучили черепите на изкопаемата маймуна Луфенгпитек на възраст 6 милиона години. Учените са обърнали специално внимание на костната структура на вътрешното ухо, което е сканирано с помощта на триизмерна компютърна томография.

Вътрешното ухо, разположено между мозъка и външното ухо, играе ключова роля в поддържането на равновесието и ориентацията в пространството. А това от своя страна влияе на начина, по който се движат бозайниците. Размерът и формата на полукръглите канали, които са част от тази структура, са свързани с начина, по който се движат маймуните и хората.

Проучването показва, че развитието на човешката двукрака походка е преминало през три етапа. На първия етап ранните маймуни са се придвижвали по дърветата, подобно на съвременните гибони. На втория етап последният общ предшественик на хората и маймуните, сходен по двигателни умения с Луфенгпитек, е използвал сложна комбинация. Тя включва катерене, висене на предните крайници, двукрако ходене по дърветата и четирикрако ходене по земята. Именно от този широк спектър от начини на придвижване се е развила човешката двукрака походка.

Обикновено проучванията на еволюцията на маймунската локомоция се съсредоточават върху сравняването на костите на крайниците, раменете, таза и гръбначния стълб. Въпреки това разнообразието от начини на придвижване при съвременните маймуни и несъвършенствата на фосилните данни затрудняват създаването на ясна представа за произхода на човешката двукрака походка.

Черепите на луфенгпитека, открити в провинция Юнан в Китай в началото на 80-те години на ХХ век, дадоха възможност на учените да разгледат еволюцията на локомоцията от нов ъгъл. Използването на технологията за триизмерно сканиране им позволи да създадат виртуални реконструкции на костните канали на вътрешното ухо. Както и да ги сравнят със сканираните черепи на други съвременни и изкопаеми маймуни. Както и на хора от Азия, Европа и Африка.

Анализите показват, че ранните маймуни са използвали общ набор от начини на придвижване, който е предшественик на човешката двукрака походка. Това откритие предлага алтернативен подход за изучаване еволюцията на локомоцията, в допълнение към анализа на скелета.

Учените предполагат, че изменението на климата може да е било значителен фактор, допринесъл за разнообразието на моделите на локомоция при маймуните и хората. Преди около 3,2 млн. години глобалното застудяване и образуването на ледена покривка в северното полукълбо съвпадат с ускорената еволюция на костния лабиринт. Това може да означава, че локомоцията много бързо се е развила при маймуните и хората.