САЩ разработиха „четец на мисли“, който е толкова добър, че се нуждае от „стоп“ дума

Новите технологии предлагат на хората със заболявания на нервната тъкан възможност за комуникация на живо, която е недостъпна или трудна за пациенти след инсулти или травми. Такива пациенти предават мислите и чувствата си със сложни жестове, с голямо физическо натоварване и много бавно. Изкуственият интелект и най-новите сензори за нервни импулси значително улесняват превръщането на мислите в думи.

В тази връзка изследователи от Станфордския университет са подобрили платформата за разчитане на мисловната реч на пациентите, като са я довели до нивото на живото общуване. Те са използвали същата методология, която се използва за разпознаване на нервните сигнали, изпращани към мускулните тъкани на човешкия речеви апарат, но със значителни подобрения.

Процесът на речта може да бъде разделен на три етапа: формиране на мисъл, предаване на фразата на област от мозъка, която да подготви сигналите към говорния апарат и директно предаване на сигналите към мускулите на говорния апарат. В зависимост от мозъчното увреждане вторият етап може да отсъства, но по-често каналът за третия и последен етап е нарушен.

Съвременните невронни импланти и машинното обучение са се научили да разпознават невронната активност на третия етап от формирането на речта. За да стане това обаче, пациентът трябва да полага усилия (да напряга мускули), сякаш говори, включително да прави вдишвания. За някои пациенти това е трудно или дори невъзможно и буквално изтощително физически. Учените от Станфорд са успели да настроят имплантите в моторната кора на мозъка по такъв начин, че те да улавят нервните импулси още на етапа на предаване на обмислената фраза към зоната на формиране на говорните импулси.

Всъщност новата платформа веднага превежда мислите на пациентите, без да е необходимо напрягане или имитирането му от гласните струни. Тази вътрешна реч не изисква допълнителни усилия и, както показват тестовете върху четирима пациенти с инсулт на мозъчния ствол и амиотрофична латерална склероза, е съвсем лесна за пациентите.

Докато предишните декодери за вътрешна реч бяха ограничени само до няколко думи, новото устройство позволява на участниците да избират от речник от 125 000 думи.

„Нашата цел като изследователи е да намерим система, която да е удобна за потребителя и в идеалния случай да е възможно най-близка до естествените способности. Предишни изследвания показаха, че физическите опити за говорене са уморителни и че те имат вродени ограничения в скоростта.“

казва водещият автор на изследването Ерин Кунц

Благодарение на новата технология участниците в проучването могат да общуват с комфортна скорост от 120-150 думи в минута, като не полагат повече усилия от това да мислят какво искат да кажат. Точността на избора е била 74%. Мисловната реч течала толкова бързо и лесно, че дори се наложило да измислят кодова фраза, за да я спрат – за да я запазят поверителна. По-специално, разпознаването на вътрешния монолог било прекъсвано от фразата „chitty chitty bang bang bang“, която била разпознавана от платформата в 98% от случаите.