Световната мрежа стана на 30 години – как се промени технологията през това време

Ако световната мрежа (WWW) не се беше появила преди няколко десетилетия, тогава животът на съвременните хора щеше да е напълно различен. Това се отнася за почти всичко – от учене и работа до свободно време и развлечения. По време на своето съществуване Мрежата се разрасна до невероятни размери. През април 1993 г., когато Мрежата започна да набира популярност, тя имаше само 623 сайта, докато днес броят на сайтовете надхвърля 1,1 милиарда, а броят на потребителите – 5 милиарда.

В края на 80-те години Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) имаше остра нужда от технология, която да позволи на хиляди учени от повече от 100 страни бързо да обменят информация. По това време в ЦЕРН работи програмистът Тим ​​Бърнърс-Лий, който също се труди и по създаването на вътрешната мрежа на организацията. Именно той, заедно с Робърт Кайо, се смятат за създателите на световната мрежа. През 1989 г. Бърнърс-Лий предлага проект за глобална хипертекстова система, която може да бъде достъпна отвсякъде. Тази система от информационни страници (уеб-страници) стана основата на бъдещата World Wide Web.

Технологията излезе извън рамките на ЦЕРН и стана достъпна за други изследователски институти през януари 1991 г., а след това на 23 август 1991 г. за широката общественост. Мрежата пожъна успех в ЦЕРН и започна да се разпространява в други научни и академични институции. През следващите две години бяха създадени 50 уебсайта.

През 1993 г., ЦЕРН направи протокола и кода на WWW безплатен за използване, позволявайки широкото им разпространение. След като NCSA пусна уеб-браузъра Mosaic същата година, популярността на WWW бързо нарасна, като за по-малко от година се появиха хиляди сайтове. Mosaic беше графичен браузър, който можеше да изобразява вградени изображения и да изпраща формуляри, които се обработваха от HTTPd сървър. На следващата година Марк Андреесен (Marc Andreessen) и Джим Кларк (Jim Clark) основаха Netscape и пуснаха браузъра Navigator, който донесе Java и JavaScript в мрежата. Той бързо се превърна в доминиращ браузър. През 1995 г. Netscape става публична, предизвиквайки фурор в интернет и стартирайки dot-com балона. В отговор Microsoft разработи своя собствен браузър Internet Explorer, започвайки войната на браузърите. В комплект с Windows, той стана доминиращият браузър за 14 години.

Любопитното в случая е, че Интернет като информационна и комуникационна мрежа е съществувал и преди това, но се е превърнал в истински масово явление едва с изобретяването на WWW и браузърите с интуитивен интерфейс. За да реализират проекта WWW, Бърнърс-Лий и колегите му разработиха URI, HTTP протокола и HTML езика, без които World Wide Web едва ли щеше да стане толкова масов. Бърнърс-Лий също е създател на първия в света уеб-сървър и първият уебсайт, който стана достъпен на 6 август 1991 г. на адрес http://info.cern.ch/. Този ресурс съдържаше информация за инсталиране и използване на уеб-сървър, браузър и др. По-късно, тук бяха публикувани и списъци с линкове към други сайтове в Мрежата.

Имайте предвид, че днес са налични повече от 1,1 милиард сайтове, но много по-малко са активните – около 200 милиона уеб-ресурса.

През 90-те години сайтовете съдържаха предимно текст и статични изображения. Достъпът до интернет беше бавен, а анимациите и интерактивността бяха силно ограничени. До началото на новото хилядолетие, 44% от северноамериканците използват интернет. Едва през последните две десетилетия тази мрежа стана наистина глобална, тъй като процентът на потребителите се увеличи драстично във всички региони, включително и Латинска Америка, Близкия изток, Северна Африка и др. Днес 64% от жителите на света са Интернет-потребители, което е приблизително 5,16 милиарда души.

Още през 1993 г. потребителите можеха да търсят информация за филми и актьори на фен сайтовете, които работеха на сървърите на факултета по компютърни науки в университета в Кардиф и по-късно станаха известни като IMDb (системата се появи още през 1990 г.). Пет години по-късно потребителите можеха да търсят книги и да четат коментари на мрачната, наситена с текст, начална страница на Amazon. През 1998 г. се появява и търсачката Google, която към края на същата година има около 60 милиона страници в индекса. Започнат като изследователски проект от двама студенти, Сергей Брин и Лари Пейдж, сайтът се превърна в най-популярната търсеща система в света.

Нарастващата популярност на мрежата съвпадна с повсеместното разпространение на имейла. В края на деветдесетте години, растежът на броя на уеб-сайтовете беше осигурен от предприемачи, които започнаха да се занимават с електронна търговия. В началото на 2000-та се появиха първите социални мрежи и тогава съдържанието стана по-разнообразно и достъпно за потребителите, които постепенно започнаха да се превръщат от потребители на съдържание в негови създатели.

Този преход е описан като преминаване от Web 1.0 към Web 2.0. Започва през 2004 г. и продължава и до днес. Сравнението на най-посещаваните сайтове през 1993 г. и 2023 г. ясно показва разликата в моделите на използване на интернет, като социалните медии в момента доминират в класацията. Според източника, потребителите на Facebook изпращат 510 000 коментара, 293 000 актуализации на статуси и 136 000 снимки всяка минута.

Решението на Бърнърс-Лий и ЦЕРН да предоставят световната мрежа в ръцете на обществото промени живота на бъдещите поколения. Хората под 30 години израснаха в свят на отворен достъп до информация, придобиха умения, навици и речник с думи, които просто не съществуваха преди появата на световната мрежа.