Клетките в нашето тяло водят непрекъснат диалог и сътрудничество помежду си. Според биолога Уилям Милър и малък, но все по-широк кръг от учени това е признак на особена „клетъчна интелигентност“. В книгата си „Разумната клетка“ той вече е описал този радикално нов начин на разглеждане на най-малките компоненти на живота. А в своята нова статия Милър и колегите му твърдят, че естественият подбор не се ръководи от сляпата случайност, а от един вид клетъчно съзнание. Това е причината за съществуването на живота.
Според Милър и неговите съмишленици клетките не са безмозъчни машини, които изпълняват командите, зададени им от гените. Всички 37 трилиона клетки в тялото ни имат съзнание – което означава, че животът и съзнанието започват още в момента на сливането на сперматозоида и яйцеклетката. Идеята е революционна, но както обяснява Милър пред Popular Machanics, тя ни позволява да разберем по-добре сложните биологични процеси: клетъчната комуникация, вземането на решения и мотивацията зад специализацията на зародишните клетки. И ще помогне да се промени подходът към много биоинженерни проблеми, като например регенерацията на тъканите, а в дългосрочен план – лечението на рака и адаптирането към живота на Марс.
В статия, публикувана в Progress in Biophysics and Molecular Biology, Милър подчертава, че клетъчното съзнание е лишено от сложните чувства, мисли и абстрактни понятия на човешкото съзнание. Така например, когато слънчевата светлина попада върху клетъчната мембрана и преминава през нея, клетката измерва този сигнал, получавайки информация за тази светлина. Всички клетки анализират околната среда, събират данни и вземат решения за бъдещите си действия.
Освен това от древни времена клетките образуват колонии, обединявайки своите способности за благоденствието на всички. Те обменят ресурси и се конкурират. За да може тази общност да процъфтява, всяка клетка комуникира със своите съседи.
„Това е когнитивен процес и един от елементите на съзнанието“,
казва Милър.

Така човешкото съзнание се превръща в естествено свойство, създадено от всички клетки, които работят заедно, заедно с 10-те трилиона микроби, които са част от телата ни.
„Всеки аспект на съзнанието, което изпитвам, е едновременна съвкупност от съзнанието на всички клетки в тялото ми и всички микроби, които работят в синхрон, толкова перфектно координирани, че се чувствам като отделен индивид“,
обяснява ученият.
Според Милър човекът е холобионт – организъм-гостоприемник, който живее в симбиоза с бактериалните, вирусните и гъбичните клетки. Или, по думите му, „ние сме съзвездие от местообитания“. Клетъчното съзнание е на Земята още от възникването на първия живот, преди 3,5 милиарда години, и е успяло да еволюира в различни видове бактерии, амеби, а след това и в по-сложни организми. Днес мозъкът, микробиотата и чревните клетки работят заедно, за да създадат човешкото съзнание.
Не всички биолози и изследователи на съзнанието са съгласни с този възглед. Според Милър нежеланието да се признае съзнанието на клетките идва от разглеждането на съзнанието от човешка гледна точка. Със сигурност човешкото съзнание и съзнанието на един комар или клетка не са едни и същи. Но и те са способни на творческо решаване на проблемите. И ако учените разберат по-добре техните мотивации и методи за вземане на решения, може би ще успеят да разработят по-ефективни биомедицински терапии.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!