Сонда на НАСА може да прихване третия междузвезден обект близо до Юпитер

През месец юли тази година системата ATLAS откри междузвезден обект – третият в историята на наблюденията, който навлезе в Слънчевата система със скорост около 64 километра в секунда. Учените предлагат да го изучат, без да стартират отделна мисия: намиращата се в Космоса сонда на НАСА Juno ще може да пресече неговата траектория при приближаването му към Юпитер и да събере данни за състава и структурата на обекта. Тази маневра, ако НАСА я одобри, за първи път ще предостави подробна информация за материала от друга звездна система.

Системата за предупреждение за сблъсък с астероид в Рио Хуртадо (ATLAS) е открила нов междузвезден обект в нашата Слънчева система на 1-ви юли 2025 г. Според предварителните данни това е комета с име 3I/ATLAS (C/2025 N1 ATLAS). Тя стана третият наблюдаван междузвезден обект след легендарната Оумуамуа през 2017 г. и 2I/Borisov през 2019 г. Откритието предизвика голям интерес сред учените: изучаването на подобни обекти ни позволява да разберем по-добре условията, съществуващи в другите звездни системи, без да изпращаме космически апарати там, което на този етап от развитието на технологиите е просто невъзможно.

3I/ATLAS е с диаметър 20 км и е достатъчно ярък обект, за да бъде наблюдаван от Земята. На 16-ти март 2026 г. се очаква кометата да се приближи до Юпитер на разстояние 53,6 милиона километра. Това приближаване създава уникална възможност за космическия апарат Juno да прихване и изучи обекта в детайли.

Идеята за подобна мисия е предложена от група изследователи, ръководена от професор Абрахам Льоб от Харвардския университет, заедно с учените Адам Хибърд и Адам Кроул от британската организация „Инициатива за междузвездни изследвания“ (I4is). Те предложиха да се използва вече намиращата се в космоса сонда на НАСА „Джуно“ (Juno), която по време на специална маневра в близост до Юпитер ще може да пресече траекторията на 3I/ATLAS и да събере данни за кометата.

Изследователите показаха, че прилагането на тяга от 2,675 км в секунда на 14-ти септември 2025 г. ще даде възможност на Juno да бъде изведена от орбитата си около Юпитер и да пресече траекторията на 3I/ATLAS при максималното ѝ приближаване към планетата.

Мисията „Джуно“ е оборудвана с набор от инструменти, които ще позволят подробно изследване на състава, структурата и динамиката на 3I/ATLAS: спектрометри, магнитометри, камери и детектори на високоенергийни частици. Това ще даде възможност на учените да получат за междузвездния обект голямо количество уникални данни, без да е необходимо да стартират отделна мисия до кометата от Земята. Както обясняват изследователите, изстрелването на специална апаратура към 3I/ATLAS е невъзможно – остава твърде малко време до максималното й приближаване към Слънцето (29-ти октомври 2025 г.), след което тя ще започне да напуска Слънчевата система и нейното догонване от нас става невъзможно.

Откакто „“Оумуамуа“ прелетя покрай Земята, учените мечтаят да изпратят специална сонда, която да прихване подобен обект. През последното десетилетие вече бяха осъществени няколко мисии за доставяне на проби от близки до Земята астероиди, като сондите „Хаябуса“ и „Хаябуса 2“ (JAXA) и OSIRIS-REx (NASA). Тъй като астероидите и кометите по същество са остатъци от материала, от който се е формирала Слънчевата система, изучаването на тези проби дава представа за условията, съществували в нашата система по време на късната фаза на нейното формиране преди около 4,5 милиарда години.

За прихващането на комети и междузвездни обекти са разработени проектът „Лира“ и Европейският кометен прихващач. „Лира“ предвижда да изследва тези космически тела с помощта на нови технологии като светлинни платна и насочено енергийно задвижване (DEP). Въпреки това същият този Comet Interceptor, проектиран да изчаква обектите в точката L2, не би могъл да прихване 3I/ATLAS поради бързото му преминаване през Слънчевата система.

Изследователите отбелязват, че изучаването на междузвездни обекти може да даде нови и неочаквани прозрения. Вече е изказана хипотезата, че Oumuamua и 3I/ATLAS може да са извънземни изкуствени артефакти. Последните наблюдения с космическия телескоп Хъбъл обаче сочат естествения произход на 3I/ATLAS: въз основа на разпределението на яркостта на комата ефективният радиус на нейното ядро се оценява на по-малко от 2,8 километра. Окончателните заключения за природата на обекта ще бъдат възможни едва когато той се приближи до Слънцето или когато бъде разгледан отблизо от космическия апарат Juno, ако разбира се НАСА одобри прекъсването на първоначалната му мисия.