Съдът спря достъпа на МВР до данните от тол камерите – заради риск за личната ни неприкосновеност

Върховен административен съд постанови, че разпоредбата, която позволяваше на МВР да получава достъп до информацията от тол камерите, е незаконосъобразна. Става дума за данни за преминаващи автомобили, събирани от системите на АПИ – включително регистрационни номера, снимки и движение по пътната мрежа.

Решението все още не е окончателно и може да бъде обжалвано, но още сега поставя под въпрос един от най-чувствителните аспекти на съвременния контрол – масовото събиране и използване на данни за движението на гражданите.

Какво точно оспори съдът

Съдебният състав приема, че правилата, по които е даден достъпът до тези данни, са приети при съществени нарушения. Сред основните критики е липсата на достатъчно задълбочена оценка как подобна мярка влияе върху защитата на личните данни.

Освен това не е проведена адекватна консултация с Комисия за защита на личните данни, въпреки че става дума за информация, която може пряко да идентифицира хора и да разкрие техните навици и местоположение.

Съдиите обръщат внимание и на прекалено краткия срок за обществено обсъждане на правилата – нещо, което според тях ограничава възможността за реален обществен дебат по темата.

Данните – много повече от номера на кола

В центъра на спора стои въпросът какво всъщност се събира чрез тол системата. Освен регистрационните номера, камерите могат да заснемат и самите пътници в автомобила. При липса на задължително замъгляване или анонимизация, това означава, че в системата могат да попаднат реални изображения на хора.

Юристите, атакували разпоредбата, посочват, че подобно масово събиране и анализ на данни представлява сериозна намеса в правото на личен живот, гарантирано както от Конституцията, така и от европейските регулации.

Още по-деликатен е въпросът с проследяването на придвижването. Данните могат да разкрият чувствителна информация – например посещения на медицински центрове, срещи с адвокати, религиозни обекти или други лични дестинации. Именно затова според юристите всяка подобна намеса трябва да бъде строго ограничена и ясно регламентирана със закон.

Какво следва

До момента тол камерите се използват не само за контрол на винетки и застраховки, но и за засичане на средна скорост – система, въведена през 2025 г. Тя изчислява времето за преминаване между две точки и на тази база установява нарушения.

Съдебното решение не отменя самото съществуване на системата, но поставя сериозни ограничения върху начина, по който събраните данни могат да бъдат използвани.

Ако бъде потвърдено и от по-горна инстанция, това може да доведе до сериозни промени – както в работата на институциите, така и в баланса между сигурността и личната свобода.