Съзнанието е ключът: Нова теория връща неговата роля във функционирането на мозъка

Съвременната наука разглежда съзнанието като пасивен страничен ефект на мозъка, а не като причина. Новият модел на „двойния закон“ предполага, че мозъкът паралелно функционира на две нива: микроскопично, където невроните си взаимодействат, и макроскопично, където действат законите на психологията. И вторите активно контролират първите. Изследването на японски учени предлага нов метод за научно потвърждаване на най-основния човешки опит: че нашите мисли, убеждения и намерения имат значение и именно съзнанието контролира мозъка. Хипотезата им засяга важни понятия като причинно-следствена връзка и свободна воля. И също така има огромно значение за развитието на изкуствения интелект.

Идеята, че съзнанието контролира мозъка, изглежда очевидна. Решаваш да вдигнеш ръка и ето, че тя вече е вдигната. В науката обаче тази идея се сблъсква със сериозно препятствие под формата на редукционизъм. Този фундаментален научен подход предполага, че всичко, което се случва на макроравнище (например вашите мисли), може да бъде напълно обяснено чрез законите на микроравнище, които управляват неговите части (например вашите неврони).

Възниква парадокс: ако активността на невроните е достатъчна, за да се обясни движението на ръката нагоре, тогава функцията на съзнанието изглежда е „епифеномен“ – безполезен, пасивен страничен ефект. Според изследователите Йошиюки Омура и Ясуо Куниоши от Токийския университет подобно заключение е не просто незадоволително – то е задънена улица за науката. Ако съзнанието няма физически ефект, то не може да бъде изучавано. В своята статия, публикувана на arxiv.org, те описват научно доказуема теория, която връща на съзнанието първостепенната роля във функционирането на мозъка.

Омура и Куниоши предлагат да се изостави идеята, че причинно-следствената връзка съществува само на микроравнище, разказва Daily Neuron. Предложеният от тях модел на мозъка функционира едновременно в съответствие с две групи закони: първо, невронните закони на микроравнище. Това е познатият свят на невроните, синапсите и химическите сигнали. Второ, психологическите закони на макроравнище. Това е отделен, автономен набор от правила, управляващи системата като цяло. Това „цяло“ е онова, което възприемаме като нашето „аз“.

Оригиналната идея на учените е, че тези две нива си взаимодействат. Психологическите закони на макроравнище не са просто резултат от работата на невроните. Това е активната причина за въздействието на цялото върху отделните части, която ограничава и насочва невронната активност на микроравнище. Според авторите системата „като цяло“ контролира собствените си части чрез „механизъм за контрол със самореферентна обратна връзка“.

Представете си голяма корпорация. В стандартния редукционистки възглед „мисията“ на корпорацията е просто име на това, което всеки отделен служител („част“) прави. Самата „мисия“ няма никаква сила. В модела на двойния закон главният изпълнителен директор („макрозакон“) поставя реална цел, съобщавана отгоре надолу, като например „увеличаване на печалбата с 10%“. Тази цел е истинското „макросъстояние“.

След това тази цел се излъчва като „обратна връзка“ към отделните служители („неврони на микроравнище“). Служителите все още изпълняват работата си според собствените си правила („микрозакони“), но сега поведението им се ръководи активно от цел, спусната отгоре надолу.

По този начин съзнанието контролира мозъка без да нарушава законите на физиката, а като действа като „главен изпълнителен директор“ (макрозакон), който осигурява на служителите (невроните) обратна връзка отгоре надолу. Следователно поведението на невроните не може да се обясни, като се разглеждат само законите на микроравнище.

Този възглед напълно преобръща подхода към изучаването на съзнанието. В продължение на десетилетия учените работят отдолу-нагоре, сканират мозъка и се опитват да разберат как съзнанието възниква от тези данни. Омура и Куниоши призовават колегите си учени, вместо да се опитват да обяснят съзнанието въз основа на данните, първо да предложат хипотетични „психологически закони на макроравнище“ и след това да проверят дали тези закони могат успешно да предскажат наблюдаваните данни в психологията и неврологията.

Новата хипотеза освобождава съзнанието от ролята му на пасивен наблюдател и му връща контрола. Тя предполага, че нашето его не е илюзия, а реален, физически осъществим „макрозакон“, който има истинско влияние отгоре надолу върху нашата биология. Той засяга важни понятия като причинност и свободна воля. И също така има огромни последици за развитието на изкуствения интелект.

Смята се, че съзнанието и интелектът са изключително човешки черти, свързани с мисленето, паметта и езика. Новата концепция за „жизнения център“ твърди, че когнитивните способности са присъщи на всички живи системи и се проявяват чрез взаимодействие с околната среда за оцеляване.