Те искат да забравим как наистина изглеждаха филмите

Неотдавнашното трансфериране на „Истински лъжи“ показва, че на някои хора трябва завинаги да им бъдат отнети ИИ алгоритмите с дълбоко машинно обучение.

Най-гротескната категория видеоклипове в YouTube са старите филмови ленти, които са обработени от изкуствен интелект. Понякога видеоклиповете съвсем излишно се подсилват с цветове. А понякога се интерполират до 60 кадъра в секунда. Ако наистина разбирате и помните как би трябвало да изглеждат видеоклиповете, сегашните изглеждат еднакво ужасни, размазани и крещящи. Но това изглежда вече изобщо не се схваща и не се разбира, включително от хората, отговорни за неотдавнашната обработка чрез ъпскейлинг на "Истински лъжи" (и в по-малка степен на "Извънземните", "Титаник" и "Бездната").

Ако никога не сте гледали филма „Истински лъжи“, вероятно още не сте навършили 30 години. В него Арнолд Шварценегер играе ролята на агент на правителствена антитерористична организация, който се бори със злодеите. Но пази този опасен начин на живот в тайна от невзрачната си съпруга (в ролята Джейми Лий Къртис). Това е шеговита високобюджетна екшън комедия (римейк на френския филм Total Recall) с фантастични сцени, невероятен актьорски състав и някои страхотни епизоди. Днес той изглежда точно така, както трябва да изглежда един непретенциозен екшън филм от 1994 г. Вероятно това е най-странният филм в кариерата на Джеймс Камерън, освен ако не броим Пираня 2: Потомството.

Обичам този филм с цялото си сърце, в това число защото играех една доста лоша игра на Super Nintendo, но и защото комиксовите герои рядко пробиват дупка в небостъргач с помощта на реактивен самолет Harrier. Затова, когато видях публикациите за излизането на версия, обработена с изкуствен интелект, бях дълбоко оскърбен. Но дори и след предупрежденията не бях подготвен за това колко отвратително ще изглежда.

ИИ трансферът на „Истински лъжи“ има наистина отвратително качество. Дори зловещо качество. На моменти изглежда съвсем приемливо, но после забелязвате нещо странно с периферното си зрение – дебела гънка на кожата, снимка на дете в рамка, папки с прекалено дебели корици, бузи, които изглеждат изпити. Подобен подсъзнателен ужас може да изпитате, когато гледате снимки, генерирани от изкуствен интелект. Това е една комбинация от не съвсем правилно нарисувани ъгли и повърхности, които са едновременно прекалено гладки и прекалено остри. Извършено е престъпление срещу изкуството и вие определено можете да го видите.

Версиите с по-висока разделителна способност на „Извънземните“ и „Бездната“ изглеждат по-добре от „Истински лъжи“, но все още ми е болно да ги гледам. Заради премахнатата зърненост на филма кожата в тях изглежда стерилна и восъчна. Изглежда така, сякаш навсякъде е приложено трасиране на лъчите. Но за повечето обикновени хора и двете версии са напълно приемливи.

Една скорошна версия на „Титаник“ беше обработена по приблизително същия начин и също получи твърде смесени и разнопосочни онлайн отзиви.

Логичният въпрос, който възниква, е: „Защо го правите?“ Наистина си струва да споменем участниците в тази „реставрация“. А именно Park Road Post, дъщерно дружество на WingNut Films на Питър Джаксън. Тя е работила по много филми в миналото, но най-важните за нас ще бъдат „Те никога няма да остареят“ на Джаксън и документалният филм за Disney+ „The Beatles: Get Back“. И в двата филма са възстановени стари филмови кадри. Като важното е, че това е направено с агресивното използване на машинно обучение. „Те никога няма да остареят“ увеличава мащаба и оцветява старите ленти от Първата световна война. Това е опит да се придаде по-модерен контекст на месомелачката от началото на ХХ век. „Get Back“ използва обработени филмови кадри, заснети за „Let It Be“ на Майкъл Линдзи-Хог, като включва невиждани досега моменти, които изясняват процеса на създаване на една от най-известните песни на The Beatles.

В този случай виждам и добре разбирам защо е било необходимо да се използва машинно обучение и в двете произведения. В „Let it Be“ на Линдзи-Хог по-голямата част от записите са некачествени и груби. А и авторите са изолирали гласовете по доста интересни начини за целите на повествованието.

За съжаление и двата филма изглеждат просто ужасно. И колкото повече време минава след излизането им, толкова по-зле става.

„Те никога няма да остареят“ е труден за възприемане: движението на войниците е интерполирано безредно. Цифровото потискане на шума е направено неравномерно – зърнистостта на лентата я има върху кожата на войниците, но отсъства навсякъде другаде и някак следва лицата им като кожа на някакъв рептил. Това е твърде аматьорско и несръчно прилагане на технологията върху силно повредени кадри.

В малко по-малка степен това важи и за „The Beatles: Get Back„. Никой не би упрекнал Джаксън за корекцията на цветовете и възстановяването на повредените кадри, но ефектът е стерилен и чужд. Косата и палтата изглеждат едновременно лъскави и мазни, а кичурите са вълнисти и се някак се разтварят в себе си. Гънките на кожата и дрехите имат неестествена тежест. Краищата на предметите се пресичат и се сливат един с друг. Зърнестата структура е малко по-естествена, отколкото в „Те никога няма да остареят“, но изглежда като изкуствено добавена върху силно изчистено от шумовете изображение. Get Back имаше огромен успех, включително и защото единствената повече или по-малко достъпна версия на „Let It Be“ беше ужасната DVD версия. Но и разбира се, заради шестдесетте часа неизползвани записи, които дават един нов поглед към легендарната група.

Щеше да е хубаво, ако Джаксън беше спрял дотук. Но, както се пошегуваха много хора, това беше пробен балон. Публиката се възхити на Джаксън за това, че се е справил със записите на Линдзи-Хог за целите на реставрацията, и това го насърчи да направи нещо много по-лошо. Преди фиаското на „Истински лъжи“ беше прекалено сладникавият и смущаващ „Now & Then“ – дълго незавършено демо, сега довършено от Ринго и Пол. То бе редактирано с помощта на архивни записи на младите Джон и Джордж. Получената композиция може да се опише като съвсем меко казано изключително странна.

Всичко в ето този видеоклип е странно. Може да се подбере и много по силна и остра дума.

Може би всичко написано по-горе звучи като лудизъм, но всъщност съм сигурен, че тази технология може да се използва много добре, при това по много различни начини. DLSS на Nvidia и други подобни техники обикновено работят много добре в игрите, за които са били обучени. Аз редовно използвам Flowframes в онези редки случаи, когато ми е необходима интерполация. Преди често използвах waifu2x, а сега chainner, ако трябва да обработя нещо с фотошоп, а източниците са с лошо качество. Освен това има бази данни с безброй ИИ модели за ъпскейлинг.

Уви, тези технологии често се прилагат неправилно. Поговорката „боклук влиза, боклук излиза“ се е появила неслучайно. Като хоби се занимавам с дигитализация на VHS и Laserdisc и когато хората лекомислено ми казват: „Просто използвай Topaz“ (комерсиален AI upscaler), вместо да се научиш как правилно да обработваш и да премахваш преплитането на видеото, аз се разочаровам. Просто защото почти всички подобни резултати изглеждат ужасно за тези, които се занимават професионално с видео.

Положението се влошава още повече от факта, че, доколкото разбирам, „Истински лъжи“ не е трябвало да бъде подлаган на мелничните камъни на изкуствения интелект. Според The Digital Bits, компанията Park Road Post е разполагала с неотдавнашно 4k сканиране на „Истински лъжи“ от оригиналния негатив. На собствения уебсайт на Park Road Post се казва, че тя разполага със свой собствен филмов скенер Lasergraphics Director 10K. Така че защо да добавяме изкуствен интелект към това? Защо да се прави подобно нещо на един отлично изглеждащ филм? Какво са постигнали тук, освен малко по-бляскава версия на филма с Арни? Може би просто го правят точно сега, защото е просто е възможно и технологията е лесно достъпна като зареден пистолет с вдигнат предпазител.

Гиковете от форумите за blu-ray често прекаляват, а темите за този филм също не бяха изключение. Но в някои случаи създателите на филма определено грешат за това как трябва да изглежда един филм. Лукас е печално известен с това, но и Камерън не може да се нарече невинен. Друг забележителен пример е Уонг Карвай. Това, което той направи с „Пепел от време“ (Ashes of Time), е истинско престъпление, както и неотдавнашните му „ремастери“ на филми като „В настроение за любов“. В подобни ситуации е логично да се запитаме дали създателите на филма са постъпили така в името на повишаване на интереса към филмите си, тъй като Камерън лично е одобрил тези ремастери.

Но това, което ме ужасява най-много, е, че много хора смятат, че това е доста красиво. Можете да видите проява на този вид манталитет, когато един фетишист на изкуствения интелект публикува изображение на Stable Diffusion с тринадесет пръста, четиридесет кътника и комично големи гърди. На света има хора, които безсрамно се наслаждават на прекомерното изглаждане, извратеняци, които предпочитат всички филми да са бързи. Както и да са с висока честота на кадрите и перфектна яснота. Камерите в телефоните ни вече не правят снимки, а ги изчисляват и „оптимизират“. Това е италианският футуризъм в 4К, влечението към смъртта чрез елиминиране на шума. За тези хора не е достатъчно цифровите филми да изглеждат кристално чисти и безжизнени. Трябва да изчистим миналото от шума и зърнистостта и да го приведем в съответствие с този странен стандарт. Ако хората забравят как трябва да изглежда филмът, това ще бъде и удобно, и изгодно.

Не мисля, че някой идва да работи в областта на реставрацията на филми, за да ги унищожава. Мисля, че всеки, който участва в процеса, работи усърдно и се стреми да се справи по-добре. Само че самото естество на реставрацията може да бъде много различно. Мисля, че някои компании са заслепени от новите технологии и това може да доведе до резултати от работата им, които са по-скоро разрушителни, отколкото възстановителни. Не знам какво решение може да се намери в нашия съвременен свят. Предполагам, че можем само по възможност да отделим сферата на съхранението на филмите от стремежа към този нов начин за реализиране на печалба.

Но съм сигурен в едно. Дълго време много видеоигри се стремяха да приличат на „Извънземните“. А сега „Извънземните“ започнаха да приличат на видеоигра. А това изобщо не ми харесва.