Последните проучвания показват, че към 2025 г. може да настъпи колапс на системата на Атлантическия океан, което може да има катастрофални последици за световния климат. Ако тези прогнози се потвърдят, възможни са по-екстремни зими, повишаване на морското равнище и промяна на мусоните. Въпреки някои спорни моменти, тези резултати подчертават спешната необходимост от действия по отношение на изменението на климата.
В настоящата климатична криза стабилността на световните океански течения се превърна в основен проблем. В центъра на тези опасения е Атлантическата меридионална циркулация (Atlantic meridional overturning circulation – AMOC) – сложна система от океански течения, която регулира климата в северното полукълбо и включва Гълфстрийм.
Неотдавна изследователи от Института „Нилс Бор“ и Катедрата по математически науки към Университета в Копенхаген предположиха, че AMOC може да се срине още в средата на века или дори към 2025 г. Тази прогноза, макар и противоречива, се основава отчасти на анализи на температурата на морската повърхност, която служи като косвен показател за стабилността на AMOC. Ако тези прогнози се потвърдят, последиците за световния климат ще бъдат катастрофални, което подчертава спешната необходимост от мерки за смекчаване на изменението на климата. Резултатите от проучването са публикувани в списание Nature Communications.
Системата е изложена на риск
AMOC, понякога сравняван с гигантска океанска транспортна лента, играе ключова роля в регулирането на глобалния климат. Той пренася топли води от тропиците към Северния Атлантик, като спомага за умереното изменение на температурите в региона. Тази деликатно балансирана система обаче е застрашена от промените в климата.
Глобалното затопляне води до по-високи температури на океаните и по-бързо топене на ледовете. Тези две явления увеличават количеството прясна вода в океана. Сладката вода обаче е с по-малка плътност от солената и поради това по-трудно прониква в океанските дълбини. Освен това повърхностните води са по-топли и поради това са с по-малка плътност от дълбоките води. Ако повърхностната вода стане едновременно твърде мека и твърде топла, тя не може да циркулира надолу. Това може да наруши или дори да спре „конвейера“ на АМОК.
Използвайки съвременни статистически инструменти и данни за температурата на океана за последните 150 години, изследователите изчислиха, че океанското течение ще се срине – с вероятност от внушителните 95% – между 2025 и 2095 г. Най-голяма е вероятността това да се случи след 34 години, през 2057 г.
Последиците от този колапс
Сривът на AMOC ще има драматични последици за глобалния климат. Една от основните последици от този срив ще бъде засилването на зимните периоди в някои региони. По-конкретно, зимите в Европа и Северна Америка могат да станат много по-екстремни, тъй като АМОК спомага за запазване на умерените температури в тези региони, като за едно десетилетие температурата ще спадне с 5°C.
Друга сериозна последица ще бъде повишаването на морското равнище. Колапсът на AMOC би могъл да доведе до повишаване на морското равнище в някои части на Европа и САЩ, което ще има катастрофални последици за крайбрежното население на тези страни. Колапсът на AMOC може да наруши и мусоните в тропиците.
В съобщението за пресата авторите отбелязват, че при последната промяна на режима на AMOC по време на последния ледников период климатичната обстановка около Гренландия се е повишила с 10-15 градуса по Целзий само за едно десетилетие. Това са прочутите събития на Дансгаард – Ешгер. По този начин се добива представа за мащаба на климатичните промени, които биха могли да бъдат причинени от колапса на AMOC при сегашното затопляне на климата до +1,5°C само за един век.
Неяснотите остават
Въпреки тревожния характер на тези прогнози, те не се радват на всеобщо признание от страна на научната общност. Освен това някои изследователи поставят под съмнение надеждността на температурата на морската повърхност като показател за стабилността на AMOC.
Температурата на морската повърхност зависи от много фактори, някои от които може да не са пряко свързани с устойчивостта на АМОС. Поради това не е ясно дали повишаването или понижаването на температурата на морската повърхност непременно ще означава отслабване или засилване на AMOC.
Отчаян призив за действие
Тези противоречия и несигурност подчертават сложността на науката за климата и трудностите при прогнозирането на бъдещото развитие на климатичната система. Те по никакъв начин не намаляват неотложността на предприемането на действия за смекчаване на климатичните промени. Залогът, който и без това е значителен, сега придобива ново значение.
Емисиите от парникови газове, които водят до затопляне на планетата, трябва да бъдат драстично намалени, ако не и премахнати. Това означава преминаване към възобновяеми енергийни източници, подобряване на енергийната ефективност, промяна на моделите на потребление и производство. От решаващо значение е също така да се разработят стратегии за адаптиране, които да помогнат на уязвимите групи от населението да се справят с последиците от топенето на ледовете.
С други думи, тези резултати ни напомнят, че носим колективна отговорност за опазването на нашата планета и осигуряването на устойчиво бъдеще за идните поколения.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
