Топенето на полярния лед влияе върху продължителността на деня – нови данни от учените

Въртенето на Земята никога не е било напълно стабилно – продължителността на деня е варирала през цялата история на планетата. Дори малки процеси, като движенията на океаните, гравитационното привличане на Луната или промените в масата на ледниците, могат леко да ускорят или забавят въртенето. Но в миналото тези колебания са били почти незабележими и са се случвали много бавно. Сега това се променя: нови изследвания показват, че предизвиканите от човека климатични промени са започнали да влияят на този процес много по-бързо.

Учените са обърнали внимание на неочаквана връзка: покачването на морското равнище е пряко свързано с увеличаването на продължителността на деня. Когато ледниците се топят, водата се разпределя по повърхността на планетата и масата се измества по-близо до екватора. Това променя формата на Земята — тя става леко „сплескана“ близо до полюсите и по-широка близо до екватора. В резултат на това въртенето се забавя и денят става по-дълъг.

За да разберат как този ефект се е променял с течение на времето, изследователите са използвали палеоклиматични данни – информация, запазена в корали и фосили – за да изградят модел за дълбоко обучение, който е помогнал за реконструкцията на историята на промените във въртенето на Земята, дори когато данните от миналото са били неточни или фрагментарни.

Резултатите показват, че в далечното минало образуването и топенето на големи ледени покривки е повлияло на продължителността на деня, променяйки го с около 10–30 милисекунди. Но тези промени са се случвали в продължение на милиони години, което е много бавно.

През 21-ви век обаче скоростта на промяната е станала безпрецедентна. Макар че самата разлика в продължителността на деня остава малка, скоростта на увеличението – около 1,33 милисекунди на век – е най-бързата през последните 3,6 милиона години. С други думи, Земята сега се „забавя“ по-бързо от всякога в съвременната геоложка история.

Този процес може да се разглежда като движението на фигурист: когато разпери ръце, въртенето се забавя, а когато ги притисне към тялото си, се ускорява. Земята се държи по подобен начин, само че вместо ръце има маса вода, която се преразпределя по планетата.

Подобни промени могат да имат не само научно, но и практическо значение. Ако въртенето на Земята продължи да се забавя, разликата между астрономическото и атомното време ще се увеличи. Това означава, че човечеството ще трябва да коригира времето по-често, използвайки така наречените „високосни секунди“. За съвременните технологии, по-специално компютърните мрежи и сателитната навигация, подобна нестабилност може да създаде допълнителни трудности.

В същото време, въздействието на тези промени върху океаните или климата е все още минимално — амплитудата на колебанията е твърде малка, за да промени значително циркулацията на водата. Фактът обаче, че човешката дейност вече оказва влияние дори и върху въртенето на планетата, ни принуждава да погледнем по нов начин върху мащаба на глобалните промени. Изследването е публикувано в Journal of Geophysical Research: Solid Earth.