Ново проучване на Колумбийския университет поставя под въпрос ефикасността и безопасността на технологията за инжектиране на стратосферен аерозол (SAI) — подход, който впръсква частици в горните слоеве на атмосферата, за да намали слънчевата радиация и да охлади планетата. Въпреки че интересът към идеята като потенциален инструмент за борба с изменението на климата нараства, учените предупреждават, че моделите, които демонстрират нейната ефективност, са прекалено опростени и не отчитат сложността на реалните атмосферни процеси.
Химикът У. Фей Макнийл от Колумбийското училище по климатични науки отбелязва, че дори най-подробните SAI симулации се основават на допускания за „перфектни“ частици в „перфектни“ условия. В действителност ефектите зависят от географската ширина, сезона и посоките на атмосферния поток. Това означава, че всяко мащабно приложение на технологията ще изисква глобална координация — задача, която в момента изглежда нереалистична предвид състоянието на международното сътрудничество в областта на климата.
Поддръжниците на SAI често посочват изригването на вулкана Пинатубо през 1991 г., което временно понижи средната глобална температура с около 1°C. Но то имаше и отрицателни последици: отслабени мусони в Индия, намалени валежи в Южна Азия, затопляне на стратосферата и изчерпване на озоновия слой. Възпроизвеждането на този ефект изкуствено може да доведе до киселинни дъждове, замърсяване на почвата и нарушаване на климатичните системи.
В търсене на по-безопасни алтернативи на сярата, изследователите изучават други материали — калциев карбонат, алфа-алуминиев оксид, титанов диоксид, цирконий и дори диамантени наночастици. Но повечето от тях са скъпи и трудни за производство. В момента са налични само калциев карбонат и алуминиев оксид. Според водещия автор на изследването, Миранда Хак, пръскането на такива вещества в големи количества всяка година би било технически изключително трудно.
Климатичният икономист Гернот Вагнер подчертава, че SAI технологията не е нито бързо, нито безпогрешно решение. Реалните последици е малко вероятно да съвпаднат с теоретичните прогнози. Ако проектът бъде реализиран, той ще си остане рисков експеримент с непредсказуеми последици за атмосферата, екосистемите и човечеството — без начин да се натисне бутонът „отказ“.
Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.
С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.
Коментирайте статията в нашите Форуми. За да научите първи най-важното, харесайте страницата ни във Facebook, и ни последвайте в Google Новини, TikTok, Telegram и Viber или изтеглете приложението на Kaldata.com за Android, iPhone, Huawei, Google Chrome, Microsoft Edge и Opera!
