Учени откриха неочаквано преструктуриране на мозъка при средна възраст

Човешкият мозък не старее толкова гладко, колкото се смяташе досега. Ново мащабно проучване показа, че след около 50-годишна възраст той започва да претърпява драматични промени, които могат да обяснят увеличаването на възпалението и риска от невродегенеративни заболявания.

Изследователите анализирали близо 320 000 клетки от хипокампуса – областта на мозъка, отговорна за паметта, ученето и пространствената ориентация, от 40 здрави хора на възраст от 20 до 95 години.

Най-вълнуващото откритие се отнася до микроглията – имунните клетки на мозъка. Преди това се смятало, че се образуват преди раждането и остават до голяма степен непроменени през целия живот, но новите данни показват, че между около 50 и 75-годишна възраст значителна част от тези клетки се заменят с клетки, подобни на моноцитите от кръвта.

До 80-годишна възраст тези „нови“ клетки стават доминиращи в повечето изследвани мозъци. Те имат по-силен възпалителен профил, което може да помогне за обяснението на това, защо хроничното възпаление на мозъка толкова често съпътства стареенето и е свързано с болестта на Алцхаймер.

Също толкова изненадващи са били и промените в астроцитите – клетките, които подхранват невроните и поддържат нормалната мозъчна функция. Броят им намалява с възрастта, а тези, които остават, показват признаци на изчерпване на енергията.

Учените също така са наблюдавали, че стареенето засяга дори триизмерната организация на ДНК вътре в клетъчните ядра: структурата на генома постепенно губи яснота, а системите, които поддържат нейната стабилност, работят по-зле.

Интересното тук е, че много промени не настъпват постепенно, а имат ясна повратна точка около 50-годишна възраст. Тогава генната активност и епигенетичните маркери започват да се променят много по-бързо.

Въпреки че изследването не доказва причинно-следствена връзка, то показва, че мозъкът претърпява много по-дълбоко клетъчно ремоделиране през средната възраст, отколкото се смяташе досега. Това би могло да доведе до нови подходи за запазване на паметта и намаляване на риска от невродегенеративни заболявания. Констатациите са публикувани в списание Science.