Учени симулираха извънземни цивилизации и установиха, че те всеки път загиват заради климатичните промени

Къде все пак са всички извънземни? Може би са твърде заети да се борят със същия глобален проблем, с който се сблъскваме и ние – изменението на климата.

В ново, все още нерецензирано проучване, публикувано от LiveScience, учените провеждат симулации, за да видят колко дълго биха могли да оцелеят извънземните цивилизации, ако продължат да увеличават потреблението си на енергия със същия темп като нашата.

Резултатите са разочароващи. Оказва се, че извънземните цивилизации загиват само след 1000 години, тъй като техните планети стават твърде горещи, за да продължат да съществуват. Дори пълното преминаване към възобновяеми енергийни източници не спасява положението: техните светове пак постепенно се прегряват и стават необитаеми.

Изследването повдига важен въпрос: какво да се прави с топлината, която се отделя при всяка форма на потребление на енергия. Според втория закон на термодинамиката всяко използване на енергия е съпроводено с отделяне на малко количество топлина в атмосферата на планетата, независимо дали използваме ядрена, слънчева или вятърна енергия. Причината за това е, че нито една енергийна система не е 100-процентово ефективна.

„Може да се разглежда като течаща вана“, обяснява съавторът на изследването Манасви Лингам, астробиолог от Технологичния институт във Флорида. „Ако във ваната има малко вода, малкият теч е почти незабележим. Но тъй като обемът на водата се увеличава – а енергийните ни нужди продължават да растат – малкият теч може да наводни цялата къща“.

Признаците на живот

Изследователите предполагат, че това може частично да обясни парадокса на Ферми, който задава въпроса: ако Вселената е толкова обширна и пълна с потенциално обитаеми светове, защо все още не сме срещнали други интелигентни същества?

„Не сме се сблъсквали с технологично напреднали видове, защото те са рядкост във всеки един момент от времето“, пишат учените в своето изследване.

Причината е, че напредналите цивилизации могат просто да изчезнат поради промените в климата в рамките на хиляда години – незначителен период от време по космическите стандарти.

Това обаче не обяснява защо не виждаме следи от тяхното съществуване, като например технологични следи, които биха могли да останат след смъртта на цивилизациите, като радиосигнали или междузвездни космически апарати като нашите сонди „Вояджър“.

Ами ако?

Съществува и по-оптимистичен сценарий. Тези симулации се основават на предположението, че енергийните ни нужди продължават да нарастват експоненциално – с около 1% годишно.

Но какво ще стане, ако един ден интелигентните видове станат достатъчно умни, за да спрат този растеж? Ако цивилизацията премине изцяло към възобновяема енергия и се научи да живее в хармония със заобикалящата я среда, тя може да има много по-светло бъдеще.

„Ако един вид избере пътя на баланса и се научи да живее в хармония със своята среда, той и неговите потомци биха могли да съществуват до един милиард години“ – Манасви лингам

С други думи, все още има шанс. Но първо трябва да се съсредоточим върху прехода към възобновяеми енергийни източници, за да предотвратим катастрофалното глобално затопляне, което вече опустошава нашата планета.