Нов отговор на парадокса на Ферми: преди шест милиарда години Вселената е била пълна с развити цивилизации

Може би човечеството е закъсняло да участва в парада на галактическите цивилизации и се е появило, когато всички разумни извънземни отдавна са измрели. Физик от университета Кенесоу предлага нов отговор на парадокса на Ферми. В статията си той обяснява подробно как черните дупки могат да бъдат свързани със съществуването на еволюирали форми на живот във Вселената.

Професор Дейвид Гарофало твърди, че животът във Вселената е достигнал своя пик преди милиарди години. Той стига до това заключение, след като установява връзките между черните дупки, образуването на звездите и планетите, които се формират около тях, пише Universe Today. Всичко е започнало със сливането на двойна черна дупка, което вероятно е довело до образуването на активно галактическо ядро, т.е. свръхмасивна черна дупка в центъра на галактиката, която е привлякла достатъчно материя, за да излъчва ярко сияние.

Важна част от научната работа на учения е ответната реакция на черната дупка. Различните черни дупки пораждат различни видове реакция, като някои от тях е по-вероятно да стимулират образуването на звезди. Основният начин, по който една черна дупка взаимодейства със заобикалящата я среда, е чрез релативистични струи, които принуждават материята, привлечена от акреционния диск, да се разпространява далеч във Вселената.

Понякога ответната реакция е твърде интензивна и релативистките струи освобождават твърде много енергия, което потиска образуването на звезди. Тези и други условия могат да повлияят на вероятността за образуване на звездите. Колкото по-ниска е тя, толкова по-малко нови звезди и планети възникват около тях, т.е. шансовете да започне да се формира живот намаляват. Освен чисто количествения фактор има и друг – при нагряването на галактическия газ той излъчва рентгенови лъчи. Тези лъчи пронизват галактиката и влияят на химическия състав на планетите, като възпрепятстват възможността за възникване на живот.

Като включва тези и други влияния на ответната реакция на черните дупки в уравнението на Дрейк относно броя на звездите, Гарофало установява, че най-добрите условия за появата на обитаеми звездни системи са настъпили в изолирани райони на Вселената преди 11 милиарда години, 2,8 милиарда години след Големия взрив. През този период най-голям брой изолирани галактики са преживели сливания, които са довели до приток на студен газ и в крайна сметка до образуването на планети с с много висока вероятност за поява на живот на някои от тях.

Земята се е формирала само преди 4,5 милиарда години, но живот, способен на междузвездна комуникация, се е появил на нея едва сега. Нека приемем, че средното време за развитие на интелигентния живот е 5 милиарда години. Това означава, че извънземните цивилизации са достигнали своя пик 7,8 млрд. години след Големия взрив, или преди 6 млрд. години.

По този начин човечеството не е успяло да засече разцвета на извънземните цивилизации, но това не означава, че сме сами във Вселената. Може би някъде живеят и други закъснели същества. Въпреки това няма да е лесно да ги открием, без да знаем къде да ги търсим.