Учените твърдят, че са открили доказателства, че „душата“ напуска тялото след смъртта

Скорошно проучване разглежда какво се случва с мозъчната активност на пациенти с клинична смърт и д-р Стюарт Хамероф, анестезиолог и професор в университета в Аризона, предложил своето мнение по въпроса, съобщава Unilad.

За целите на изследването малки сензори са били поставени върху мозъците на седем много болни пациенти, на които им е останал само минути живот. Сложни устройства са записвали кръвното налягане и сърдечната дейност на всеки пациент, докато паднат до нула и човекът умре. И като част от резултатите, електроенцефалограмата (ЕЕГ) е разкрила странен прилив на енергия, който изглежда се появява след смъртта.

Хамероф е казал за Project Unity: „Те видяха как всичко изчезва, а след това и активността, при която няма кръвно налягане, нито сърдечен ритъм. Така че това може да е преживяване близо до смъртта или може би душата да напуска тялото.“

Професорът твърди, че това движение може да е съзнание, напускащо тялото, добавяйки, че то е „последното нещо, което трябва да изчезне“ по време на процеса на умиране.

„Въпросът е, че това показва, че съзнанието наистина е процес с много ниска енергия“ — споделя той.

Учените казват в проучването, че най-вероятното обяснение за показанията е, че пиковете са настъпили, защото мозъкът е бил лишен от кислород.

Говорейки за теорията в документалната поредица на Science Channel Through the Wormhole, Хамероф добавя: „Да кажем, че сърцето спира да бие, кръвта спира да тече; микротубулите губят своето квантово състояние. Квантовата информация вътре в микротубулите не се унищожава, тя не може да бъде унищожена, тя просто се разпространява и разпръсква във Вселената. Ако пациентът бъде реанимиран или съживен, квантовата информация може да се върне обратно в микротубулите и пациентът ще каже: „Щях да умра.“ Ако те не бъдат възстановени и пациентът умре, е напълно възможно тази квантова информация да съществува извън тялото, може би за неопределено време, като душа“.

В своето новаторско проучване екипът от експерти заключава: „В нашата реанимационна практика ние прекарваме значително време със скърбящи семейства. По време на тези взаимодействия открихме, че идеята, че „нещо“ се случва в момента на смъртта, е успокояваща за семействата.“