Физици от Принстън разработиха концепция за термоядрен двигател за мисии до Сатурн

Изследователи от Лабораторията по физика на плазмата в Принстън са създали концепция за двигател с директен термоядрен синтез (DFD), който може да достави космически кораб до Сатурн за рекордните две години вместо за традиционните 7-8 години. Разработката се нарича PFRC-2 (двигател с обърната конфигурация на полето) и използва микровълнова плазма за създаване на тяга.

Двигателят работи със смес от деутерий и изотопа хелий-3, като осигурява високо съотношение мощност/тегло чрез безнеутронен термоядрен синтез. Технологията съчетава предимствата на електрическото задвижване (висок специфичен импулс) и на химическите ракети (висока тяга).

Инженерите са предвидили два режима на работа: постоянен и импулсен. В зависимост от избрания режим полетът до Титан, най-големия спътник на Сатурн, ще отнеме от 2 до 2,5 години. Компактният реактор с мощност 1-10 MW загрява плазмата до работна температура с помощта на радиовълни, като генерира тяга чрез насочено освобождаване на енергия.

Важно предимство на разработката е възможността за захранване на всички системи на борда на космическия кораб, включително задвижването, управлението, животоподдържащите системи и научното оборудване.

Титан представлява особен интерес за изследователите поради наличието на течни въглеводородни океани на неговата повърхност. Учените го разглеждат като потенциална „станция за зареждане с гориво“ за бъдещи междупланетни мисии.

Въпреки че технологията е обещаваща, ще са необходими няколко десетилетия преди нейната практическа реализация. Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА определя 2046 г. като следващото оптимално време за стартиране на мисия до спътниците на Сатурн.