Филтрирането на извънземни сигнали от земния шум стана много по-лесно

Търсенето на извънземен живот винаги е било възпрепятствано от огромния шум, който Земята генерира, което затруднява разграничаването на извънземните сигнали от целия местен шум.

Представеният нов метод за разпознаване на радиосигналите, пътуващи през междузвездното пространство, би могъл значително да стесни търсенето.

„Мисля, че това е един от най-големите успехи в областта на радио наблюдението от много време насам“, казва астрофизикът Андрю Симион, съавтор на статията, в която се описва новият метод, и директор на Изследователския център за търсене на извънземен разум (SETI) в Бъркли.

Радиовълните, излъчвани от извънземна цивилизация, живееща в далечната част на Млечния път, би трябвало да изминат 100 000 светлинни години през междузвездното пространство, за да достигнат Земята. Тези радиовълни ще бъдат разпръснати при сблъсъка си с турбулентната йонизирана плазма на междузвездното пространство.

Този вид смущения са уникални за придвижването в междузвездното пространство и са наблюдавани преди това сред бързо въртящи се звезди, наречени пулсари.

Това разсейване предизвиква характерно „трептене“, наречено „дифракционна сцинтилация“, при което радиовълните започват да се преплитат помежду си.

Докторантът по астрофизика Брайън Бжики, заедно със Сиемон и колегите му от проекта Breakthrough Listen на SETI, разработи програма, която може да отсее радиовълните с това междузвездно трептене от „пословичната купа сено“.

„За първи път разполагаме с техника, която, ако имаме само един сигнал, потенциално може да ни позволи да го разграничим по същество от радиочестотните смущения“, казва Сиемон.

От десетилетия SETI претърсва небето в търсене на радиовълни, които биха могли да бъдат произведени само от извънземна технология. От време на време сред белия шум на Вселената се появява една странна вълна.

В тези моменти изследователите сякаш са настроили някое радио от честота със статично електричество към честота с музика.

В рамките на много тесен диапазон от честоти има ясен, непрекъснат сигнал, подобно на това, което бихте видели, ако начертаете графики на входящите сигнали от FM радио или от космическия кораб „Вояджър“.

Естествените явления като мълниите, Слънцето, пулсарите и свръхновите не могат да създадат тези теснолентови сигнали. Земните шумове преминават през небето на много по-широки честотни ленти.

Но въпреки че има всички основания да бъдем подозрителни към тези сигнали, повечето от тях са излъчвания, създадени от човешка намеса, например от сателити, мобилни телефони, Wi-Fi или микровълни.

Така например произходът на прочутия 72-секунден сигнал „Уау!“ на SETI, регистриран през 1977 г. от радиотелескоп в Охайо, все още се обсъжда, въпреки че някои смятат, че е дошъл от комета. Оттогава подобен сигнал не е засичан.

За да са сигурни, че улавят сигнали от извънземни, а не от Земята, изследователите на SETI ще претърсят небето, за да проверят откъде идва сигналът.

Ако той идва от няколко посоки, вероятно става дума за локални смущения от хората. Но ако идва от една-единствена точка на небето – от една-единствена звезда – това може да е съобщение от извънземни.

Въпреки това, за да се отговори на екзистенциалния въпрос дали сме сами във Вселената, „може би“ не е достатъчно. Трябва да сме напълно сигурни.

Ако там има извънземни, те вероятно ще използват радиовълни за комуникация, тъй като генерирането им е лесно и те могат да пътуват сравнително безпрепятствено през атмосферата и междузвездното пространство, казват изследователите.

Всъщност една напреднала извънземна цивилизация би знаела, че „сцинтилацията сама по себе си е съобщение“, пишат изследователите.

Улавянето на подобен сигнал, дори и да не съдържа полезна информация, би бил сигурен признак, че в нашата галактика има и други разумни същества.