Чуйте Марс – НАСА публикува аудио записи от Червената планета

НАСА публикува онлайн записи от апарата InSight, записани директно от Марс. На тях чуваме различни шумове, включително и марсиански трусове, които учените условно наричат „марсотресения“. Записите са помогнали да учените да получат представа каква е структурата на кората на Червената планета.

Записите са на две марсотресения, случили се на 22 май и 25 юли 2019 г., тоест на 173-тия и 235-ия марсиански ден от мисията. Първото от тях е с магнитуд 3,7, а второто – 3,3 по скалата на Рихтер.

Ако трябва да бъдем точни, тези вибрации на марсианската почва са извън спектъра на човешкия слух. Необходимо бе инженерите да усилят и обработят звука, така че той да бъде чуваем от хората.

Тези записи са направени от инструмента SEIS, първият сеизмограф, който работи успешно на повърхността на Марс. В бъдеще учените се надяват да регистрират и сеизмични вълни, преминаващи през Червената планета, и следователно носещи информация за нейната вътрешна структура.

С какво разполага НАСА?

Досега апаратът е записал повече от 100 сигнала. От тях приблизително 20 вероятно са от сеизмични трусове. Първото подобно събитие е засечено на 6 април 2019 г.

Новите данни вече дават възможност на планетолозите да направят първи изводи за марсианската кора. Според тях тя е нещо средно между земната и лунната кора.

Пукнатините на Земната кора непрекъснато се запълват с минерали, които водата носи със себе си. Звукът се разпространява безпрепятствено през древни пукнатини, тъй като те вече са изпълнени със скали, произвеждащи сеизмични вълни. Това позволява на фронта на сеизмичната вълна да се движи по най-краткия път, тоест по права линия. Поради това земните трусове могат да продължават само няколко секунди.

На Луната обаче, кората е суха, тоест пукнатините не се запълват с минерали или други вещества. Именно заради това за звуковите вълни празното пространство е непреодолимо пространство, тъй като звукът е вибрации, които се разпространяват в частиците на веществата. Поради това, на Луната се отразява всяка една пукнатина. Така един трус може да продължи в разстояние на десетки минути.

На Марс се наблюдава междинна картина.

Затова там сеизмичните трусове продължават не за секунди, както е на Земята и не за десетки минути, както е на Луната, а за минути. Изглежда, че кората на Марс е много по-суха от земната, но все пак е невъзможно да се изключи съществуването на подземни води.

Какви са останалите почти 80 сигнала?

Известна част от тях не установени дали са от марсотресения или не. Останалата част е шум от различен произход. Например апаратът е записал звуците на марсианския вятър. Заради този фонов шум учените смятат най-подходящото време за търсене на сеизмична активност нощта, когато вятърът затихва.

Част от звуците са издавани и от самата сонда. Така, на 6-ти март 2019 г. роботизираната ръка на апарата активно се е движела, като всяко нейно движение е предизвиквало реакция в изключително чувствителния сеизмограф.

Освен това всяка вечер сондата издава характерни звуци, които вероятно са свързани с охлаждането й в настъпващата студена марсианска нощ.

На аудиозаписа, направен на 16 юли 2019 г. (226-ти сол от мисията) веднага след залеза, ясно се чуват множество различни звуци, включително смущения, създадени от електрониката и оборудването на Insight.

Подробности за мисията

Сондата работи на повърхността на Марс от ноември 2018 г. Освен сеизмичната активност, тя улавя метеорологичните условия и поведението на магнитното поле, търсейки признаци на наличието на подземни води на Марс.

Но експериментът за измерване на топлинния поток, идващ от недрата на Марс, засега има неуспех. Свредлото, което трябваше да навлезе дълбоко в почвата на пет метра, преодоля само първите 30 сантиметра. Възможно е почвата в мястото на сондажа да е твърде рохкава, поради което свредлото е образувало плитка и широка яма около себе си, а не тесен, дълбок кладенец.