Юпитер няма твърда повърхност – какво всъщност има там?

Юпитер е удивителна планета, която не прилича на никоя друга в Слънчевата система. Тя е пета по ред от Слънцето и е толкова огромна, че може да побере няколко Земи. Това, което е наистина поразително, е липсата на твърда повърхност на Юпитер. Ако някой се осмели да отиде на Юпитер, няма да има къде да се приземи – под краката му няма да има никаква почва, скали или море, а само плътни слоеве от облаци и газ. И така, какво поддържа Юпитер? И какво се крие под неговите облаци?

Особености на планетата Юпитер

Планетата Юпитер може да се нарече „гигантската газова фабрика“ на нашата Слънчева система. Тя се намира между Марс и Сатурн и е най-големият ни съсед – радиусът на Юпитер се изчислява на почти 70 000 км.

За разлика от Земята, Меркурий, Венера и Марс, планетата Юпитер не е изградена от твърди скали. Тя е газов гигант, сходен по състав със Слънцето – по същество е бълбукащ, постоянно активен облак от газ и бури.

На Юпитер постоянно бушуват ветрове. Някои от тях достигат скорост от над 640 километра в час, което е около три пъти по-бързо от ветровете в ураган от пета категория на Земята. Атмосферата на Юпитер е в постоянно движение: мощни газови потоци и бури създават хаотичен модел, който прави тази планета една от най-дивите и непредсказуеми в нашата Слънчева система.

Има ли Юпитер повърхност

Юпитер няма повърхност в обичайния смисъл на думата. Ако астронавти се потопят в атмосферата на тази планета, тя ще бъде съвсем различна от земната.

На Земята, когато се спуснем от горните слоеве на атмосферата, рано или късно достигаме твърда почва или вода. Но на Юпитер нещата са различни. Започвайки от горните слоеве на атмосферата, астронавтите ще бъдат подложени на невероятно газово налягане, толкова силно, че на определена дълбочина телата им просто ще бъдат смазани.

На дълбочина около 1600 км астронавтите ще се сблъскат с горещ и плътен слой, в който водородът започва да се държи необичайно и се превръща в течност. Този слой може да се сравни с гигантски океан, но не от вода, а от течен водород. Това огромно „море“ не прилича на обикновените океани на Земята, защото има невъобразима плътност и налягане.

Още по-дълбоко, на около 32 000 км, водородът преминава в състояние, известно като метален водород. Тук налягането е толкова силно, че атомите се компресират до степен, в която електроните започват да се движат свободно, превръщайки водорода в своеобразен течен метал. Този екзотичен материал е толкова трудно достъпен и труден за изследване, че учените успяха да го възпроизведат в лаборатория едва през 2017 г.

Важно е да се разбере, че на Юпитер няма резки граници между тези слоеве. Трансформацията на водорода от газ в течност и след това в метал е постепенна. Няма твърда повърхност, върху която да се стъпи – има само плавен преход от едно състояние към друго, подобно на вечното потапяне в дълбините на неизвестното.

Как изглежда ядрото на Юпитер

И с какво можем да се сблъскаме, ако преминем през всички тези пластове? Има ли изобщо твърдо ядро?

В сърцето на Юпитер наистина има ядро. Но то не е твърдо кълбо като това на нашата планета, а гореща и невероятно плътна смес, която може да съдържа елементи в течно и дори метално състояние. За съжаление учените все още не могат да постигнат съгласие по въпроса от какво се състои ядрото на Юпитер.

Налягането в центъра на Юпитер е невероятно. То е толкова голямо, че може да се сравни с тежестта на два Емпайър Стейт Билдинг, които притискат всеки квадратен сантиметър от повърхността. Дори и някакъв космически кораб да издържи на това налягане, той пак няма да може да достигне до ядрото – температурата там достига около 20 000 градуса по Целзий, което е три пъти по-горещо от повърхността на Слънцето.

Както можем да се разбере, Юпитер е много загадъчен обект в нашата Слънчева система и има още много какво да научим за него. Може би нови открития ще бъдат направени благодарение на космическия апарат JUICE, който беше изстрелян през 2023 г., за да търси живот на спътниците на газовия гигант.

На 14-ти април 2023 г. специалисти от Европейската космическа агенция (ЕКА) изстреляха в космоса новия си изследователски апарат – междупланетната станция JUICE. Тя е проектирана и изведена в космоса, за да изследва спътниците на планетата Юпитер, които имат много течна вода на повърхността си, в която може да има извънземен живот. Изследователите предупредиха, че космическата мисия JUICE ще изисква от всички най-голямо търпение, защото полетът ще отнеме около осем години, а апаратът ще достигне целта си едва през 2031 г. След това той спокойно ще изучава трите големи спътника на Юпитер и ще изпраща събраните данни обратно на Земята. Възможно е именно благодарение на JUICE да разберем, че не сме сами във Вселената – това е една от най-важните космически мисии в момента.