10-те най-неуспешни модела Harley-Davidson в цялата история на бранда

Когато става дума за символите на мотоциклетната култура, първото нещо, което ни идва наум, не е конкретна марка или лого, а образ – грохот на мощен двигател, кожено яке, безгранични пътища и мотоциклет Harley-Davidson. И въпреки че зад това име стоят двама души – Уилям С. Харли и Артър Дейвидсън – за целия свят то отдавна е едно. Основана през 1903 г., компанията отдавна е излязла извън рамките на производството на тези машини, превръщайки се в легенда, която въплъщава духа на свободата и духа на американската мечта. Но всяка легенда си има и обратна страна – модели, които ти се иска да скриеш в далечния ъгъл на гаража. Подобно на шедьовър с неудачна мазка на четката, те напомнят, че дори гениите на дизайна не са застраховани от провал.

През годините Harley-Davidson е представил на света безброй легендарни мотоциклети, включително някои от най-разпознаваемите превозни средства в световната автомобилна история. Не всеки модел обаче е бил предопределен да се превърне в шедьовър. Случвало се е, въпреки най-добрите намерения, инженерите и дизайнерите на Harley-Davidson да пуснат откровено неуспешни образци. В тази класация ще разгледаме най-несполучливите, според wikimedia.org, творения на Harley-Davidson единствено от гледна точка на тяхната естетика – или нейното пълно отсъствие. Търговският успех или техническото съвършенство на тези мотоциклети не са взети под внимание. Единственият критерий за подбор е най-спорният дизайн в 120-годишната история на Harley-Davidson. И така, без повече приказки, ето я селекцията от десет мотоциклета Harley-Davidson с най-несполучлив дизайн според мненията на мотоциклетистите.

Road Glide (2009)

Какъв трябва да е идеалният размер на мотоциклета? Вероятно няма точен отговор на този въпрос, но едно нещо, което знаем със сигурност, е, че моделът Road Glide от 2009 г. беше свръхголям. Колко голям? Размерите му са толкова внушителни, че няма как да не ви се иска да го сравните с автомобил. Той не е нито елегантен чопър, нито бърз спортен мотоциклет, а по-скоро двуколесен еквивалент на автомобил с висока проходимост, а в случая това съвсем не е комплимент.

Road Glide е своеобразен постоянен „антилидер“ в много антикласации; така например той вече е включен в списъка от 2024 г. „Петте най-лоши мотоциклета в историята на Harley-Davidson“. В същото време неговият двигател е включен в списъка на „10-те най-велики мотоциклетни двигателя“ от същата година. И в това няма нищо чудно: за да се задвижи този 363-килограмов звяр, е необходим наистина огромен двигател. Като се има предвид, че това тегло лесно се допълва от около 180 кг от водача и пътника, става ясно колко голяма тежест трябва да поеме двигателят.

XR1200

Както вече отбелязахме, Harley-Davidson е въплъщение на американския дух в метал и хром. Ако е така, защо XR1200 прилича повече на европейски внос, на който набързо е залепена табелка с името Harley-Davidson? Такъв мотоциклет би могъл да се роди във въображението на дизайнер на Harley-Davidson, който е прекарал една година в чужбина и се е върнал у дома с необясним, слабо европейски акцент. Подобно на този хипотетичен дизайнер, XR1200 е американец, който отчаяно се опитва да изглежда европеец – роля, която очевидно не му приляга.

Въпреки че XR1200 носи името Harley-Davidson, само емблемата издава неговия произход. Освен стърчащия отстрани V-образен двигател, почти няма хромирани детайли и стилни изпускателни тръби, на които да се възхищаваме. Той прилича по-скоро на електрически мотоциклет с фалшиви ауспуси. Ако Harley-Davidson е квинтесенцията на американския стил, защо да се преструвате на нещо, което не сте? Оставете европейците да създават свои собствени мотоциклети. Ако мотоциклетът се нарича Harley-Davidson, то трябва да изглежда като такъв.

Confederate Edition (1977)

През 1976 г. Harley-Davidson пуска на пазара Liberty Edition – естетически преработена версия на Super Glide и Electra Glide. Мотоциклетът е украсен с цветни графики, възхваляващи страната, в чест на двестагодишнината на Америка.

Година по-късно Harley-Davidson направи още един опит, този път с Confederate Edition, и… може да се каже, че проблемът е очевиден. Без да навлизаме в политиката, нека само ви припомним, че Конфедеративните американски щати са печално известни с войната срещу Съединените щати, която отнема живота на 620 000 американци. Излишно е и да казваме, че идеята за мотоциклет Harley-Davidson, прославящ Конфедерацията, беше посрещната с много смесен прием и продажбите бяха провалени. В резултат на това, според наличните данни, до днес са оцелели само 23 екземпляра.

Въпреки това, дори и да се абстрахираме от политическия фон, самото издание на Конфедерацията не е блестяло с интересен дизайн. Сребристото оцветяване очевидно е имало за цел да напомни за сивите униформи на войниците на Конфедерацията, но допълнителните детайли със знамето на Конфедерацията са малки и невпечатляващи, особено на фона на великолепния дизайн на Liberty Edition. Днес Harley-Davidson Confederate Edition, както и самата Конфедерация, е просто исторически казус, който е по-добре да остане в миналото.

Topper

В Америка нивото се управлява от мотоциклетите. В Европа – това са скутерите. Да, това е малко преувеличено, но не е лишено от истина. През 1960 г., вероятно в опит да яхне доходоносната вълна на популярност на скутерите, Harley-Davidson представя Topper, своята интерпретация на симпатичния малък скутер. За съжаление, резултатът е напълно неразпознаваем като продукт на Harley-Davidson и е тихомълком спрян след модела от 1965 г.

Понякога, опитвайки нещо ново, компанията открива изцяло нова аудитория. А понякога стига до извода, че е по-добре, така да се каже, да остане в собствения си коловоз. Трудно е да виним Harley-Davidson, че е експериментирал, дори и да не е успял.

Забавен факт: името Harley Topper вдъхновява създателите на филма „Смотаняци“ (и продължението му „Смотаняци-2“) да нарекат героя на Чарли Шийн Шон „Topper“ Харли. Забавно е, че въпреки американското си име и манталитет, героят от филма се придвижва с мотоциклет Honda XL 600 V Transalp.

XLCR Cafe Racer

XLCR Cafe Racer е мотоциклет, който трудно може да бъде еднозначно оценен, тъй като за близо пет десетилетия от дебюта си през 1977 г. той се превърна в култов любимец сред определен кръг ентусиасти. По данни на XLCR, по време на пускането му на пазара XLCR не е имал търговски успех, като са произведени само около 3000 бройки. Въпреки това той оказва огромно влияние върху индустрията и проправя пътя за други, по-успешни модели.

Уви, ахилесовата пета на XLCR е неговият външен вид. Мотоциклетът прилича на разглобен за части корпус, със зейнали кухини в конструкцията, през които се виждат пролуки. XLCR напомня на Терминатора във финалния филм, като голяма част от „плътта“ му е разкъсана от експлозиите и стрелбата, разкривайки механичните му вътрешности. Дизайнът несъмнено е рационален, но цялостното впечатление от мотоциклета е за нещо миниатюрно и крехко – далеч от бруталната солидност, която се очаква от продуктите на Harley-Davidson.

LiveWire 2019: първият електрически Harley

Като начало Harley-Davidson планира да премине в бъдеще към изцяло електрически двигатели. Можем само да се надяваме, че бъдещите му разработки ще бъдат по-успешни от първия му опит за електрически мотоциклет – LiveWire. Обявен за първи път през 2014 г., той не достигна до потребителите чак до 2019 г. Дори такъв дълъг период на проучване и разработка не спаси LiveWire от прекомерната му цена от $29 799. При това дори настоящите модели LiveWire могат да се похвалят с пробег от едва около 110 км по магистрала, което е меко казано невпечатляващо.

Освен всички тези гафове, LiveWire просто не изглеждаше „готино“. Със своите прекалено черни панели и ниско монтиран електрически двигател той приличаше повече на пътуваща кънтри грил, отколкото на Harley-Davidson. Може би без характерната емблема този мотоциклет трудно би могъл да бъде идентифициран като част от двуколесното семейство на легендарната марка. Бъдещето несъмнено е електрическо, но ако се съди по LiveWire, това бъдеще за Harley е много далече.

Z90 (1974)

Друг от опитите на Harley-Davidson да привлече европейския пазар с лек мотоциклет – Z90, представен през 1973 г., прилича по-скоро на модерен електрически велосипед, отколкото на пълноценен Harley-Davidson. Двигателят на тази машина наподобява електрически миксер и по всичко личи, че двутактовият мотор на Z90 е имал приблизително същата „мощност“. Този минибайк не придобива популярност и е спрян от производство през 1975 г. Желанието да се разширят хоризонтите и да се изследват нови пазари е похвално, но историята неведнъж е доказвала, че Harley-Davidson губи харизмата си, когато се отдалечи твърде много от характерния си стил.

Има просто обяснение защо Z90 толкова малко прилича на Harley-Davidson: по същество това е италиански Aermacchi с залепени американски табели. През 1960 г. Harley-Davidson придобива 50% дял в Aermacchi, а продуктите като Z90 са плод на това партньорство. Въпреки съмнителния успех на Z90, Harley-Davidson изкупува останалата част от компанията през 1974 г. Очевидно по-късно Милуоки съжалява за сделката, тъй като през 1978 г. Aermacchi е продадена на италианския производител на мотоциклети Cagiva.

Street 750 (2014)

В наши дни Harley-Davidson се възприема като жива реликва, ода на славните времена на трансконтиненталното шофиране по безкрайни магистрали, въплъщение на духа на свободата, еднакво близък както на суровите мотоциклетисти, така и на безгрижните хипита – две групи, които иначе изглежда нямат нищо общо. За добро или лошо, Harley-Davidson е, с една дума, ретро. Така че желанието на компанията да се насочи към младите в опит да подмлади имиджа си изглежда логично. Уви, моделът Street 750 от 2014 г. не успя да върне предишната модерност и актуалност на марката в очите на новото поколение.

Той само отдалеч напомня на класически Harley-Davidson, но изобилието от евтини пластмасови части придава на Street 750… откровено евтин и пластмасов вид. Това е вид мотоциклет, който някой модерен IT специалист, не твърде изтънчен в мотоциклетизма, би си купил от невежество. Може да прилича на Harley-Davidson, но в действителност е по-скоро елегантен скутер – лек и предназначен за градски условия, което, като се замислите, е идеално за споменатия тип. Ако има поуки от тази история, те са, че няма нищо срамно в това да бъдеш малко старомоден и че преследването на мимолетни тенденции обикновено не е нещо много добро.

V-Rod (2001)

На пръв поглед Harley-Davidson V-Rod прави доста силно впечатление. Хубав хром, разкошна сребриста боя, лъскави хромирани ауспуси, хромирани акценти по двигателя и… стоп, това е твърде много хром! Разбира се, един Harley-Davidson трябва да изглежда здрав и готов за всякакви пътни изпитания, но V-Rod сякаш се опитва прекалено много да впечатли. Той прилича на ретрофутуристичен артефакт, сякаш е излязъл от страниците на научнофантастичен роман от 70-те години на миналия век, чийто автор се е опитвал да си представи мотоциклетите на далечното бъдеще – да речем, 1999 г.

Наистина е жалко, че създателите на V-Rod са прекалили с дизайна, защото мотоциклетът изобщо не го заслужава. По всичко личи, че V-Rod е адски добра машина, оборудвана с един от най-добрите, според мнозина, двигатели – мощен четиритактов звяр, способен да ускори мотоциклета до скорост над 225 км/ч. При толкова много хром обаче е достатъчно слънцето да блесне под определен ъгъл и ослепителното отражение може да дезориентира за момент водача на съседния автомобил!

Harley-Davidson Model No. 1

Първият Harley, с който започва всичко, е Harley-Davidson Model No. 1. Макар и да не е поразителен на външен вид, неговото наследство продължава да живее във всеки мотоциклет Harley-Davidson, произведен след дебюта му през 1905 г. Казано по-просто, той е алфата и омегата на марката. Разбира се, достолепната му възраст не го превръща автоматично в класика и макар че Model No. 1 е с огромно историческо значение, той далеч не е красив модел.

Моделът No. 1 по същество е велосипед с двигател, който едва ли е бил особено по-мощен. Той не изглежда удобен, а окачването като такова на практика липсва, с изключение на малките пружини под седалката, които едва ли могат да се смятат за сериозна амортизация. Белите гуми обаче са доста приятен детайл. През 1903 г. този оригинален Harley-Davidson е струвал 200 долара. Коригирано спрямо инфлацията, това е над 6500 долара по цени от 2025 г. Съвременните реплики на този мотоциклет обаче се продават за 245 000 долара и нагоре. Доста прилична сума, особено за машина с максимална скорост само около 64 км/ч.