15 яки „европейки“ с американски „сърца“

Ето списък на европейски автомобили с американски двигатели

Англо-американското сътрудничество никога не е работило по-добре, отколкото при вграждането на голям американски двигател в автомобил с европейски стил.

По материала са работили автори от сайта autocar.

Ако малка европейска фирма искаше двигател за своя нов автомобил, тя често търсеше в Америка. За много от фирмите това е бил икономически ефективен начин за постигане на голяма мощност, така че да могат да се конкурират с по-утвърдени конкуренти. 

Формулата е доказана по безспорен начин, когато Ford GT40 разбива доминацията на Ferrari в Льо Ман през 60-те години на миналия век, а комбинацията продължава и до днес с изцяло новия TVR Griffith.

Нека разгледаме:

15. AC Brooklands Ace

През 90-те години на миналия век AC събра стария екип, за да създаде Brookland Ace, обединявайки английското майсторство и V8 двигателя, доставян от Ford. В този случай двигателят е 4,9-литров агрегат с принудително пълнене и 325 к.с., но 0-100 км/ч отнема изненадващо бавните 6,2 секунди.

В този план имаше и други недостатъци, като невзрачен стил, несигурно качество на изработката и героично амбициозна цена от 79 750 паунда, която го правеше два пъти по-скъп от много по-бързи и далеч по-добре изработени съперници като Porsche Boxster и BMW Z3 M Roadster. Не е изненадващо, че той се провали и доведе до фалит на компанията.

14. Allard

Сидни Алард (1910-1966 г.) е сред първите, които осъзнават потенциала на масово произвежданите, мощни и надеждни V8 двигатели от САЩ като движеща сила за своите характерни спортни автомобили. Макар че външният на автомобилите, които излизат от фабриката в Клафъм, Лондон, е странен, да се изразим меко, скоростта им никога не е била под съмнение.

Повечето модели използваха 3,6-литровия V8 на Ford Pilot, но най-известният автомобил е гамата J2, която беше оборудвана и с 4,4-литров двигател Mercury с мощност 120 к.с. и 299 Нм въртящ момент. Някои клиенти обаче отидоха още по-далеч с V8 на Cadillac с по-голям капацитет, за да осигурят плашещи нива на скорост за използване на пътя и пистата.

13. Facel Vega

Facel Vega работи само 10 години между 1954 и 1964 г., но през това време този бивш френски производител на каросерии създава красивите модели FVS и HK500 (на снимката). И двата са оборудвани с V8 двигатели Chrysler с мощност от 330 до 360 к.с. Дори и при това положение, представянето е било спокойно, тъй като автомобилите са били предназначени по-скоро за grand турери (големи разстояния, голяма надеждност и висока средна скорост), отколкото за спортни машини.

Както при много други производители на малки автомобили в историята, гаранционните претенции принуждават компанията да се ликвидира, но процентът на оцелелите френски фантазии е висок, за което спомага простотата на техните двигатели и трансмисии.

12. Ford GT40

От всички трансатлантически проекти Ford GT40 стои по-високо от останалите заради успеха си на пистата, въпреки че е висок само 40 инча. Замислен от Ford, след като опитът му да купи Ferrari е отхвърлен, единствената цел на този автомобил е да победи италианците в Льо Ман. Първият опит не е успешен, но от 1966 до 1969 г. GT40 печели четири пъти подред на пистата Ла Сарт.

Всички са произведени в Слау с 4,7- или 7,0-литрови V8 двигатели в зависимост от поколението, което сте купили, като е имало и шосеен автомобил Mk3. GT40 с отрязан покрив е използван като автомобил за камера във филма на Стив Маккуин „Льо Ман“, за да бъде в крак със състезателните екшъни. Говорейки за филми, битката между Ford и Ferrari се разиграва в „Льо Ман ’66“, филмова драма с Мат Деймън.

11. De Tomaso Pantera

Това е истински международен проект, тъй като аржентинецът Алехандро де Томазо (1928-2003 г.) съчетава американските V8 мускули с красивите си италиански спортни модели с каросерия. Той вече се е занимавал с тази рецепта, но именно Pantera привлича въображението на купувачите на суперавтомобили благодарение на сензационния си външен вид и надеждния двигател Ford, който през 1971 г. започва с 330 к.с.

По време на забележително дългия си живот, надживял дори Lamborghini Countach, Pantera оцелява до 1991 г. във формата GT5S (на снимката), все още със същия двигател, но вече с мощност 350 к.с.

10. Gordon-Keeble

GK1 на Gordon-Keeble има всичко: дизайн от Giugiaro, каросерия от стъклени влакна, усъвършенствано шаси и Corvette V8 с четиристепенна механична скоростна кутия. През 60-те години на миналия век той е трябвало да бъде изключително успешен, но това красиво четириместно купе е имало един недостатък – цената му е била почти един път и половина по-висока от тази на Jaguar E-Type.

За 99-те, които си купиха GK1 (на снимката), бяха осигурени безпроблемна работа на 5,4-литровия двигател и отлично управление, подпомогнато от адаптивните амортисьори Selectaride.

През 60-те години на миналия век моделът може и да се е провалил, но почти всички все още са оцелели и сега са изключително търсена класика.

9. Iso Grifo

Производството на скутери и хладилници за следвоенна Италия осигурява на Iso пари, за да създаде собствен бляскав конкурент на пътните автомобили на Ferrari. Започва с Rivolta, но Grifo (на снимката) е определящият модел на фирмата. Елегантният стил на купето от Bertone е съчетан с 5,4-литров двигател на Corvette, който предлага максимална скорост от 233 км/ч, което е много през 1963 г.

По-късният 7,0-литров двигател на Grifo е с 390 к.с. и развива 275 км/ч, за да се доближи до максималната скорост на Ferrari Daytona.

8. Jensen Interceptor

Jensen вече е изпробвал американски V8 в модела си C-V8, преди да предложи желания от реактивните мотори Interceptor през 1966 г. Той използва 6,3-литров V8 на Chrysler с 325 к.с., който може да бъде увеличен с пакета SP, който означава Six Pack и осигурява три двуструйни карбуратора Holley, ако смятате, че стандартната конфигурация не източва резервоара за гориво достатъчно бързо.

За да се възползва максимално от мощността на Interceptor, през 1968 г. фирмата първа в света предлага автомобил със задвижване на четирите колела в модела FF, който разполага и с антиблокиращи спирачки.

7. Marcos Mantis

Marcos никога не се е притеснявал да използва двигателите на други производители на автомобили и в последно време се спира на V8 на Rover за повечето си модели. Този бивш агрегат на Buick обаче отстъпва място на 4,6-литров агрегат на Ford Mustang за Mantis от 1997 г.

Снабден с компресор, той осигурява мощност от 506 к.с., за да достигне Mantis повече от 270 км/ч.Това е и забележителният автомобил, тъй като е първият британски сериен модел с повече от 500 к.с., въпреки че само 16 от тях са напуснали завода.

6. High Speed Monteverdi

Швейцария може и да не е очевидно място за създаване на мощни автомобили с голям двигател, но търговецът на автомобили Петер Монтеверди (1934-1998 г.) не е обикновен производител.

Първите му модели са наречени High Speed, което определя облика на фирмата и в тях се използват огромни 7,2-литрови V8 двигатели, закупени от Chrysler, които осигуряват бърза, но спокойна работа.

Предлаган като купе с две врати и седан с четири врати, със стила на Фрау, High Speed е произведен в малък брой, преди фирмата да бъде окончателно закрита през 1984 г.

5. Sunbeam Tiger 260

Sunbeam Tiger 260 е бил толкова близо до величието в своето време, че трайната му привлекателност като рядка класика е гарантирана. Когато компанията-майка на Sunbeam Rootes искала евтин автомобил с висока производителност, тя насила вградила в роудстъра Alpine 4,2-литров V8 на Ford, за да се получи Tiger.

Той е бърз, справя се добре в състезания и ралита и намира приложение в САЩ. Въпреки това, когато компанията е купена от Chrysler, политиката на Детройт повелява, че V8 на Ford е забранен и Tiger изчезва.

4. Trident Clipper

Ford предоставя своя 4,7-литров V8 на Trident и Clipper ускорява от 0 до 100 км/ч за 5,0 секунди, а максималната му скорост е 233 км/ч. Впечатляващо постижение през 1968 г. и Clipper с композитна каросерия е трябвало да завладее света.

Въпреки това, разтегнатото шаси на Triumph TR6 не е било подходящо за тази задача. Финансите на компанията също не са добри и Clipper остава в историята през 1977 г., след като производството на 135 автомобила се забавя.

3. TVR Griffith

Тук спокойно бихме могли да обсъдим оригиналния Griffith V8 с неговия 4,7-литров Ford V8, натъпкан в малкия и симпатичен модел Grantura. Ние обаче ще се съсредоточим върху новия Griffith с неговия 5,0-литров двигател Ford Coyote със суха помпа, по който е работила компанията Cosworth.

Това означава олекотен маховик и преработено ECU, за да се генерират 500 к.с. и този последен модел да достигне максимална скорост от над 320 км/ч. Изпускателните тръби излизат отстрани, точно зад предните колела, за да се получи плосък под, който генерира ground effect за притискане на автомобила към пътя за по-добро управление.

2. Bizzarrini

Името може и да звучи като разчупен резултат от Скрабъл, но Bizzarrini се занимаваше повече със спечелването на състезания. Затова лекият GT 5300 Strada (на снимката) е създаден от Джото Бизарини (роден през 1926 г.), за да се състезава в Льо Ман.

Произведени са около 160 състезателни и пътни автомобила, като всички те използват 5,3-литровия V8 на съвременния Chevrolet Corvette с мощност 365 к.с.

Пътните автомобили са били бързи, но с трудно управление, което е изисквало умения, за да се извлече най-доброто от тях. На пистата най-добрият резултат на Bizzarrini е девето място и първо в класа на Льо Ман през 1965 г.

1. AC/Shelby Cobra

Cobra е архетипният англо-американски хибрид, чак до начина, по който е замислен и конструиран. Тексасецът Карол Шелби забелязва своята възможност, когато доставките на двигатели за толкова красивия спортен автомобил Ace на AC престават. Той привлича Ford с неговите V8 двигатели, вгражда ги в преработено шаси и легендата Cobra е родена.

В началото тя започва със скромен 4,2-литров агрегат, но размерът, мощността и представянето ескалират чак до 427 със страховития 7,0-литров агрегат. Дълго време това беше най-бързо ускоряващият се шосеен автомобил в света, който остава брутално бърз и днес.