Емблематичните модели на някои популярни и някои не толкова популярни автомобилни производители

В света на автомобилите думата „емблематичен“ може да означава почти всичко, което пожелаете. Тя може да описва автомобил, който въплъщава в себе си историята и етиката на своя производител, или изключителен модел, който няма връзка с нищо друго, носещо същата емблема. Или пък може да се отнася за нещо съвсем друго… Това интро и въобще целият материал са на autocar.

Alfa Romeo GTAm

GTAm е най-вълнуващото производно на GTA, само по себе си интелигентно изглеждаща купе версия на много по-ръбатия седан Giulia от 60-те години. Първоначално известен като 1750 GTAm (но въпреки името, задвижван от 2,0-литров двигател с twinspark), той е произведен в много малък брой от Autodelta като специален хомологационен модел. Създаден просто за да позволи на Alfa Romeo да го използва в състезанията за туристически автомобили.

За времето си това е един от най-добрите автомобили от този тип, който печели европейския шампионат през 1970 г. в ръцете на холандския пилот Тойн Хеземанс (роден 1943 г.). Още по-бърза версия, наречена 2000 GTAm, с 240 к.с. вместо предишните 210 к.с., носи на Alfa Romeo титлата на европейските производители през следващата година.

BMW M3 E30

От 1986 г. насам BMW произвежда седани M3 и всички те са били великолепни по свой начин. Оригиналният модел E30 има една магия, която според нас никога не е била напълно уловена след това. Той беше единственият от серията с четирицилиндров двигател (с обем 2,3 или 2,5 литра) и ако смятате, че това е разочароващо, вероятно не сте чували как някой от тях реве с пълна газ.

Приказно пъргав дори в шосеен вариант, той беше и блестящ състезател, печелещ шампионати за туристически автомобили чак до световното ниво, и един от най-вълнуващите (и най-добре звучащи) рали автомобили от края на 80-те и началото на 90-те години.

Buick Riviera (първо поколение)

Buick за първи път използва името Riviera за версията с твърд покрив с две врати на Roadmaster през 1949 г. След това го прилага за отделен модел в продължение на осем поколения. Както и при BMW M3, първото от тях е това, което е най-емблематично.

Не пречи, че по-малкият от двата налични двигателя Nailhead V8 е с обем 6,6 литра (по-големият е 7,0). Става дума най-вече за стила, дело на шефа на дизайна на GM Бил Мичъл. Спокойно би могъл да бъде Cadillac, за който първоначално е бил предназначен.

За масов автомобил, представен в края на 1962 г., той изглеждаше невероятно модерно и може би щеше да изглежда сравнително свеж дори ако се продаваше и десетилетие по-късно. От W-образния нос (както се вижда отгоре) до рязко наклонената С-колона. Той беше много характерен и типично американски като ябълков пай с пуканки и голяма кока-кола.

Chevrolet Corvette

По този въпрос просто няма спор. Първото поколение на Corvette може и да е било бавно на продажби (а и изобщо), но се разгръща, когато през 1955 г. Chevy предлага новия си двигател small-block V8. Оттогава е на върха на класацията. Твърденията, че това е най-успешният спортен автомобил в историята на автомобилостроенето, са толкова солидни, колкото и Скалистите планини.

Днешният Corvette, първият с двигател, монтиран в средата, а не отпред, е също толкова триумфален, колкото и всички негови предшественици. В родната си страна той се изправя срещу 11 други модела в сектора на премиум спортните автомобили, включително две Porsche-та. През 2022 г. той изпреварва всички тях, взети заедно.

Citroën DS

Можеше да бъде 2CV, но не – вместо това избрахме много по-широката гама DS. Докато 2CV имаше съвременни съперници, DS беше автомобилът, който останалата част от автомобилната индустрия дълго време догонваше, доколкото изобщо го направи.

Още от самото начало той имаше хидропневматично окачване и високопоставени задни мигачи. През 1967 г., 12 години след появата на модела, към тях се добавят и насочващи фарове, които правят DS още по-екзотичен, отколкото е бил първоначално.

И изглеждаше просто невероятно. Френският философ Ролан Барт (1915-1980) пише през 1957 г., че той „е паднал от небето, доколкото на пръв поглед изглежда като свръхвисококачествен обект“. За кой друг масов автомобил, произведен в тираж от над един милион екземпляра, би могло да се каже това?

Ferrari F40

F40 е последният шосеен автомобил на Ferrari, влязъл в производство по време на живота на Енцо Ферари (1898-1988 г.), и е наречен така поради факта, че е обявен през годината на 40-годишнината от създаването на първия автомобил на компанията под нейното собствено име.

В ограничена степен той е наследник на Ferrari 308 от 70-те години на миналия век. Изглежда почти напълно различно, като състезателен автомобил, адаптиран за пътя (въпреки че този процес всъщност се е случил в обратна посока). За 1987 г. F40 с турбокомпресор беше почти шокиращ и имаше нещо от аурата на „паднал от небето“, която Ролан Барт беше видял в Citroën DS три десетилетия по-рано.

Honda Civic Type R

Да, разбира се, че знаем за NSX, но нашият глас получава хотхеч версията на хечбека на Honda. Малкото чудовище е вече в шестото си поколение, като дебютира през 1997 г. с високооборотен и много мощен 1,6-литров двигател.

От 2001 г. Type R е с 2,0-литров двигател, който първоначално се развърта до 9000 об/мин и обикновено произвежда поне 200 к.с. Съществена промяна настъпи през 2015 г. Тогава новият Type R влезе в продажба с турбокомпресорна версия на същия агрегат.

Границата на оборотите беше значително намалена. Нотките на двигателя бяха далеч по-малко завладяващи. Мощността скочи с 50%. Настоящият модел произвежда 324 к.с. и може да ускори от 0-100 км/ч за 5,4 секунди.

Jaguar E-Type

Познат официално в Северна Америка като XK-E, E-Type е представен през 1961 г. като последния модел от линията двуместни спортни автомобили Jaguar. Той е технически иновативен, задвижван е от доказан шестцилиндров двигател (по-късно към него се присъединява V12) и е на конкурентна цена.

Нищо от това не обяснява защо той представлява Jaguar в този списък. Той е тук, защото беше просто красив – може да се каже, че беше по-красив от всичко друго, което компанията някога е създавала. А може би и от всичко друго, което някой друг е създавал.

Да, автомобилите са функционални обекти, но някои от тях надхвърлят това просто защото изглеждат толкова разкошно. Малцина са постигнали това толкова ефективно, колкото E-Type.

Lamborghini Countach

Всъщност не сме проучвали този въпрос. Изглежда, че Countach е присъствал на повече плакати по стените на детските спални на любителите на автомобили през 70-те години на миналия век, отколкото което и да е друго Lamborghini. За времето си той изглеждаше невероятно с ниската си, широка, клиновидна каросерия и невероятните на врати тип „ножица“. Когато е пуснат на пазара през 1974 г., просто няма нищо подобно в продажба.

Разбира се, за децата нямаше значение, че видимостта назад е ужасна. Възрастните фенове изглежда нямаха нищо против това. От естетическа гледна точка нещата само се подобриха, когато Lamborghini добави голямо задно крило.

В крайна сметка формата остарява, както се случва с формите. Производството на Countach продължава до 1990 г. – впечатляващ дълго за суперавтомобил.

Lancia Stratos

В началото на 70-те години на миналия век Lancia се справя добре в международните ралита с Fulvia HF. Това е купе с предно предаване и 1,6-литров V4 двигател, но спортът се развива толкова бързо, че скоро се налага промяна за нещо друго. Stratos, представен през 1974 г., представлява почти невероятен скок напред. Той беше значително по-модерен от Fulvia и имаше двигател Ferrari Dino V6, монтиран между задните колела.

Освен това беше и унищожително ефективен. Lancia печели Световния рали шампионат (по това време отворен само за производители, но не и за пилоти) три пъти подред от 1974 до 1976 г. и въпреки че производството спира през 1978 г., Stratos печели 18-ия и последен кръг от WRC три години след това. Близо половин век след първата си поява той остава един от най-вълнуващите рали автомобили, създавани някога.

Mazda MX-5

Сегментът на малкия, открит двуместен спортен автомобил с предноразположен двигател и задвижване на задните колела, от който са произведени толкова много в началото на века, е почти изчезнал, когато през 1989 г. Mazda пуска на пазара MX-5 (или Miata, или Eunos, в зависимост от това къде се продава). Японската компания разполагаше с този сектор от пазара почти сама, но това не беше гаранция за успех.

Това, което превърна MX-5 в незабавен хит, не беше фактът, че имаше голяма мощност. Всъщност в началото тя беше много малка, но беше изключително добра във всяка друга област и чудесна за шофиране. Mazda запази основната концепция в продължение на четири поколения и беше възнаградена през 2016 г., като достигна крайъгълен камък в производството на един милион единици. Нито един друг автомобил от същия тип не се е доближавал до този резултат.

Mercedes 300 SL Gullwing

Моделът 300 SL е отклонение в гамата на Mercedes от 50-те години на миналия век и първоначално изобщо не е бил планиран като пътен автомобил. Той започва като не много мощен, но изключително лек и аеродинамичен спортен състезател, който през 1952 г. завършва на първо и второ място в 24-те часа на Льо Ман и в мексиканската Carrera Panamericana.

През септември 1953 г. американският вносител Макс Хофман (1904-1981) предлага пътна версия. Само пет месеца по-късно Mercedes показва един такъв автомобил. Все още с вратите „gullwing“ и директното впръскване на гориво от състезателния автомобил – на Международното изложение за автомобилен спорт в Ню Йорк и го предлага за продажба оттогава до 1957 г. Той е заменен от механично подобен роудстър, който остава на пазара в продължение на шест години. Роудстърът беше красив автомобил, но ние предпочитаме Gullwing.

Nissan Skyline GT-R

Skyline GT-R е изключение в гамата на Nissan. Почти невероятно е, че компанията, която произвежда Micra, Qashqai и Sunny, може да измисли и нещо подобно. От 1969 г. насам има шест поколения на Skyline GT-R (макар и с 16-годишна пауза). Наследството е пренесено в настоящия GT-R, който вече не носи името Skyline. Всички версии, произведени след 1989 г., са изключителни и според нас заслужават титлата „икона“.

Opel Manta

За масов производител Opel е създал някои удивителни автомобили, включително огромния луксозен модел 24/110 Regent от края на 20-те години и красивия малък двуместен GT от 1968-1973 г. Но ако трябва да посочим емблематичния модел на марката, това трябва да бъде Manta.

Под това разбираме не първото поколение Manta, произведено през първата половина на 70-те години, а неговия заместник. Той имаше 13-годишна производствена серия, започваща през 1975 г. Тя беше просто рестилизирана версия на съвременния Opel Ascona/Vauxhall Cavalier, но изглеждаше чудесно. Най-известната версия е Manta 400, която Opel използва в международните ралита по време на ерата на Група В. На най-високо ниво тя е анихилирана от автомобилите със задвижване на четирите колела, но въпреки това изглежда фантастично, особено когато е управлявана от пилоти като Ръсел Брукс и Джим Макрей.

Peugeot 205 GTI

През 80-те години на миналия век Peugeot придобива репутацията на производител на добри, но не много интересни автомобили. Това се променя драматично през 1983 г., когато моделът 104 на компанията е заменен от 205. Той веднага е обявен за един от най-добрите европейски суперминита и четири десетилетия по-късно все още се говори за него по подобен начин.

Най-вълнуващият 205 е T16 със средно разположен двигател, турбокомпресор и задвижване на четирите колела. От него са произведени само достатъчно бройки, за да може Peugeot да използва модифицирани производни в ралитата от Група Бе. GTI с предно предаване, предлаган с 1,6-литров или по-късно с 1,9-литров двигател, е емблематичният модел не само в гамата, но и в цялата история на Peugeot. Той беше бърз, красив, достъпен и беше голяма забава за шофиране. Оттогава Peugeot не е създал „горещ хеч“, който да му се равнява, но кой ли го е правил?

Porsche 911

През годините е имало много велики Porsche-та, но това е моделът, за който всички знаят и който почти всички искат да имат. Porsche направи всичко възможно със серия спортни автомобили с предно разположен двигател, но нито един от тях не оцеля през 20-и век. Моделът 911 със заден двигател съществува вече 60 години и няма признаци, че някога ще изчезне.

Разбира се, имало е много разработки, но основната форма и механичното оформление никога не са се променяли. Формулата на 911 работи през 1963 г. и продължава да работи и днес.

Rolls-Royce Phantom (седмо поколение)

В продължение на почти един век, макар и с известни прекъсвания, има осем поколения на Phantom. За най-емблематичния Rolls-Royce номинирахме седмото, което беше пуснато на пазара през 2003 г. и беше единственото предложение на компанията в продължение на няколко години.

Той е първият модел на марката след поглъщането ѝ от BMW и остава нейният флагман. От всички Rolls-Royce-и на 21-ви век този и неговият наследник от осмо поколение са най-близко до суперлуксозните автомобили от миналото.

Subaru Impreza

До края на 80-те години на миналия век Subaru е обект на слаб интерес извън Япония. Legacy раздвижи леко нещата, но голямата промяна дойде с представянето на по-малката Impreza. Докато Legacy се справяше добре в международните ралита, Impreza се превърна в един от доминиращите автомобили в този спорт, като донесе на Subaru безпрецедентни нива на международна известност.

Всички Импрези са имали нисък център на тежестта благодарение на плоските си четирицилиндрови двигатели. Повечето са имали меко, но добре амортизиращо окачване. Версиите с турбокомпресор се представят много добре, но дори Импреза с много малка мощност може да бъде прекрасна за шофиране, както например в случая с превъзходната Impreza Sport от 1997 г.

Vauxhall Lotus Carlton

Lotus Carlton е една от онези икони, които се отличават от всичко останало, произведено от неговия производител. Всеки един от малкото произведени автомобили напуска завода на Opel в Рюселсхайм като Vauxhall Carlton / Opel Omega 3.0 GSI, след което е пренесен в завода на Lotus в Хетъл, където редовият шестцилиндров двигател е увеличен до 3,6 литра и е оборудван с два турбокомпресора.

При използване на подходящо високооктаново гориво мощността нараства до над 370 к.с. То превръща този четириместен седан в зашеметяващо бърз за началото на 90-те години. Спирачките и окачването са съответно подобрени, така че Lotus Carlton се държи прекрасно и може да спре бързо. Нещо, което не се харесва на онези, които по онова време твърдят, че е твърде бърз за пътя.

Volvo 850

Ако има тип автомобил, с който Volvo е особено известен, това е големият седан, или по-точно голямото комби. Моделът 850 е произвеждан само в началото и средата на 90-те години, но е отличен пример, а и бележи повратна точка за компанията.

Въпреки че стилът му е много по-заоблен, 850 очевидно е в същия дух като по-старата серия 200. В същото време той беше технически различен, с напречно разположени двигатели (някои от тях с пет цилиндъра) и предно предаване. Автомобилът надживя името си, като през 1996 г. стана известен като S70 или V70, в зависимост от стила на каросерията. Първият не просъществува дълго, но V70 преминава през още едно поколение, като накрая е спрян от производство четвърт век след дебюта на великия си предшественик.