Ето как автомобилните производители сами се предадоха

Тази снимка на двигател с вътрешно горене, задвижван с водород, е една от малкото, които се появяват в медиите в наши дни.

Не беше толкова отдавна, когато някои автомобилни ентусиасти можеха да разпознаят марка или дори конкретен модел само по звука на двигателя. Някои от тях все още правят това, но само при класическите автомобили. Не искайте от тях да правят това със съвременни машини, защото няма да се получи. Липсата на страст в автомобилната индустрия е очевидна. Аз продължавам да събирам нови признаци, които я потвърждават. След като написах за две нови премиери, започнах да се чудя за това още повече. Материалът е на autoevolution.

Достатъчно е да разгледате последните снимки и прессъобщения и ще видите, че автомобилните производители са се отказали от това, което ги правеше специални.

Не говоря само за двигателите с вътрешно горене (ДВГ). Знам, че петролът е на изчерпване. Че хората не искат повече автомобилите да изгарят петролни продукти. Дори ако въглеродните емисии другаде са много по-високи. Че електрическите двигатели са тук, за да останат. Това е добре, но защо сред снимките за пресата вече никой няма снимки на двигателите или каквото и да е друго, което задвижва тези автомобили? 

Едно време…

Преди тези снимки бяха задължителни. Когато двигателите или хибридната система бяха скрити някъде в автомобила, PR екипите предоставяха великолепни разрези. Те ги показваха, какъвто беше случаят с BMW i3 например. Сега нямаме нищо. С изключение на хиперавтомобилите. Дори прессъобщенията са доста бедни. В тях има само маркетингови твърдения, вместо да говорят за пикантни технически подробности, които наистина трябва да отличават тези автомобили.

Ford не говори много за 3,5-литровия EcoBoost V6 двигател на петото поколение на Expedition. Честно казано, вярвам, че го споменава само защото е малко по-мощен от този, който оборудва четвъртото поколение на SUV. В защита на компанията трябва да кажа, че поне е предоставила разумен документ с технически спецификации. В него хора като мен могат да решат съмненията си относно това, което най-много възхваляваме в един автомобил. Да разберем как всичко работи заедно. Това не е нещо, което мога да кажа за Dacia и Bigster.

Dacia Bigster

Сред 157-те снимки, които публикува, няма нито едно изображение на двигател. Румънската марка споменава колко голям е Bigster само в документ, наречен „All-new Bigster: Dacia вдигна основните характеристики“. Ако трябва да бъдем честни, той по същество беше непълен. Даже не успява да информира за междуосието на автомобила. Когато се казва, че версията 4х4 на автомобила се предлага „с истински офроуд възможности“, най-малкото, което можеше да се очаква, беше описание на това, което го прави такъв. Dacia дори не представи фундаментални неща, свързани с офроуда. Къде е ъгълът на приближаване на автомобила? Какво да кажем за ъгъла на заход или на пречупване? Пътният просвет? Ъгъл на наклона? Ъгъл на страничния наклон? Как може да ви вземат сериозно, когато претендирате за „истински офроуд възможности“, без да разкриете основните неща? Още по-лошо. Дали клиентите изобщо знаят основните неща. Или просто предпочитат да вярват на автомобилните производители в каквото и да решат да кажат за своите продукти? Ако компанията смята, че купувачите се интересуват единствено от външния вид на SUV автомобила, защо изобщо споменава неговите офроуд способности?

Върхът на дъното

Липсата на информация достигна връхната си точка, когато Dacia заяви, че задвижването HYBRID 155 използва „4-цилиндров бензинов двигател със 107 к.с.“. Поне не го нарече „хибриден двигател“ или „хибриден мотор“. Това е сериозен червен флаг за това колко малко знаят авторите на всеки текст, съдържащ тези изрази, за самото значение на идеята. Един задвижващ агрегат ще бъде хибриден само ако работи като ДВГ и електромотор, за предпочитане механично свързани.

Малко по-нататък текстът гласи, че „задвижването HYBRID 155 допълва гамата HYBRID 140. Тя е налична при изцяло новите модели Duster и Jogger. Тя осигурява по-голяма мощност (с 15 к.с.). По-голям въртящ момент (с 20 Нм до 170 Нм само за двигателя с вътрешно горене). Увеличен капацитет на теглене (с 250 кг до около един тон). Ефективността също е подобрена. Разходът на гориво и емисиите са намалени с 6%. Това се дължи най-вече на оптимизираното управление на двигателя.“

Всичко това навежда на мисълта, че ДВГ HYBRID 155 е същият, който се използва от задвижването HYBRID 140. Само двигателят с вътрешно горене“ има 20 Нм повече и оптимизирано управление на оборотите. Но това не е така. Единствено журналистите, поканени от Dacia, научиха, че тези увеличения на мощността и въртящия момент се дължат на по-голям агрегат с работен обем 1,8 литра вместо 1,6 литра. Той не разполага с 20 Нм или 15 к.с. повече. Скоростта му на въртене не е оптимизирана в сравнение с предишната му версия. Той просто е нов агрегат.

Прессъобщения. Функция

Доколкото ми е известно, прессъобщенията се съставят, за да решат всички съмнения, които журналистът може да има по даден въпрос. Това спестява време на PR екипа да отговаря на основни въпроси. Изглежда, че Dacia не смята, че авторите и техните читатели искат да знаят кой двигател задвижва автомобилите им. В известен смисъл тя е права. Няколко издания, желаещи да публикуват статиите си възможно най-скоро, просто се съгласиха с това, което предоставяше прессъобщението. Говориха за „двигател“. Dacia дори не показа снимки на този агрегат. Не съм сигурен как са реагирали читателите. Вероятно не им е пукало. Това е тъжно.

Като най-големия и най-мощен автомобил на Dacia до момента, Bigster заслужаваше поне същото внимание, което получи Jogger. Единственият седемместен автомобил на румънската компания има изрезки от задвижващия агрегат HYBRID 140, както и други изображения, които показват как работи системата. Дори и тогава Dacia така и не успя да обясни как работи нейната „автоматична електрическа скоростна кутия“ без съединител.

Ford и Dacia не са единствените, които са виновни за това. Те просто се оказаха последните, които представиха продукти, за които писах, примери за това как липсата на интерес към автомобилите доведе дори техните производители до безразличие. За съжаление съм сигурен, че ще видя същите признаци и при няколко други автомобилни производители, веднага щом ми се отдаде възможност. Кой е виновен за това? Съществуват няколко възможности.

Консумация на информация

Дали е интернет, където всичко трябва да се сервира и консумира възможно най-бързо? В крайна сметка той направи видеоклиповете популярни. Превърна информацията в забавление, изисквайки от всеки много по-малко време и внимание, за да ги гледа, отколкото изисква един текст, за да го прочете. Дали това ще е на клиентите, които вече не се интересуват от нищо техническо, стига колата да се движи? Производителите на автомобили също имат известна заслуга за това. Че се поддават на натиска и дори подкрепят абсурдни неща като Световния ден без автомобили. Те сякаш се срамуват да продават автомобили. Крият двигателите или се преструват, че те не съществуват.

Дори автомобилните журналисти може би имат своя дял в тази трагедия, тъй като работят мързеливо и не успяват да кажат на хората защо трябва да се интересуват от техническите аспекти на даден автомобил. Момчетата, които хвалеха Ford Focus за независимото му задно окачване, бяха заменени от хора, които или не могат да различат многозвенното от торсионното окачване – като повечето купувачи на автомобили – или просто не могат да направят разлика. Те дори трябваше да чуят изпълнителния директор на Ford да казва, че Focus е скучен автомобил… Признавам, че писането напразно е правило в моята професия. Когато някоя статия променя възприятията и повдига дискусии, това е, което истински ни шокира.

При това положение защо изобщо си направих труда да напиша това? Просто: Надявам се, че този текст е изключение .Нещо, което е в състояние да доведе до промяна или поне до известно осъзнаване. Ако автомобилната индустрия продължи да следва този досаден път, тя няма да живее дълго. Ако това се случи, автомобилите ще се превърнат в домакински уреди. Някои от тях вече са кръстени на тях. Ако дори тези инструменти имат точни технически описания, не виждам причина автомобилите да не заслужават същото уважение.