Returnal – невероятна, направо съвършена игра, която не е за всеки

Днес ще разгледаме една игра, която е създадена много красива, пълна е с много интензивен екшън и е научно-фантастична. От трето лице е, пълна е с екшън и ужаси, но всъщност е доста запленяващо приключение. Дело е на Housemarque, които са вложили цялата си страст в нея.

Влизаме в ролята на Селийн, скаутка, която катастрофира и се оказва на мистериозна и враждебна планета с извънземни. Тя се е отправила в търсене на източника на мистериозен сигнал, който се нарича „Бяла Сянка“. Играта започва в момента, в който корабът на Селийн се блъска, а тя намира тялото на друг скаут, който се оказва… НЕЯ.

Какво е това място? Защо има толкова много трупове и аудио записи на нея от различни моменти? Защо тя продължава да се връща към мястото на катастрофата, когато умре? Защо има провинциална къща от 20-ти век по средата на извънземна планета? И защо всичко се опитва да я убие? Това е мистерията, която ще разгадаем по време на Returnal.

Това е перфектната игра, която не препоръчвам на всеки…, защото не всеки е готов за нея

Чувстваме се като участници в балет, който изобразява много хаос и много красота. Светът е направен страхотно – слой върху слой интрига и много интересни случки, мистериите се трупат една върху друга. Битките са много бързи и ужасяващи. Извънземните обсипват целия ни екран със светлинно шоу на смъртта. Героинята ни танцува между атаките и въздава справедливост по един много специален начин. Класически ад от куршуми и стрес.

Какво друго трябва да се отбележи за играта?

Тя е ексклузивна за PlayStation 5. Показва много добре на какво е способна конзолата на Sony. На първо място се възползва напълно от възможностите на DualSense контролера – усещаме дъжда, вятъра, пясъка по ръцете си. Всякакви усещания обсипват ръцете ни, описвайки околната среда. Почти магическо е. Всичко по джойстика реагира на това, което се случва в играта. Другото много важно нещо е, че няма време на зареждане, а играта тръгва почти веднага от основния екран.

Кое прави играта неподходяща за всеки?

Играта е доста трудна. Героинята се връща отново и отново в началото на играта, когато умре (до един момент, след който връщането е до около средата). Всичко, което сме натрупали изчезва – оръжия, общата валута, ъпгрейди. Запазваме рядката валута и само някои видове ъпгрейди. Като цяло развитието в бойно отношение се рестартира. Картите за всяко ниво се променят, така че не можем да запомним зоните, за да преминем отново по бързата процедура.

Има определена група, която обожава този вид хардкор изживяване. Сякаш ли обаче, повечето геймъри ще се изнервят.

Има много игри, които се развиват по подобен начин, но ръновете са около час, час и малко, или поне има някаква система за запазване на прогреса. В Returnal ръновете от началото до следващата точка, за която споменахме, могат да траят дори 5-6 часа. Не можеш да спреш да играеш, да изключиш конзолата или да смениш играта. Можеш да дадеш пауза и после трябва да се върнеш, ако не искаш да започнеш от начало.

Другото, което е, че дори да си фокусиран и да искаш да изиграеш един рън, винаги има какво да се обърка, за част от секундата – някоя стрела или експлозия, които идват от някъде, където подозираме най-малко.

Играта обаче е дяволски красива, продуцирана е на световно ниво, озвучена е брутално добре, звуците са съвършени. Може би това е една от игрите, които най-силно показват на какво е способна PlayStation 5 конзолата. А ако успееш да стигнеш до средата, или до края…чувството е невероятно. Дори в други моменти, когато успееш да намериш грандиозно оръжие или ъпгрейд. Просто знаеш, че си постигнал нещо голямо. Играта е много трудна, но със сигурност забавлението го има.

По време на битките с босовете влизам в някакво медитативно състояние, което странно, но е факт.

Няма как да се променят някои неща обаче:

• Отново, играта отнема прекалено много време
• Не можеш да направиш абсолютно нищо да запазиш прогреса си
• В момента, в който започнеш отначало за 3-5-10-ти път, всичко си е същото
• Играчът е зависим прекалено много от късмета – дали при следващия рън ще получи правилните предмети и оръжия, които да му помогнат, или пък обратното – ще бъде прецакан, въпреки времевата инвестиция
• Процедурно генерираните нива променят света. Първоначално е доста трудно, но е факт, че ресурса на разработчиците не е безкраен и в един момент се свиква.

Истината е, че ако не можете да отделите 5-6 свободни часа за играта наведнъж, то тя не е за вас. И истината е, че ако ходим на работа, имаме семейство или въобще някакви задължения, това хич не е лесна задача. Получава се малко, че самата игра ни спира да играем така както ние можем. Като прекрасна и сладка котка, която не ти дава да я докосне. Приближаваш се до нея и тя започва да драска.

Просто играта е много добре направена, всяко ниво е по-хубаво от предното. Просто трябваше да може да стигнем до тях, да можем да запазим прогреса си. А истината е, че ни трябва доста късмет, за да преминем през играта – предвид времето, предвид големия риск да умрем и предвид демотивацията, че трябва да се върнем много назад и много пъти.

Повечето хора, които познавам нямат нито времето, нито търпението да преминат през нещо такова. Ако играта беше по-лесна, може би щеше да има някакъв баланс. И се получава, че да играеш Returnal е прекрасен кошмар, в който обикваш и намразваш историята, механиките и Селийн.

Returnal определено не е за всеки. Трябва ви много време и спокойствие. Тя обаче е нещо, което не сме виждали и определено си заслужава. В някакъв момент всеки геймър несъмнено трябва да я изпробва. И да има много търпение.