Дженифър Инглиш (BG3) с категорична позиция по отношение на изкуствения интелект във видеоигрите

И през тази седмица чуваме хора от гейм индустрията, които дават мнението си относно използването на изкуствения интелект във видеоигрите. Последното такова е на Дженифър Инглиш, известна с участието си в игри, като Baldur’s Gate 3, Clair Obscur и Elden Ring.

Използването AI инструменти и генеративен изкуствен интелект се налага от големите издатели агресивно и едностранно в гейм сектора. Ubisoft, Electronic Arts, Microsoft, KRAFTON вече обявиха, че ще залагат усилено на технологията. И въпреки надутите приказки за революция, сравнима с 3D, за ползите за всички замесени страни тук, причината я знаем всички. И тя е прозаична. AI софтуерът не получава заплата и обезщетения, не му трябва отпуск и почивка, не настоява за права. А магическата фраза „изкуствен интелект“ отваря портфейлите на инвеститорите само при споменаването ѝ.

От другата страна на барикадата са разработчиците. Като творческия директор на Dispatch. Като Дан Хаузър, който предупреждава, че технологията не е това, което ви рекламират. Даже успешен предприемач, като шефа на Take-Two не разглежда технологията, като нещо революционно. Що се отнася до съвета, който Инглиш дава на тези, които възнамеряват да използват изкуствен интелект в игрите, той е кратък. „Недейте“, споделя тя, цитирана от GamesRadar по време на отминалите награди Golden Joystick.

“Използвайте красивите си, креативни човешки умове. Разбирам, че изкуственият интелект е инструмент. ОК, но не такъв, който може да замести креативността“. AI генерираното съдържание често се познава лесно. Като прекалено перфектно изглеждащите художествени активи, които не могат да бъдат създадени от човешка ръка. Но и това е един от проблемите тук, според Инглиш. „Грешките са нещо красиво. Те са прекрасни. Несъвършенството е прекрасно. Запазете го. Нека си е човешко. Моля ви, хора: недейте се побърква“. Коментарът на гейм актрисата звучи хубаво, но и наивистично. Изкуственият интелект изглежда в някои отношения, като Кутията на Пандора, която човек е отворил и няма затваряне. Като отхапаната ябълка в библейската история. След което нищо вече не е същото.