Защо Китай реши да изгради ИИ суперкомпютър в космоса

Китай отново изненадва с амбициозните си космически проекти. Този път не става дума за телескопи, марсоходи или орбитални станции, а за създаване на пълноценен ИИ суперкомпютър в космоса, който ще обработва данните директно в орбита. Звучи като научна фантастика, но вече е реалност – през май 2025 г. в орбита вече е изведена първата партида от 12 сателита, които ще станат част от мрежа, наречена Three-Body Computing Constellation.

Космически ИИ сървър от следващо поколение

Китайските учени и инженери планират да изградят орбитална инфраструктура от 2800 сателита, всеки от които ще бъде оборудван с мощна изчислителна система. Основната цел е преместването на обработката на данни от Земята в космоса, за да се избегнат проблемите с преноса на информация, латентностите и ограничената честотна лента.

Освен това студеният вакуум в космоса осигурява естествено охлаждане на суперкомпютъра, а слънчевите панели осигуряват енергия без въглеродна следа. Това означава, че подобни космически изчислителни центрове ще имат неограничен достъп до необходимите им ресурси. Между другото, в момента учените все по-усилено работят и върху създаването на цели слънчеви електроцентрали в космоса.

Предимства на обработката на данните в орбита

Когато сателитите прехвърлят данните обратно към Земята, те се сблъскват с ограничения – предаването е възможно само в тесни времеви прозорци, когато сателитът преминава над станция, а скоростта е ограничена. Голяма част от данните просто се губят.

Новият подход, базиран на т.нар. „edge computing“, предполага, че сателитът самостоятелно анализира получената информация и изпраща крайния резултат. Така се намалява натоварването на наземната инфраструктура и се пестят ресурси.

Мощност, сравнима с тази на наземните центрове за данни

Всеки изчислителен сателит, изведен в орбита, вече е способен да извършва 744 трилиона операции в секунда, а сумарно – до 5 петафлопа. За сравнение, най-новите лаптопи с помощта на изкуствен интелект достигат едва 40 TOPS (трилиони операции в секунда). И това е само началото. В бъдеще цялата мрежа може да достигне 1000 петафлопа – ниво, сравнимо с най-големите центрове за данни на Земята.

Интересно е, че проектът е символично наречен Three-Body Computing Constellation – в чест на проблема за трите тела, формулиран от Нютон и вдъхновил известната трилогия на Лю Цъсин – китайският писател на научна фантастика, за който може да се каже, че стои по-високо от обикновената гениалност в тази сфера. В своята трилогия „Земното минало„, която спечели на практика всички възможни награди, той описва подобен орбитален суперкомпютър, но и нещо повече – ускорител на елементарни частици в орбита не около Земята, а около Слънцето – нещо, което според него е възможно да стане с голямо количество неголеми специализирани сателити.

Тази алюзия подчертава сложността и мащаба на проекта. Китай призовава за международно сътрудничество. Според Уан Джиан от лабораторията в Джъдзян системата ще бъде предоставена на други държави.

С бързо нарастващата нужда от изчислителна мощ, особено за нуждите на изкуствения интелект и невронните мрежи, идеята за преместване на центровете за данни в космоса става все по-актуална. Изчислено е, че към 2030 г. само центровете за данни ще се нуждаят от допълнителни 67 гигавата енергия. И орбиталните изчисления могат да бъдат част от решението на това енергийно предизвикателство.

Накрая можем да кажем, че китайският проект за ИИ суперкомпютър в космоса е нова граница в развитието на изчислителните технологии. Той съчетава напреднали постижения в областта на изкуствения интелект, енергетиката, сателитните системи и международното сътрудничество. Ако този експеримент се окаже успешен, може би ни очаква една нова ера, в която големите данни ще се обработват не в облака, а „в звездите“.