Истините, митовете и особеностите на геймърските монитори – втора част

Продължаваме да разглеждаме възможностите и особеностите на геймърските монитори, на които се спряхме през първата част.

Многозоновата подсветка – да направим черния цвят наистина черен

Какъв е основният недостатък на IPS, MVA и TN матриците в сравнение с OLED? Правилно, неособено високия контраст, понеже черният цвят в тези монитори е по-скоро тъмносив. А ако си спомним и за glow ефекта, от който краищата на екрана преливат в син и оранжев цвят, ситуацията става доста неприятна.

Всичките тези проблеми решават единствено OLED мониторите. Те вече се продават, но цените им съвсем не са хуманни. Към днешен ден един 50-инчов 4К OLED монитор с G-Sync струва едва ли не колкото мезонет в някой голям град, а това ни подсеща, че проблемът с ниския контраст засега е по-добре да се реши по друг начин.

Може да се каже, че решението е очевидно: черният цвят на IPS матрицата не изглежда съвсем черен, понеже работи светодиодната подсветка. Няма как да започнем да я изключване нацяло – да, тъмните изображения ще станат по-реалистични, но светлите ще изгубят яркостта си. Но нали можем да добавим определен брой светодиоди, които независимо от цялостната подсветка бързо ще се изключат при извеждането на тъмни цветове и ще се включват при ярки цветове. По този начин реално се повишава контраста и черният цвят става много по-черен.

Обикновено се поставят няколко стотици от тези допълнителни светодиоди, с което се създават аналогичен брой зони. Ясно е, че броят на допълнителните светодиоди е хиляди пъти по-малък от броя на пикселите и в някои случаи се виждат артефакти във вид на ореоли – например, когато се изобрази много светла точка на съвсем черен фон, но този метод наистина подобрява контраста на изображението.

Решаваме проблема с инерцията на ретината чрез добавянето на черен кадър

Помните ли големите монитори с електронно-лъчеви тръби? При тях електронният лъч преминава през всичките пиксели на монитора и им дава енергия, благодарение на която светят 1-2 милисекунди. Но преминаването през всичките пиксели отнема около 5-7 милисекунди – тоест, през по-голямата част от времето хората гледат тъмен екран, но виждат съвсем нормално изображение (с изключение на някои чувствителни хора, които забелязват примигването). Причината да се вижда нормално изображение с крие във времето на реакция на ретината. С други думи, нейното осветяване в продължение на една-две милисекунди е достатъчно, за да може тя да запази информацията в продължение на много по-дълго време.

Именно това е причината, поради която намаляването на времето на реакцията на матрицата под 3-5 милисекунди почти да не оказва влияние на нашето възприемане на изображението. А дали не можем да се справим с тоя своеобразен тайминг на нашите очи?

Може, ако използваме същия похват, като при старите CRT монитори. Идеята съвсем не е сложна – защо да се извеждат нови кадри, ако заради инертността на ретината те така или иначе ще се виждат размазани? По-добре е между обикновените кадри, през един кадър да се вмъкват черни кадри. В този случай ретината на окото ще успее да се „изчисти“ от предишната информация и всеки нов нормален кадър нашите очи отлично ще виждат. Друг голям плюс на технология с вмъкването на черни кадри е и това, че по този начин ще бъде скрито и забавянето на матрицата – в добрите монитори тя е сравнима именно с времето на извеждане на един кадър, а в този случай той е черен.

В крайна сметка, чрез активиране режима на вмъкване на черни кадри (BFI, ULMB), се премахват всички възможни тайминги както на ретината, така и на матрицата и изображението е максимално ясно и детайлно дори и в най-динамичните игри.

Но и тук има известен недостатък: някои хора все пак забелязват слабо примигване и при тях умората на очите е по-голяма, особено при игрови баталии с бързи и динамични игри. Но при всички случаи тази технология трябва да се опита, особено като се има предвид, че тя се харесва от почти всички.

Извитите монитори и съотношението на страните 21:9 са единствено маркетинг

Ние живеем в триизмерен свят, а използваме плоски монитори за показване на 3D изображения. Нещо май не е наред? И какво точно не е наред, решиха няколко производители на монитори и започнаха да предлагат извити монитори с радиус на овала 1500-1800 мм. Идеята е съвсем проста: извитият монитор ще даде възможност за по-пълно потапяне в играта, като едновременно с това ще се намали glow ефекта. Но на практика е добре да се помни, че всички изображения и цялото съдържание се създават именно за плоски монитори, понеже в краищата на извития екран се нарушава геометрията на обектите.

Освен това, този монитор изобщо не е подходящ за хора, които изготвят чертежи на своите персонални компютри или се занимават с  каквато и да било дейност, при която се изисква съвсем точното съблюдаване формата на обектите – например в архитектурата. Така че може с пълно право да се каже, че извитите монитори са си чист маркетинг – цената име е неразумно висока, а изкривяването на геометрията силно започва да се набива в очите. Освен това по-доброто потапяне в игрите е твърде съмнително.

Вторият тренд са новите монитори със съотношение на страните 21:9 или още по-тесни. И тук идеята съвсем не е сложна: човешкото око е така устроено, че хоризонталният ъгъл на виждане е съществено по-голям от вертикалния. И е логично да се създават изображения, хоризонтала на които е по-голям от вертикала.

Но тук се сблъскваме с един неприятен проблем: повечето съвременни игри поддържат това съотношение на страните, но само малко по-старите упорито работят единствено с 16:9. Има недокументирани начини и тези игри да се виждат на цял екран, но това изиска много време за настройки и проби.

Друг е проблемът, че при 21:9 мониторите имат по-голям брой пиксели в сравнение с аналогичните 16:9 дисплеи. Това може да доведе до намаляване на производителността с 15-20%. Това доста добре се вижда при матриците с размер на диагонала над 30 инча и резолюция 3440х1440 пиксела – малко са видеокартите, които могат да покажат 60 fps изображение при максимални настройки на графиката.

Всъщност това е доста спорен въпрос – ако имате топ-видеокарта и нямате нищо против да си настройвате играта – то има смисъл да се вземе подобно устройство, понеже с такъв монитор по-лесно се играе и по-приятно се работи. В противен случай е по-добре да се вземе изпитан във времето 16:9 монитор, на който всички игри изглеждат добре.

HDR е повече за видео, отколкото за игри

Мнозина знаят за HDR режима от опциите в камерите на смартфоните, която дава възможност за получаването на истински цветове на снимките – истински цвят на небето и нормални (не черни) сенки. При мониторите идеята е подобна: HDR дава възможност за повишаване на яркостта, контраста и наситеността на цветовете, като по този начин се получава много по-реално изображение. Към днешен ден има три DisplayHDR стандарта – 400, 600 и 1000. Тези числа показват пиковата яркост в нитове. И още, според VESA спецификациите тези монитори трябва да могат да работят с 8 и 10-битов цвят, както и да имат и локално управление на яркостта.

Това е една съвсем логична стъпка в сравнение с SDR, която дава много по-реалистично изображение. Има само един проблем – този режим трябва да се поддържа както от страна на монитора, така и от играта и компютърната система. Ето тук нещата не са много добре – има само две игри с поддръжката на HDR – Metro Exodus и Resident Evil 7. При останалите игри ползата от HDR е нищожна. Освен това HDR изцяло се поддържа само в ОС Windows 10.

Изводът е ясен: за игри засега няма смисъл да се вземат HDR монитори. А за филми си струва – заглавията с поддръжката на HDR вече са много.

Приключихме с разглеждането на особеностите при геймърските монитори за изтеклата 2019 година. Да се надяваме, че Новата 2020 ще предложи много нови и интересни неща.