Производителите на чипове са застрашени да останат без квалифицирана работна ръка – ИИ няма да помогне

Опитът от недостига на чипове по време на пандемията от COVID-19 показва, че само парите не са достатъчни, за да се увеличи производството на чипове. Съвременните производствени линии изискват достатъчен брой висококвалифициран персонал, а сегашният бум на системите с изкуствен интелект и високото търсене на редица компоненти само ще го изострят.

В същото време все още е трудно трудът на инженерите да бъде заменен с изкуствен интелект.

До такива разочароващи изводи стигат авторите на публикацията на страниците на Financial Times, които оперират с прогнозите на McKinsey. Според експертите, подкрепяният от щедри държавни субсидии полупроводников сектор в САЩ през следващите 5 години ще се нуждае от 160 000 нови служители. И това е дори, ако не се броят специалистите от строителния бранш за изграждането на съответните предприятия. В същото време редиците на инженерите в полупроводниковата индустрия на САЩ се увеличават само с 1500 служители годишно.

Положението е още по-лошо, когато става въпрос за технически специалисти в производството на полупроводници, за които не се изисква висше образование или диплома.

Ако търсенето на американската индустрия след 5 години в този профил ще достигне 75 000 свободни работни места, то годишно редиците на специалистите в тази област се попълват само с 1000 кандидати. Всъщност работната сила на американския пазар в областта на производството на полупроводници е намаляла с 43 % от своя пик от 2000 година насам. Ако нещата продължат със сегашните темпове, до 2029 година недостигът на работна ръка в производството на полупроводници в САЩ ще бъде 146 000 позиции.

В Южна Корея недостигът ще бъде 56 000 позиции до 2031 година. В същото време до 80% от световните обеми на договорно производство на чипове се осигуряват от Тайван в комбинация с Южна Корея. И двете държави страдат от демографски проблеми под формата на застаряващо население. TSMC трябваше да изпрати около 1100 служители от Тайван в САЩ, за да ускори изграждането на американските си заводи, като по този начин допълнително ограничи вътрешния трудов ресурс на острова.

Разликата в корпоративните култури между САЩ и Тайван също се отразява на способността на американските компании да бъдат самодостатъчни в снабдяването на вътрешния пазар с електронни компоненти. Инвестициите във всяко ново предприятие възлизат на десетки милиарди долари, а за да бъдат оправдани, производството на чипове трябва да бъде почти непрекъснато. Ако в Тайван повреда в оборудването в един часа сутринта се отстранява до два часа сутринта на същия ден, то в САЩ в подобна ситуация трябва да се изчака началото на сутрешната смяна.

Изкуственият интелект в тази област все още не е толкова полезен, колкото при проектирането на чипове, тъй като не може да оптимизира и замени работата на инженера в производството. Ще минат много години, преди недостигът на персонал в тази област да бъде компенсиран от автоматизацията.