Ще сложа един пост на един човек, който е описал изключително чувствата и емоциите, състоянието и настроенията, които са характерни за тази психоза. Смятам, че постинга му е уникален и ще бъде интересно на повече хора да го прочетат.
биполярно афективно разсройство
Автор S|ayeR ()
Публикувано 29.06.09 23:15
Моето биполярно разстройство и аз
(Долното не е поезия, а начин за разделяне на мисълта
- по една основна на ред -
в опит да улесня разбирането ви като читатели.)
Искам да ви разкажа за онова, което ме люлее
- нагоре-надолу, надолу-нагоре -
през последните две години
и ме прави малко или повече неузнаваем
и непредсказуем.
Искам да ви го разкажа:
1) за да познавате и високия, и ниския Калин
и да не се стряскате, когато ги срещнете,
нито да тъжите
или да се чувствате разочаровани...
и да не изисквате от мен неща, които не мога да ви дам
в определени моменти от живота ми;
2) за да решите дали искате Калин за Приятел,
такъв, какъвто е,
в целия му блясък
и безсилие;
3) защото ми тежи,
че пак непълно се разкрих пред вас,
че пак оставих прегради,
които попречиха на истинското ни общуване
и даже нараниха Приятели,
които се блъснаха в тях
(а аз - в случай че още не сте разбрали -
държа на общуването ни,
Душа о Душа,
повече от всичко друго на тоя свят
...за следващия ще видим
И тъй,
състоянието, в което за първи път п(р)опаднах в началото на 2003-та,
(може и лятото на 2002-ра да е било... само сестричето си знае)
носи медицинскто название "биполярно разстройство".
(За нездраво любопитните - нарича се още "маниакално-депресивна психоза"
и, в по-тежката си форма, "циклофрения".)
Оказва се, че не съм толкова уникален в това си начинание
- по официални статистики около 1% от хората по света преминават през биполярно разстройство в определен етап от живота си,
ала симптомите му
и начините за измъкване от него
са наистина уникални за всеки един от тия
(леле, майко...)
60 милиона души.
(Напоследък откривам, че много от хората около мен имат подобен проблем
- простете, по инерция се изтървах -
имат подобен дар,
както би казал Ричард Бах.
Болест-дар на епохата, навярно.
Въпреки че различни известни творци от всички епохи са преминавали през същото
- Рембрандт например.)
Моите периоди
- ще ги наричам "висок" и "нисък"
(имена като "маниакален" и "депресивен" оставям за медиците
и други хора с опериран усет към красивото) -
траят между 3 и 7 месеца
и се редуват.
Досега никога не е имало конкретна причина, която да ме хвърли от едната фаза в другата
- макар че започвам да напипвам по-общите причини
- но за това накрая.
Дотук нито съм открил начин,
медицински
или друг,
да спра смяната на фаза,
нито да предскажа кога ще бъде следващата смяна.
Не е свързано със сезоните,
нито с фазите на луната,
нито с влиянието на планетите
(доколкото ми е известно - ама онова са дълбоки води)
- и още по-малко с оная черна магия,
която са ми казвали
(трима различни,
един от които биоенерготерапевт - екстрасенс, демек ,
че ми е направена преди около 3 години.
(Бележка под линия:
За черната магия трябва да си поговорим
в отделна тема.
Сега само толкоз да кажа:
Когато човек се смее
- от Радост,
в сърцето -
и свети,
никаква магия не може да гя стигне.
Всеки от нас е сила с Обичта си;
и само когато се поддадем на страха,
ставаме уязвими.
Така че забравете думите "черна магия"
и се съсредоточете върху усмивката в себе си.
Ето: :)
Това - по точка "непредсказуем".
Високият период се характеризира с много.
Имам си от всичко
по много:
* мозъкът ми работи на неописуемо високи обороти
(свързано било със свръхпроизводството на определени хим. вещества,
казват)
...ето и оня ден:
в един момент мисълта ми потича с такава скорост,
която би умопомрачила случайно попаднал в обсега й телепат;
буквално за пет минути
"помислих" цял реферат на някаква тема,
с увода, тезата, аргументацията и заключението
(...хубавото е, че го забравих
- да не се поддавам на изкушението "ти си свръхчовек")
* непрестанно ми идват нови идеи,
творческата ми страна се усилва многократно
...връзката Рембрандт
* паметта ми,
и за стари спомени,
и за нови знания,
става отлична
- по-добра от през догимназиалните ми години
* самите ми рефлекси се ускоряват,
сетивата ми се изострят,
започвам да забелязвам
(да му се види!
света около себе си
* ставам непривично словоохотлив
и красноречив в изразяването на всичко, което ме вълнува,
на български
или английски
- а напоследък се хващам, че ми спонтанно се връщат разговорните умения дори с езици, които не съм практикувал отдавна
- немски, италиански, руски
(На хората, които са ме виждали само в такива периоди,
им е трудно да повярват какви огромни проблеми съм имал със себеизразяването
до 21-вата си година
- и, съответно, какъв опиат е възвръщането на красноречието...
* ставам изключително емоционален:
най-вече откъм светлата страна:
радост, обич, закачливост, оптимизъм
- но и,
когато се натъкна на думи/действия, които ми се сторят несправедливи
(бях говорил някъде наоколо за чувството за справедливост,
съпоставено с Чувството за съпреживяване),
черен, убийствен Гняв,
труден за контролиране,
лесно нараняващ неподготвените
(съжалявам - простете ми - никога не бих ви наранил съзнателно)
* изпълва ме несекващ ентусиазъм
и желание за работа
+ съответните количества енергия за завършването й
* ставам изключително контактен и дружелюбен:
навлизам в нови среди,
търся нови Приятели
и същевременно се опитвам да задълбоча Приятелството си със старите
...