stasungera

Добър ден! Търся една книга, която се казва "В паяжината на смисъла" на Борис Николов и Румен Даскалов. По-конкретно търся статията на Клифърд Гиърц "Дълбока игра: бележки върху боя с петли на остров Бали". Имам нужда да е в електронен вариант, но не мога да я намеря никъде. Моля ви, помогнете ми!

Ето две мои обработени снимки. Давам оригинала и крайният резултат, след като съм си поиграла с фотошопа, но освен това съм използвала някои от цялата серия настройки на Топаз.

Ето и три мои снимки. Както се вижда са минати с фотошоп, в зависимост от това, което търсех/исках като краен резултат. Фотоапаратът ми е Sony A330 (достатъчно добър от средно-високата гама, макар и не от последните модели, но с добър сензор и характеристики). Използвала съм съвсем нормален UV филтър и обикновен обектив 18-55mm.

Първото е. Твой ред е!

Не е тя. Първото име на писателката е Мари. Явно без да искам съм ви затруднила доста.

Не е тази. Ще дам жокер. Книжката е историческа и в поредицата, в която се намирам романите нямат нищо общо един с друг. Обикновено са с имена.

Мне, не е нито едно от двете.

Упс, извинете ме много за забавянето, момичета, но доста се отнесох тези дни! (блъш) Ето го и следващото заглавие - "Дневно спокойствие"

Да не би да е "Триумф" на Хедър Греъм?

Преди няколко дни прочетох "Викнотът, който ме обикна". Не знам какво да кажа освен, че обожавам поредицата на Джулия Куин за семейство Бриджъртън. Книгата беше невероятна, страшно забавна и много увлекателна! Много обичам когато главните герои се джафкат и дори стигат до фазата на някаква мимолетна омраза. Кейт и Антъни бяха просто страхотни! Толкова съм се смяла на дърпанията им, на остроумните и хапливи отговори. Сестрата на Кейт на моменти ме дразнеше, но също беше ужасно забавна. Пък и близостта, която я имаше в двете семейства и как беше описана... Супер мило е! Някои от любимите ми моменти са този, в който Антъни беше бесен след като излезе вир вода от езерото и когато Кейт го би на онази игра. Толкова съм се смяла на описаната му физиономия, че просто нямам думи. Страшно мило ми се стори и наистина нежно когато той отиде в библиотеката и просто прегърна Кейт, докато тя се страхуваше от бурята. Имаше едно неизказано разбиране и подкрепа. Страховете на Антъни ми се сториха донякъде глупави, но всеки човек има своите налудничави и неразбираеми са останалите демони. Двамата като двойка са страхотни и очаквам книжката за Колин с нетърпение!

Мхм, налучквам и е малко вероятно да познавия. ;д "Шоколад"? Не знам дали филма е по книга.

Хихиих, Сънчо, бозите са много и винаги ще бъде в прекалено количество! Качеството е наистина малко, но поне го има. Аз прочетох на Джулка "Виконтът, който ме обикна", ама по-късно ще коментирам, че искам да си оформя добре мнението пък и бързам за колежа.

Книжката е хубава, така че я прочети по-скоро.(; Просто на мен не ми е една от любимите от поредицата, макар Джереми винаги да ми е бил слабост. Но какво да се прави... случва се...

И аз да се включа в темата. Хихихих, как ще пропусна я. Мда, Весе, права си за Джоанка... За мое най-голямо съжаление последното, което съм чела от нея не ме кара да тръпна в очакване. Останах доста разочарована от "Ухажването на века", пък да не говорим за това, че книгата за Джереми не ми е една от най-любимите (а се надявах да бъде!). Понякога ми идваха прекалено в много дърпанията на Дани и дразнещото й улично държание. Вярно, че трябваше да се научи да се държи като дама, но в случая според мен писателката се беше пооляла малко с тези моменти. "В плен на моите желания" ми харесва, макар и да не е на нивото на останалите от поредицата. Доста по-слабичка е, написана малко повърхностно, но пък е сладка. В нея има нещо, което ме кара да се отпусна, макар и да не ме разсмива до такава степен и малко или много Дрю е такъв сладур, че само заради него бих прочела за пореден път книгата. "Подаръкът" не бих я прочела втори път! Това смятам, че е най-слабата книга от цялата поредица за Малори. Просто ужас! Ако не беше сплотеността на семейството и моментите на нежност и близост, най-вероятно щях да зарежа историята по средата. Разказът за Анастасия и Кристофър беше толкова кратък, пък моментите между Джейсън и Мои бяха толкова сухо описани, че направо ми идеше да замеря с нещо монитора докато четях. Пете, на твоето мнение съм и наистина десетата книга не я очаквам с чак такова нетърпение като останалите.

"Сладката мъка на миналото"? Не, че се връзва много де... ;д