Aldebaran_αTau

Everlasting Song - Kagaya Spiritual Wing - Takaki Odette - Shu Madonna Blue - Kagaya Oboro Sakuya - Shu Geographia - Shu Sakurakaze - Shu Rera Kamui - Takaki Sagittarius - Kagaya http://youtu.be/CPYjpt95-So . . . . . . . . . . . . . . . Линкове . . . . . . . . . . . . . . . Kagaya: Сайт, Интервю, Статия Takaki: Сайт, Статия Shu: Сайт, Статия . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Според източниците, Levi H. Dowling работи дълго (40 години медитация, изучаване на етерните вибрации и др.), за да стигне до духовното съзнание, позволяващо му да разчита Акашовите записи и да може да опише пътя и събитията от живота на Исус. (Eva S. Dowling) Даулинг няма претенции това да е "думата на Бога", нито иска да го представят като пратеник от Бог или пророк - той видял и казал за видяното, а читателя преценява сам за себе си.. (Swami Nirmalananda Giri) Организацията Aquarian Gospel Society претендира, че публикуваната от тях онлайн цяла книга на Даулинг (Второто изданеие от 1911г.) строго съответства (символ по символ проверявана) на оригиналната книга, издадена през 1908г., като има възможност да се видят и сканирани страници във вид на изображение от оригинала. The Aquarian Gospel of Jesus the Christ Transcribed From the Book of God’s Remembrances, Known as the Akashic Records by Levi H. Dowling (1844-1911) Линкове: 1. The Aquarian Gospel of Jesus the Christ (книгата онлайн) 2. Original Title Page from the 1911 edition 3. What is the purpose of the Aquarian Gospel Society? 4. Digital Transcription and Bibliographic Details 5. INTRODUCTION BY EVA S. DOWLING, A.Ph.D. 6. The Aquarian Gospel for Yogis-Commentary by Abbot George Burke (Swami Nirmalananda Giri) CHAPTER 50. Jesus passes the third brotherhood test, and receives the third degree, FAITH. THE Logos waited seven days, and then was taken to the Hall of Fame, a chamber rich in furnish­ings, and lighted up with gold and silver lamps. 2The colors of its ceilings, deco­rations, furnishings and walls were blue and gold. 3Its shelves were filled with books of master minds; the paint­ings and the statues were the works of highest art. 4And Jesus was entranced with all this elegance and these manifests of thought. He read the sacred books, and sought the meanings of the symbols and the hieroglyphs. 5And when he was absorbed in deepest thought, a priest approach­ed and said, 6Behold the glory of this place! my brother you are highly blest. Few men of earth, so young, have reached such heights of fame. 7Now, if you do not waste your life in search for hidden things that men can never comprehend, you may be founder of a school of thought that will insure you endless fame; 8For your philosophy is deeper far than that of Plato, and your teachings please the common people more than those of Socrates. 9Why seek for mystic light within these antiquated dens? Go forth and walk with men, and think with men, and they will honor you. 10And, after all, these weird initiations may be myths, and your Messiah hopes but base illusions of the hour. 11I would advise you to re­nounce uncertain things and choose the course that leads to certain fame. 12And thus the priest, a demon in disguise, sung syren songs of un­belief; and Jesus meditated long and well on what he said. 13The conflict was a bitter one, for king Ambition is a sturdy foe to fight. 14For forty days the higher wrestled with the lower self, and then the fight was won. 15Faith rose triumphant; un­belief was not. Ambition covered up his face and fled away, and Jesus said, 16The wealth, the honor, and the fame of earth are but the bau­bles of an hour. 17When this short span of earthly life has all been measured out, man’s bursting baubles will be buried with his bones. 18Yea, what a man does for his selfish self will make no mark­ings on the credit side of life. 19The good that men for other men shall do becomes a ladder strong on which the soul may climb to wealth, and power and fame of God’s own kind, that cannot pass away, 20Give me the poverty of men, the consciousness of duty done in love, the approbation of my God, and I will be content. 21And then he lifted up his eyes to heaven and said, 22My Father-God, I thank thee for this hour. I ask not for the glory of thyself; I fain would be a keeper of thy temple gates, and serve my brother man. 23Again was Jesus called to stand before the hierophant; again no word was said, but in his hands the master placed a scroll on which was written FAITH. 24And Jesus bowed his head in humble thanks; then went his way. CHAPTER 54. Jesus becomes a private pupil of the hierophant and is taught the mysteries of Egypt. In passing the seventh test, he works in the Chamber of the Dead. THE senior course of study now was opened up and Jesus en­tered and became a pupil of the hierophant. 2He learned the secrets of the mystic lore of Egypt land; the mys­teries of life and death and of the worlds beyond the circle of the sun. 3When he had finished all the studies of the senior course, he went into the Chamber of the Dead, that he might learn the ancient methods of preserving from decay the bodies of the dead; and here he wrought. 4And carriers brought the body of a widow’s only son to be em­balmed; the weeping mother fol­lowed close; her grief was great. 5And Jesus said, Good woman, dry your tears; you follow but an empty house; your son is in it not. 6You weep because your son is dead. Death is a cruel word; your son can never die. 7He had a task assigned to do in garb of flesh; he came; he did his work, and then he laid the flesh aside; he did not need it more. 8Beyond your human sight he has another work to do, and he will do it well, and then pass on to other tasks, and, by and by, he will attain the crown of perfect life. 9And what your son has done, and what he yet must do, we all must do. 10Now, if you harbor grief, and give your sorrows vent they will grow greater every day. They will absorb your very life until at last you will be naught but grief, wet down with bitter tears. 11Instead of helping him you grieve your son by your deep grief. He seeks your solace now as he has ever done; is glad when you are glad; is saddened when you grieve. 12Go bury deep your woes, and smile at grief, and lose yourself in helping others dry their tears. 13With duty done comes happi­ness and joy; and gladness cheers the hearts of those who have passed on. 14The weeping woman turned, and went her way to find a happi­ness in helpfulness; to bury deep her sorrows in a ministry of joy. 15Then other carriers came and brought the body of a mother to the Chamber of the Dead; and just one mourner followed; she a girl of tender years. 16And as the cortege neared the door, the child observed a wounded bird in sore distress; a cruel hun­ter’s dart had pierced its breast. 17And she left following the dead, and went to help the living bird. 18With tenderness and love she folded to her breast the wounded bird; then hurried to her place. 19And Jesus said to her, Why did you leave your dead to save a wounded bird? 20The maiden said, This life­less body needs no help from me; but I can help while yet life is; my mother taught me this. 21My mother taught that grief and selfish love, and hopes and fears are but reflexes from the lower self; 22That what we sense are but small waves upon the rolling bil­lows of a life. 23These all will pass away; they are unreal. 24Tears flow from hearts of flesh; the spirit never weeps; and I am longing for the day when I will walk in light, where tears are wiped away. 25My mother taught that all emotions are the sprays that rise from human loves, and hopes, and fears; that perfect bliss cannot be ours till we have conquered these. 26And in the presence of that child did Jesus bow his head in rev­erence. He said, 27For days and months and years I’ve sought to learn this high­est truth that man can learn on earth, and here a child, fresh brought to earth, has told it all in one short breath. 28No wonder David said, O Lord, our Lord, how excellent is thy name in all the earth! 29Out of the mouths of babes and sucklings hast thou ordained strength. 30And then he laid his hand upon the maiden’s head, and said, I’m sure the blessings of my Father-­God will rest upon you, child, for­evermore.

"- Кажи Анастасия, самата ти към Бог с молитва обръщаш ли се някога? - Да, обръщам се. - Тогава кажи ми своята молитва. - На теб, Владимир, не мога. Молитвата ми е за Бог предназначена. - Нека е към Бог, а аз ще слушам. Анастасия стана, разтвори ръце, отвърна се от мен и произнесе първите думи. Обичайни думи на молитва, но… отвътре в мен сякаш всичко трепна изведнъж. Тя ги произнесе така, както ние никога не казваме молитва. Тя говореше така, както хората към най-любимото и родното се обръщат. Всички интонации от живото общуване в речта й бяха. И страст, и радост, и възторг отчаян, и сякаш редом беше този, към когото пламенно Анастасия се обръщаше: Отче мой, навсякъде живеещ, Благодаря за светлината на живота, На Царството ти за реалността, За любящата воля. Нека добро да бъде. За ежедневната храна, благодаря Ти! И за търпението Ти, За прошката на прегрешенията по земята Ти. Отче мой, навсякъде живеещ, Аз Твоя дъщеря съм сред творенията Твои. Не ще допусна в себе си ни грях, ни слабост, Достойна за делата Твои аз ще бъда. Отче мой, навсякъде живеещ, Аз Твоя дъщеря съм и за Твоя радост, Със себе си аз Твоята слава ще преумножа, И бъдещите векове в мечтата Твоя ще пребъдат. Ще бъде тъй! Така аз искам! Аз Твоя дъщеря съм, Отче мой, навсякъде живеещ! Анастасия замълча. С всичко, което наоколо бе, тя да общува продължи. Край нея сякаш засия светлина . Когато словата на молитвата си тя изричаше, наоколо нещо невидимо се случваше. И това невидимото се докосна и до мен. Не с външно - с вътрешно съприкосновение. От него внезапно стана хубаво, спокойно. С отдалечаването на Анастасия от мен, това състояние отмина, и аз след отдалечаващата се Анастасия изрекох: -Докато ти молитвата изричаше, до тебе сякаш някой редом беше, способен да ти отговори. Анастасия се обърна към мен, радостно лицето й беше. Тя разпери ръце встрани, усмихвайки се, завъртя се, сериозно гледайки ме в очите, след това и каза: -Владимир, нашият Бог Отец с молба за всеки също говори и на молитвата ни отговаря. -Но защо тогава словата негови да разбере не може никой? -Словата? Толкова много думи с различен смисъл има в земните народи. Различни толкова езици и наречия. Но има и език един за всички. Езикът единствен на възвания божествени. Той е изтъкан от шумолене на листа, от птичи песни и вълни. Има и аромат, и цвят езикът божествен. С този език, на всеки на молбата и молитвата Бог отговаря молитвено." Откъс от "Сътворението" на Владимир Мегрe

http://www.whatdigitalcamera.com/......11.html Magix (Xara) Photo & Graphic Designer 5 Silver Edition Още нещо на Xara - Magix, не е последната версия, но си струва. !!! Промото е старо - от 11 Дек 2011, сега е валидно все още..

Няколко месеца след погребението на Учителя си-Шри Юктешвар, Парамаханса Йогананда имал вълнуваща среща с възкръсналия си Гуру в стаята си на хотел "Регент" в Бомбай на 19 Юни 1936г. В няколкочасовия им разговор, Шри Юктешвар отговорил на всички въпроси на любимия си ученик, разкривайки истините за живота, смъртта, кармата и желанията, пътя и освобождаването на душата от преражданията ("до сливането й с окена на Духа") - във физическия, астралния и каузалния светове.. Йоганада предава голяма част от този разговор в книгата си "Автобиография на един йогин" в глава 43 "Възкресението на Шри Юктешвар". Извадки от тази глава на ценната книга: ".. -Но това вие ли сте, Учителю, същият Лъв Божий? Същото ли тяло носите като онова,което погребах под жестоките пясъци на Пури? -Да, дете мое, аз съм същият. Това е тяло от плът и кръв. Макар че аз го виждам като етерно, за твоето зрение то е физическо. От космическите атоми аз създадох напълно ново тяло, точно като онова тяло-космически сън, което ти положи под пясъците-сън на Пури в твоя свят-сън. Аз наистина възкръснах -не на земята, но на една астрална планета. Нейните жители съответстват по-добре от земните на високите ми критерии. Именно там ти и възвишените люде,които обичаш, ще дойдете някой ден, за да бъдете с мене.. ..Чел си в Свещените писания, продължи Учителят, че Бог е затворил душата на човека последователно в три тела - идеята, или финокаузалното тяло; финото астрално тяло, седалище на умствената и емоционалната природи на човека; и грубото физическо тяло. На земята човек е снабден с физически сетива. Астралното същество действа със свое съзнание и чувства и с тяло, направено от жизнетрони. Съществата с финокаузални тела пребивават в блаженото царство на идеите. Аз трябва да работя с онези астрални същества, които се подготвят да влязат в причинния свят... .. Освободеното от земята астрално същество се среща с множество роднини, бащи, майки, съпруги, съпрузи и приятели, придобити по време на различни превъплъщения на земята, когато те се появат от време на време в различни части на астралните области. Поради това тоизпада в недоумение, не можейки да разбере кого да обича по-специално, и по такъв начин се научава да дарява божествена и еднаква любов на всички, защото всички в еднаква степен са деца и индивидуализирани прояви на Бога. .. ... При физическата смърт, съществото престава да осъзнава плътното си тяло и започва да осъзнава финото си тяло в астралния свят.... .. Силата на неосъществените желания е коренът на всяко човешко робство.. .. Душата, бидейки невидима по природа, може да бъде различена единствено по присъствието на нейното тяло или тела. Простото наличие на тяло означава, че съществуването му е станало възможно поради неосъществени желания.."

В друг форум публикуван разказ по същата тема: "... ... Искам да кажа, че не се уплаших и не изпитах този ужас, защото съм видял нещо или някой, който да ме уплаши, а изпитах този ужас (умножен по 1000) от това, че дойдох на себе си и че животът ми е бил напълно празен до този момент. Нямаше нито едно нещо, което да съм направил досега, и то да има стойност от другата страна на бариерата, т.е. за вечността. Усещането беше, че се намирам на много тъмно, студено и враждебно място и то съвсем сам, без някой от който можеш да очакваш помощ. Нямаше нищо скрито от живота ми, съвсем ясни бяха и мотивите за нещата, които съм извършил. Всъщност, като малък бях добро момче според разбиранията на този свят. Помагал съм много, старал съм се винаги да върша правилните неща, бях отличен ученик, добър студент...., но се оказа, че нищо от това което съм вършил, докато бях в тялото, нямаше стойност тук. Оказа се, че дори участието ми в този кървав инцидент – да помогна за залавяне на убиеца, въпреки че не бях от живущите в общежитието, да, дори това нямаше никаква стойност. Разбрах, че там стойност имат нещата, които тук, на земята, са извършени само от ЛЮБОВ. Оказа се, че всъщност нито едно дело, което съм извършил на земята, няма стойност оттатък и аз отивам съвсем гол. Разбрах също, че промяна може да има само, ако продължа да съм в тялото. Без да съм в тялото си тук на земята, нищо повече не можеше да се промени за цялата вечност. Разбрах също, че никой друг не е виновен за моето положение – нито родителите ми, нито близките и приятелите ми, нито комунизма...., а начина ми на живот и по-скоро отношението ми към живота и околните. Аз, обзет от този ужас, от новодошлото разбиране за напразно пропиления ми живот, много силно пожелах да се върна в тялото си и веднага усетих, че тялото ми се разтърси силно и чух, че едната от сестрите казва: „Появи се пулс!“, след това и другата: „Появи се кръвно!“ ... ..." Източник: http://forum.all.bg/...e/2#Post2802669

Шри Ананда Мойи Ма /Sri Anandamayi Ma/ из "Автобиографията на един йогин", Парамаханса Йогананда Глава 214 Бенгалската „майка, проникната от радост" ....... Аз съм се срещал с нея продължи Амийо. Неотдавна Тя посети моето родно градче Джамшедпур. По настойчивата молба на свой ученик Ананда Мойи Ма отиде в дома на един умиращ. Тя застана край постелята му и когато ръката й докосна челото му, предсмъртното хъркане спря. Болестта веднага изчезна и за радостно изумление на човека той оздравя. ....... Когато се качи на влака, аз с възхищение разбрах, че независимо дали е сред тълпа, във влак, на празник или седи мълчаливо, очите й никога не се отделят от Бога. Дълбоко в себе си аз всеоще чувам нейния глас - ехо от безмерна благост: -Виж, сега и винаги единна с Вечното, „аз винаги съм същата". Глава 14 Преживяване на космическо съзнание ....... Шри Юктешвар ме научи как да предизвиквам блаженото състояние по своя воля и как да го предавам на другите, ако интуитивните им канали са развити. С месеци аз влизах в екстатично единение, разбирайки защо Упанишадите казват, че Бог е раса, „вкус". Един ден обаче поставих един проблем пред Учителя си:— Господине, искам да знам кога ще намеря Бога? — Ти си Го намерил. — О, не , господине, не мисля така! Моят гуру се усмихна. — Уверен съм, че не очакваш да видиш някоя почтена личност, украсяваща трона в някое антисептично ъгълче на космоса! Виждам обаче, че си въобразяваш, че притежанието на чудодейна сила представлява познание за Бога. Човек може да притежава цялата вселена и все пак Господ да му се изплъзва! Духовните постижения се измерват не с външната сила, а с дълбочината на блаженството при медитация. Вечно нова Радост – това е Бог. Той е неизчерпаем. Ако се занимаващ с медитация дълги години, той ще те забавлява с безкрайна изобретателност. Поклонниците, които като тебе са открили пътя към Бога, няма и да помислят да Го заменят за някакво друго щастие; Неговата привлекателност е отвъд всякаква конкуренция. Колко бързо се отегчаваме от земните удоволствия! Жаждата за материални блага е безкрайна; човек никога не се удовлетворява напълно и преследва една цел след друга. Това „още нещо", което той търси, е Богът, който единствен може да подсигури трайна радост. Външните стремежи ни прогонват от вътрешния ни рай. Те ни предлагат лъжливи наслади, които само се представят за душевно щастие. Изгубеният рай се възвръща бързо чрез божествена медитация. Тъй като Бог е неочакван и Вечно Нов, ние никога не се изморяваме от него. Можем ли да се преситим от блаженството, възхитително разнообразно във вечността? — Сега разбирам, господине, защо светците наричат Бог непостижим. Дори и вечен живот не би ни стигнал, за да Го оценим. — Това е вярно, но Той също така е скъп и близък. След като умът е пречистен от сетивните препятствия чрез крия-йога, медитацията предоставя двойно доказателство за Бога. Вечно новата радост е доказателство за Неговото съществуване, убедително за всеки наш атом. Освен това при медитация човек получава и мигновеното Му ръководство, точния Му отговор на всяко затруднение. — Виждам, Гуруджи, че разрешихте проблема ми – благодарно се усмихнах аз. – Сега наистина разбирам, че съм намерил Бога, защото винаги, когато радостта от медитацията подсъзнателно се върне в часовете на активна дейност, аз неуловимо съм насочван да поема верния път във всичко, дори и в детайлите. — Човешкият живот е изпълнен с мъка, докато не научим как да се настройваме към Божията Воля, чийто „верен път" често бива препречван от егоистичния интелект. Бог носи товара на космоса. Единствено Той може да даде безпогрешен съвет.. Вж. цялата Глава 14 от книгата Цялата книга за онлайн-четене на български

Борбата не е от вчера или завчера, търсещите им намират (макар и не лесно) цаката и продължават по пътя на Истината и Любовта да намират и постигат Бога, "който спонтанно твори Вселени и Светове"( Рамалинга), и който контролира това също... Сътвореното от Бога на Земята и във Вселената е съвършено, красиво и синхронно, но не винаги сътвореното от синовете му е такова, защото ни е дал свободата сами да избираме пътищата си.

Да разбира се, преценил съм какво пиша, човек обикновено е наясно какво си позволява и отговорността си за това.. Не е ли странно - смятаме се за развита цивилизация (наука, технологии, компютри.. и оръжия най-вече!!), а не знаем произхода си или най-малкото поне по-голямата част от човечеството имат съмнения кой ни е създал и от къде сме дошли, кои са прадедите ни, и съответно накъде сме се запътили!?.. И всички тези съмнения при положение, че винаги е имало (и сега също) светци, учители и високореализирани същества, които свидетелстват за Бога и стават едно с Него.. (най-известния пример: Исус- "Аз и Отец ми сме едно") А защо хората не си задават другия тип въпроси вместо познатите, например: -Защо не знаем/съмняваме се дали има Бог? -Защо не знаем къде е Бога и защо не можем да го видим? -Защо и как сме докарали света до това жалко положение?

Последното изчерпва въпроса и темата.. или поне във варианта на въпроса "Защо е вярно твърдението "Има Бог"?".. Вярата е всичко, тя няма нужда от доказателства, дискусии и доводи, защото е лично познание, direct experience (пряк/непосредствен опит и преживяване), който няма как да се пресъздаде или предаде на друг. Но, ако трябва да се каже все пак нещо на това защо.. Самото съществуване на творението е доказателството за съществуването и на твореца. Самите ние, земята, планетите, звездите, вселената и цялата им/ни съвършенност и пълна синхронизация изобщо за да ни има, е нужен баланс и равновесие на всички съществуващи и взаимно-унищожаващи/изравняващи се сили и енергии, всяка от които иначе се стреми към пълно надмощие над другите (същото положение е и във вътрешния ни личен свят, така че какво е успех?!..). Последното не е мое откритие, вж източник: http://babaji-web-sp...-anastasia.html Пак от там: "Бог владял енергията на мечтата. Той можел в себе си да възприеме всичко, да балансира и да усмири, и почнал да твори. В себе си все още да твори. Докато в себе си все още сътворявал творенията бъдещи, лелеял всеки един детайл със скорост, за която няма определения, премислял взаимовръзката със всичко, за всяко от творенията. Той правел всичко сам. Сам в тъмнината необятна на Вселената. Сам в себе си на всичките енергии вселенски той ускорил движението. Неведомият изход плашел всички и отблъсквал от Създателя на разстояние. Създателят оказал се във вакуум. И той се разширявал." Освен това, частична представа за Бога и качествата му (и значи и за съществуването му като източник и вътрешна причина за това [Рамалинга - "Ти се разкри пред мен като вътрешната и външната причина за моето постижение"]) може да се получи от живота на реализираните учители на човечеството - Исус, Бабаджи Нагарадж, Рамалинга Свамигал и всички други, доколкото сме способни да ги възприемем и разберем (За Бабаджи, гуруто на Йогананда, Шри Юктешвар казва, че не е в човешките способности да разбере какво и кой е Бабаджи). ("Ако Бог е самата Милост, то за да се слееш с него и ти трябва да бъдеш самата Милост"..) Интересен би бил въпросът "Защо Бог ни е създал?".. ПП Не съм чел цялата тема, така че сорри в случай на засечки..