sprite

Nyx, сърдечно ти благодаря за помоща поздравявам те с тази песен Kirie_Elleison със Здраве

Помолих те да четеш внимателно за да не се повтарям Слънцето има три свойства , кръг, толина и светлина, но е едно слънце, а не три отделни слънца. Трите лица на Бога(Бог Отец, Бог Син, и Бог Свети Дух) не са три Бога, а един триличен и триипостасен Бог ("Аз и Отец ми - едно сме"). На останалите ти въпроси или съм отговорил в предишният ми постинг или са извън темата. За втори път те питам arenas, ти каква вяра изповядваш ? съз Здраве

Голяма гордост е ако човек си мисли, че може да обърне някого към Бога. Само Бог може да обърне сърцето на човека към истината. Поздрави !

Поздравявам те за добрите въпроси, отговорите на които и на много други относно Светото Православието може да намериш тук. Прояви малко търпение и любознателност със Здраве

Ние, православните християни, признаваме за истина, че съществува Бог, височайш и всесъвършен Дух, Един по съществото си, а троичен в лицата - Отец, Син и Свети Дух. Те образуват от себе си Троица единосъщна и неразделна. Този триединен Бог всичко съдържа в своята власт и всичко управлява. Той е създателят на небето и земята и на всичко, което виждаме и което не виждаме. Бог Отец е начало всемогъщо, от което произхождат преди вековете: Синът чрез раждане, а Светият Дух чрез изхождане. Бог Син е роден предвечно от Отца, чрез когото се прояви Божието могъщество в създаването на всяко възможно битие. Дух Свети, произхождащ от Отца, има следователно Божествено Естество, на което подобава поклонение неразделно с Отца Сина. Трите лица, които имат едно и също Божествено естество, се различават по личните си свойства. Личното свойство на Отца се състои в това, че Той е началото. Личното свойство на Сина се заключава в това, че Той е предвечно роден от Отца. Най-после личното свойство на Светия Дух е това, че Той изхожда преди вековете от Отца. Съществуват следователно две различни действия у Отца в качеството Му на начало. Едното се нарича раждане и има за предмет Сина, а другото се казва изхождане и се отнася за Светия Дух. Тия две действия, непостижими за човешкия ум, имат за последствие вечната проява на Сина св. Духа. В Светата Троица не трябва нито да разделяме съществените свойства, нито да смесваме личните. Защото, ако припишем на лицата различни съществени свойства, бихме създали много богове и бихме нарушили догмата за единството на Бога. Ако ли пък, напротив, отдадем на друго лице личното свойство на едно лице, в такъв случай би се унищожило личното различие и така нарушаваме догмата за троичността на лицата. Най-после, ако личното свойство сметнем за съществено свойство, бихме отдали на трите лица, имащи еднакво същество, онова, което принадлежи само на едно лице. Освен вътрешното и вечно двояко действие Отецът има още и едно външно действие, предмет на което е видимият и невидимия свят. Първият се състои в създаването на веществения, видимия свят, а вторият - на невидимия, напр. ангелите. Външното действие на Отца се извършва чрез Сина, а Светият Дух освещава с благодатта Си и двата свята вследствие на посланието, което получава от Отца и Сина. Това послание се проявява особено, от една страна, в ония боговдъхновени и избрани мъже, които подготвяха човечеството да посрещне достойно идването на Месията. От друга страна, то се проявява в Църквата чрез влиянието на Светия Дух върху вярващите и в опазването на залога на Божественото учение. Бог е един по същество, но троичен по лица: Отец, Син и Дух Свети, Троица единосъщна и неразделна. Тази тайна превишава човешкия разум. Никой не може да я обхване напълно, защото тя е безмерно висока, както безмерно високо е Божието същество, а човешкият ум е слаб и ограничен: той няма сили, за да разбере, и думи, за да изрази точно и съвършено Божието същество и Неговите свойства. Указания за троичността на Бога има в Стария Завет. Към тези указания можем да отнесем преди всичко ония места, в които се говори за множественост на лицата у Бога. Например: "Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие" (Бит. 1:26). "Рече Господ Бог: ето, Адам стана като един от Нас да познава добро и зло" (Бит. 3:22). Пророк Исаия слушал славословието на ангелите, които заобикаляли Божия престол: "Свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава" (Ис. 6:3). Тук трикратното повтаряне думата свет косвено свидетелствува за троичността на Бога. Пророк Давид казва: "Чрез словото на Господа са сътворени небесата, и чрез духа на устата Му - цялото им воинство" (Пс. 32:6). Под Слово тук можем да разбираме второто Лице на Света Троица - Син Божи: думата Господ указва на първото Лице - Отец, от Когото предвечно се ражда Син; под Дух на устата Му се разбира третото Лице - Дух Свети, Който предвечно изхожда от Отца. В Новия Завет свидетелствата за троичността на Бога са съвсем ясни. Първото от тях е при кръщението на Иисуса Христа в реката Йордан: Бог Отец свидетелствувал от небето за Спасителя на Света: "Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение" (Мат. 3:16-17). Син Божи се кръстил от Йоан, а Дух Свети слязъл върху Сина във вид на гълъб. В прощалната Си беседа Спасителят говори на учениците Си: "И Аз ще помоля Отца, и ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас вовеки... А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил" (Иоан 14:16, 26). Тук ясно се посочват и трите лица на Света Троица, а също така се загатват и функциите на всяко от Тях. Спасителят, когато изпращал Своите апостоли в света да проповядват Евангелието, им казал: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа" (Мат. 28:19). В този стих са споменати по име всичките лица на Света Троица и е посочено тяхното единство, защото е казано в името, а не: в имената. Най-ясно новозаветно свидетелство за троичността на Бога ни дава св. апостол и евангелист Йоан Богослов: "Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Свети Дух; и тия тримата са едно" (1 Иоан. 5:7) Ние не можем да вникнем и разберем как единият по същност Бог е в три лица, но ние вярваме, уповавайки се на безпогрешното свидетелство на словото Божие: "Божието никой не знае, освен Божият Дух" (1 Кор. 2:11). Лицата на Света Троица се различават помежду си по това, че Бог Отец не се ражда и не изхожда от друго лице, затова Неговото лично свойство е отечество, нероденост; Син Божи предвечно се ражда от Отца и личното Му свойство е роденост, синовство; Дух Свети предвечно изхожда от Отца, личното Му свойство е изхождане. Трите лица на Света Троица имат равно божеско достойнство: както Отец е истински Бог, така също и Син е истински Бог, и Дух Свети е истински Бог, но тъй че трите лица не са три Бога, а един триличен и триипостасен Бог. В светлината на църковното учение за троичността на Бога се разбира същността на християнството, именно любовта. Бог е любов (1 Иоан. 4:8, 16). Пълна изява тази любов намира в единството на трите лица. Светът и хората са плод на божествената любов. Изкуплението на човечеството от греха и смъртта е дело също на тази любов: "Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела" (Пс. 144:9). "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен" (Иоан 3:16). Християнската любов има за основа любовта между лицата на Света Троица. В първосвещеническата Си молитва Господ Иисус Христос се моли за всички, които са повярвали в Него: "Да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно" (Иоан 17:21). В първия член от Символа на вярата Бог е наречен Вседържител. Той държи всичко в Своята власт, всичко управлява, всичко ръководи. Със Своята всемогъща воля Той поддържа съществуването на света, действуването на природните закони и порядъка във вселената. Без Неговата света воля не става нищо в света. Тази истина Спасителят е изразил с думите: "Ни едно врабче няма да падне на земята без волята на нашия Отец" (Мат. 10:29). Бог държи в Своята крепка десница дори и злите сили. Те действуват само по Негово допущение. Но всичките им действия против Неговия закон и против верните Нему хора Той обръща в добро по Своята непостижима за нас премъдрост и сила. Чети внимателно, какво казва Яхве за себе Си в Стария Завет и какво твърди Христос за себе Си в Новия: 1. Само Яхве прощава греховете човечески. Христос прощава греховете на разслабения и казва: Аз имам власт да прощавам греховете. (Мат. 9:6) 2. Яхве се представя на старозаветните с името АЗ СЪМ (YHWH). Христос използва същото име за себе Си (Йоан 8:5 . След което слушащите Го искат да Го убият с камъни за богохулство. 3. В Стария Завет Яхве е представян като "добрия пастир", който пасе овците израилеви. Христос казва: Аз съм добрия пастир (Йоан 10:14). Интересното тук е, че ако Христос бе само пророк, то никога не би си позволил да използва тази фраза, защото юдеите много добре са знаели за кого се отнася тя. Иисус би могъл да каже: "аз съм добрата овца измежду вас". Да, но не го прави. 4. Яхве казва: Аз съм първият, и Аз съм последният. Христос казва за себе Си: Аз съм първият и последният. (Откр. 1:17) 5. Яхве е господар на Съботата. Той я постановява и благославя. Христос казва: Син Човеческий е господар и на съботата. (Мат. 12: 6. Яхве е единствения съдия. В 2 Кор. 5:10 се казва, че "всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си" 7. Яхве казва: Аз съм извора на жива вода. Христос казва на самарянката: който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен. (Йоан 4:14) 8. Яхве има цялата власт и сила. Христос казва: даде Ми се всяка власт на небето и на земята. (Мат. 28:1 9. Яхве дава силата и властта на хората. Христос дава на апостолите " сила и власт над всички бесове, и да лекуват болести" (Лука 9:1) 10. Яхве е създателя на всичко. Словото (въплътено в Иисус Христос) е създало всичко. (Йоан 1:3) 11. Яхве е този, който праща пророците. Христос казва: Аз пращам при вас пророци, и мъдреци, и книжници. (Мат. 23:34) 12. Още мноооооооооооооооого такива подобни цитати Ако имаш още въпроси прочети и това: Догмат за двете естества в едното лице на Господа нашего Иисуса Христа на шестотин и тридесетте свети отци на Четвъртия вселенски събор в Халкидон (451 г.) Следвайки светите отци, всички единогласно поучаваме да бъде изповядван единият и същи Син, Господ наш Иисус Христос, съвършен по божество и съвършен по човечество, наистина Бог и наистина човек, - същият от (разумна) душа и тяло, - единосъщен на Отца по божество и единосъщен нам по човечество, - във всичко нам подобен, освен в греха - роден предвечно от Отца по божество, а в последните дни същият - заради нас и нашето спасение - (роден) от Мария Дева Богородица по човечество, - единият и същ Христос, Син, Господ, Единороден, в две естества неслитно, неизменно, неразделно, неразлъчно познаван (тъй че със съединението никак не се разтуря единството на двете естества, но - нещо повече - запазва се свойството на всяко едно естество и се съединяват в едно лице и една ипостас), - не на две лица разсичан или разделян, но единият и същ Син и Единородени, Бог Слово, Господ наш Иисус Христос, както в старо време пророците за Него (учеха), както Сам Господ Иисус Христос ни научи и както ни предаде Символът на нашите отци. Догмат за двете воли и действия в Господа нашего Иисуса Христа на сто и седемдесетте свети отци на Шестия вселенски събор в Цариград (681 г.) Също тъй проповядваме, съгласно учението на светите наши отци, две естествени воли или щения [желания] в Него (сиреч в Иисуса Христа) и две естествени действувания [действия] неразлъчно, неизменно, неразделно, неслитно; двете пък естествени щения не са противни едно на друго, както казваха нечестивите еретици - да не бъде! - но човешкото Му щение следва, не противостои и не противоборствува, а - нещо повече - подчинява се на божественото Му и всемогъщо щение. Моля те да не задаваш въпроси, които са разяснени в текущия ми постинг за да не се превърне темата в един безкраен монолог. arenas, ти каква вяра изповядваш ? със Здраве

Ок, ще събера по-обширна информация за въпросите които те интересуват и ще ти ги пратя на ЛС да не разводняваме повече темата. със Здраве

Православен християнин съм. Ако искаш да научиш нещо повече за Светото Православие може да започнеш от тук pravoslavie.com Има доста за четене със Здраве

Човешкият ум е създаден не да създаде истината, а да приеме истината за Бога. След грехопадението нашият ум е станал плътски, тоест стреми се не към Божественото и вечното, а към телесното и тленното(себичност). Всъщност грях на гръцки означав точно това, да пропуснеш целта(която е стремеж към Бога). със Здраве

Обръщението и титлата Господ (гр. Kirios) в епохата на възникване на християнството означавала предводител удостоен с Божествена власт и сила, изпратен от Бога и в името Божие, за да управлява света. Римските императори си присвоили тази титла, за да подчертаят божествения произход на своята власт.

Обръщението и титлата Господ (гр. Kirios) в епохата на възникване на християнството означавала предводител удостоен с Божествена власт и сила, изпратен от Бога и в името Божие, за да управлява света. Римските императори си присвоили тази титла, за да подчертаят божествения произход на своята власт. Именно тази императорска титла не могли да приемат християните, които без да се боят от смърт и преследвания, твърдели, че в света има само един Господ, един носител на Божествена власт и че този Господ е Иисус Христос. Ето защо Римската империя преследвала християните в продължение на 200 години. Ето защо с това слово започваме обяснението на християнската вяра в Христос. “Вярвам в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния”. Произнасяйки тези думи, ние веднага се озоваваме в сърцевината на християнството, в неговата “уникалност“. Вярата в един Бог е присъща на всички големи религии - исляма, иудаизма и на неопределения “деизъм” - признаването на висшето Божествено начало и източник на живот, разпространено сред милиони хора, които не причисляват себе си към нито една историческа или традиционна религия. Това, което отличава християнството от всички тези религии е, че едновременно с присъщия най-чист монотеизъм, т.е. вярата в единия Бог, вярата е обърната към Христос: към Човека на име Иисус, живял в Палестина преди около 2000 години, чийто живот /пришествие,учение, смърт/ е описан в книгата, наречена Евангелие /т.е. блага и радостна вест/ от четиримата евангелисти Матея, Лука, Марко и Йоан. Христос - произнасяйки това име ние спонтанно свързваме две имена - Иисус Христос и забравяме, че ако първото - Иисус е наистина човешко име, при това доста често срещано по онова време в Палестина, то второто, Христос е титла, означаваща Помазаник, което на древноеврейски е “месия”. Във всички книги от Стария завет присъства пророчеството, че Бог ще изпрати в света Месията, Помазаника, т. е. Човека, който Той, Бог ще облече в божествена власт, ще изпълни със Светия Свой Дух и ще изпрати, за да възвести на хората Своята воля, да ги спаси от греха и злото, да ги съедини завинаги със Себе Си. И както царе и пророци са били помазвани с елей като символ на духовна сила, така и този Божи пратеник ще бъде Месия. Очакването на Месията станало особено трескаво именно в епохата, описана в Евангелието. Първото свидетелство на Евангелието се състои в това, че Човекът Иисус, започнал Своята проповед в Палестина, е и Месия, Помазаник Божий - Христос. Този, когото чакаха и за когото се молеха и когото прославяха всички пророци дойде. Човекът Иисус е Христос.Това е началото на християнската вяра. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, който е роден от Отца преди всички векове, Светлина от Светлината, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца и чрез когото всичко е станало. Последното всеувенчаващо и всеобхватно откровение е: този Господ, този Христос, Когото Бог изпрати в света като Своя Любов и Свое спасение, е Синът Божи Единородният. Съзнателно казвам - откровение. Всички останали слова: Господ, Христос, Помазаник, откриваме в историята на спасението; те могат да бъдат определени като човешки, тварни. Но да яви Своя Единороден Син в Христос може само Бог Отец. И в деня, когато Йоан Предтеча трябва да покръсти Иисус Христос със смирено послушание, Бог ни разкрива тази тайна: “И в ония дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и се кръсти от Иоана в Йордан. И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него. И глас биде от небесата: Ти си Моят Син Възлюбен, в Когото е Моето благоволение” /Мк. 1:9/ Тук свършва спорът, защото няма и с кого да се спори. Започва тайната, която не подлежи на оспорване - нея Бог ни я открива. Той не се нуждае нито от “утвърждаване”, нито от оправдание. Цялата история на света и спасението е извеждала към това Божествено Откровение, към този дар на любов и светлина и всеки, който е от светлината, ще ги приеме. Христос е Син Божи, Христос е Бог и ние вярваме в това, защото вярваме в Отца и Христос. Защото “Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” /Йоан 3:16/. Символ Верую допълва: “в Сина Божи, Единородния”. Това означава, че Христос е Син Божи не в този общ смисъл, в който всички хора могат да бъдат наречени Божии чеда, като създадени от Бога, а в единствения изключителен смисъл н думата Единороден, тоест единствен,един, не сътворен, а роден от Отца преди всички векове. Така е учил Христос за Себе Си и ние приемаме от Него тази вяра. Ние Му вярваме и в тази именно вяра Бог престава да бъде отвлечена идея. Той се разкрива като Отец на Своя Единороден Син, защото Той е вечна любов към Сина, вечна радост за Него, вечно самоотдаване на Сина: “…Отецът люби Сина - казва Христос - и Нему е предал всичко…”. Разкрива се и Синът: вечна Любов, послушание, вечно самоотдаване на Любовта. Да, изнемогва нашият ум, този наш паднал и ограничен разсъдък. Изнемогва пред дълбините, величието и - по човешки - пред непостижимостта на тази тайна. Но тъкмо тази тайна ни възвестява Христос: съвсем различното, ново за нас и нечувано преди учение за Самия Бог. Ето защо Църквата не престава да твърди, че Христос е “Светлина от Светлина, Бог Истинен от Бог Истинен.” Тук, в това нечувано учение се прокарва водораздел между тези, които приемат тази вяра и живеят чрез нея и тези, които не я приемат и твърдят, че макар, и Христос да е донесъл на хората забележително, възвишено морално учение, Самият Той е човек, а не Бог. Спирам се на този избор, защото, без всякакво съмнение, той определя чрез себе си цялото наше разбиране за християнството. Можем да кажем: Или приемаме Евангелието в цялост, приемаме цялото учение на Христа, така, както ни е дадено в Евангелието; или подобно на Толстой приемаме едно, а друго отхвърляме. Приемаме това, с което сме съгласни, което “разбираме”, но отхвърляме другото, което не разбираме. Нужно е да схванем, че ако изберем втория път, сами правим себе си съдници на Евангелието и, което е още по-страшно, смятаме, че Христос се е заблуждавал и е проповядвал неистини. Но ако Той се е заблуждавал в нещо и е проповядвал неистини, то каква е стойността на останалите Му думи и на цялото Му учение. Ако четем Евангелието непредубедено, не можем да допуснем никакви съмнения в това, че Христос се е съзнавал като Син Божи, изпратен в света от Отеца, за да спаси света. И в това е целият смисъл на Евангелието, т.е. на тази блага вест, която Христовите ученици са разпространили по целия свят, на тайната, която Иисус Христос възвестява и явява на света. Затова именно приемането на тази тайна е началото на християнската вяра, а християнският живот е вечно вглъбяване в нея. В какво се състои тайната, която отците и учителите на Църквата са наричали пресветла и прерадостна? Отговорът на този въпрос се съдържа в една дума и тази дума е Любов. В Евангелието е казано за Бога, че Той е Любов. С други думи, Любовта не е едно от Божествените “качества”; самият Бог е Любов. Но няма любов без любещ и любим и тяхното единство. И ако тази любов е абсолютна, то тя се въплъщава и в абсолютно единство. Така че любещият може да каже: ние сме в единение, ние сме едно. Ето защо ние можем да кажем така: ако наричаме Бог съвършеното Битие, ако съвършенството ни е разкрито като Любов, ако “Бог е любов”, то тогава Бог не е самота, някакъв вечен Аз без вечно Ти. Не, Бог е абсолютно, всеблажено единство на Любещ, Любим,и Любов или както Самите Те са ни го открили - единство на Отеца, Сина и Светия Дух. “Отче! - казва Христос в нощта на предателството - “Да бъдат всички едно, както Ти , Отче, Си в Мене и Аз в Тебе, тъй и Те да бъдат в Нас едно, та да повярва светът, че Ти си Ме пратил.” pravoslavie.bg

Много е хубаво

Картата ти е добра, чрез нея може да правиш всякакви разплащания в България. Може да я ползваш и за разплащания в Интернет или чужбина, ако приемат дебитни карти. В случай, че ти трябва за разплащания в чужбина по-добре си изкарай кредитна карта, но ще ти скъсат главата от такси

Здравей, ако не се лъжа и трите монитора са с TN матрица, което според мен не ги прави най-добрия избор. Препоръчвам ти този монитор, в ценовия диапазон на предложените от теб монитори. Виж тази тема за повече подробности. със Здраве

Говоря за периода му след като са го светнали

Всъщност буда е считал жените недостойни за духовен живот и поради тази причина не е допускал жени сред своите ученици. Аз лично съм чел обяснение на далай лама по този въпрос, който дава обяснение на този факт без да го отрича. Не съм срещал информация буда да е променил този свой възглед в края на живота си, но е възможно някоя хубава сутрин след здрав сън да е променил мнението си.