kibo

НЕ ТРЪГВАЙ НИКОГА!... Не си отивай от света без мен, А тръгнеш ли и мене ти вземи, без тебе не желая нито ден да дишам сред погребани луни.... Ако аз си тръгна някога по хлад, забрави ме, след последното си цвете!... Тръгни си! Не поглеждай миг назад, остави ме сам със Боговете... Обещай ми, да погледнеш към света и нека Любовта да те намери, не ме мисли, аз вече съм звезда, светеща над Божиите двери... Живей! Обичай! - Мен ме няма!... Живей живота - без вина! Той винаги е по-красив за двама, недей остава никога сама!... Любовта ми ще те топли вечно, ще бъда с теб дори от Рая, ще бъда близо - никога далече във твоето начало, или края... Но... Ако някога ти хрумне глупостта, да те потърся, а да си... "заминала", Не ме съди! - Прости ми наглостта, до теб ще спя, преди да си изстинала... Не тръгвай никога от този свят, БЕЗ МЕН!..... ------------------------------------ Валентин Желязков

Time на Роджър Уотърс – превод от Петя Дубарова Време Текат минути, часове и дни в безспирен бяг безследно отлетели. Как страшно в тези четири стени ти блъскаш своите мисли посивели. И чакаш някого. Но идва ден, когато по пътеки осветени, от блясъка на слънце озарен, с изопнати от дъжд прохладни вени ще спреш за миг внезапно покосен от мисъл: Младостта е изживяна, и как ли ще признаеш ужасен пред себе си, че тя е пропиляна. И истински все още неживял, денят ти сив отмерва пулс последен. И времето ще сграбчиш ти без жал със трескави ръце и ужас леден. Към слънцето с пресъхнали очи, съсипан, прежаднял ще се катериш. Но слънцето жестоко ще мълчи и нищо ново няма да намериш, защото си съвсем обикновен човек на средна възраст. Много скоро е може би и онзи страшен ден, когато смърт очите ще затвори. Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак загубеното, вече пропиляно?! На карта ще залагаш, светъл бряг сте търсиш, но във тебе като рана ще пари мисълта, че две неща не можеш никога да си възвърнеш: Живота да избавиш от смъртта и времето назад да върнеш! Изтича песента като вода! Но времето остава нейна стража. Дотука спира моята следа, а имах толкоз много да ви кажа. Петя Дубарова

ПАСТОРАЛНОМога да ти бъда мек килим с нежен аромат на детелина. Вечерен копнеж да споделим - чудо под лозите за двамина. Мога да ти бъда топлина - стъкнат огън, близо до дувара. Да ни шепне бледата луна със лъчи в листата на чинара. Мога да ти бъда и щурче. И светулка, кацнала в ръката. Влюбени - момиче и момче да се къпят нощем във реката. Мога да ти бъда вечността с топъл цвят на стара керемида. Само подари ми радостта и кажи ми да не си отида.. Ясен Ведрин

Може би най - добрата рок група от бившата Югославия п.п поодкраднали са малко от Цепелин, но....