Премини към съдържанието

Препоръчан отговор


Посвещавам тази тема на всички нежни половинки и най-вече на Kitty понеже я създавам заради нея и ще мога да изпълня част от желанието и,а и ще можете всички Вие да се включите в това.Моля мъжката половина от форума също да се включва.Целта е всеки да напише любимо стихотворение-независимо дали той го е измислил или е от друг автор.Ето моето: "Аз те попитах за какво мислиш,а ти ми каза: -Не зная.Вятърът отвява мислите ми като калинки. Тогава аз вдигнахръка,хванах една мисъл и я затворих в шепата си като в кибритена кутийка.Долепих ухо и чух гласа на затворената калинка: -"Не искам да си отиваш!" Усмихни се. Какво,че ще си отида? На далечен път заминават и жеравите,но ще се върнат. Зад червените къщи изчезва Слънцето,но ще се върне. И влаковете се завръщат,нали? И хората. Какво са разстоянията метър и километри? Има очи,които виждат през високите планини. Има мисли които летят над безкрайните равнини. Има хора,които никога не се разделят. Усмихни се. Има хора,които никога не се разделят" Недялко Йрданов :)

Редактирано от Isi-Pisi (преглед на промените)
  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

:) Браво за страхотната тема. Веднага ще се включа с някои от моите любими стихове: Обичам те Обичам те, когато ме целуваш! Обичам те, когато ме прегъщаш! Обичам те, когато ми говориш! Обичам те, когато ми се смееш! Обичам да те гледам във очите, обичам да прекарвам пръсти през косите ти! Обичам те, когато си до мен! Обичам те, когато мен обичаш! ------------------------------------------------------------------------ Едно цяло Дори когато се усмихвам тъгата напира във мен и сълзите в шепи събирам, когато те няма в моя ден. Аз съм тук, а ти толкова далече, не мога да издържам повече. Искам да те гушна на мига, затова изливам чувствата си във стиха. Но не може с думи да се обясни това, което мисли сърцето ми. То обича те така безкрайно, тъй както никой друг до сега, не искам всичко да е тайно нека живеем за мига. Душата ми пак ридае, пишейки тези редове. Тя за теб продължава да мечтае, самотна в тези късни часове. Ах, как чакам деня,в който пак ще сме двама и повече няма да бъда в сълзи обляна, а влюбени, щастливи ще сме само, един до друг, просто едно цяло --------------------------------------------------------------------------- Ти си Ти си този,който изпълва денят ми със смисъл. Ти си този,който ме кара да се чувствам желана и неповторима. Ти си този,който ме научи да уважавам себе си. Ти си този,който ме пази и закриля от всички,дори от самата мен. Ти си този,който с лекота разчупи леда на недостъпното момче. Ти си този,който нахално присвои мислите,мечтите и сърцето ми. Ти си този,който ме кара да се чувствам различна. Ти си този,който сънувам всяка звездна нощ. Ти си този,с когото искам да бъда..... -------------------------------------------------------------------------- Сама Исках да заплача, защото бях сама. Но не можех, не отроних и сълза. Времето летеше, мъката растеше, а сърцето ми от болката крещеше. Не мога, не издържам вече, защо на самота ти ме обрече? Дадох цялата си душа и сърце, а ти подигра се с мен като с дете. Каза ми, че ме обичаш, че в живота твой на мен можеш да разчиташ. Убеждаваше ме, че съм красива, че съм изящна и талантлива. Явно всичко свърши. Получи каквото искаше от мен. Сега самотна съм в ноща , сърцето разбито, а духа сломен. Но ще бъда силна няма да се предам. Любовта си на друг мъж ще отдам. Щастието ще търся без да спирам, а теб вечно ще презирам. Ще си оставя още няколко за по нататък:bye:
  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не знам дали стихотворението трябва да е на български или не, но ето и едно от мене. Авторът е Tupac Shakur. Заглавието е "In the event of my Demise"(demise - смърт) In the event of my Demise when my heart can beat no more I Hope I Die For A Principle or A Belief that I had Lived 4 I will die Before My Time Because I feel the shadow's Depth so much I wanted 2 accomplish before I reached my Death I have come 2 grips with the possibility and wiped the last tear from My eyes I Loved All who were Positive In the event of my Demise

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Песен за човека"

Ние спориме

двама със дама

на тема:

"Човекът във новото време".

А дамата сопната, знаете -

тропа, нервира се,

даже проплаква.

Залива ме с кални потоци

от ропот

и град от словесна

атака.

- Почакайте - казвам, - почакайте,

нека... -

Но тя ме прекъсва сърдито:

- Ах, моля, запрете!

Аз мразя човека.

Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой

насякъл с секира,

насякъл сам брат си, човека.

Измил се,

на черква отишъл

подире

и... после му станало леко. -

Смутено потръпнах. И стана ми тежко.

Но аз

понакуцвам

в теория

и рекох полека,

без злоба,

човешки,

да пробвам със тази история. -

Тя, случката, станала в село Могила.

Бащата бил скътал

пари.

Синът ги подушил,

вземал ги насила

и после баща си затрил.

Но в месец, или пък

във седмица само

властта го открила и... съд.

Ала във съдът

не потупват по рамото,

а го осъждат на смърт.

Отвели тогава злодея

злосторен,

затворили този субект.

Но във затвора попаднал на хора

и станал

ч о в е к.

Не зная с каква е

закваса заквасен,

не зная и как е

замесен,

но своята участ

от книга по-ясна

му станала с някаква песен.

И после разправял:

"Брей, как се обърках

и ето ти тебе

бесило.

Не стига ти хлеба,

залитнеш

от мъка

и стъпиш в погрешност на гнило.

И чакаш така като скот

в скотобойна,

въртиш се, в очите ти - ножа.

Ех, лошо,

ех, лошо

светът е устроен!

А може, по-иначе може..."

Тогава запявал той

своята песен,

запявал я бавно и тихо

Пред него живота

изплаввал чудесен -

и после

заспивал

усмихнат...

Но в коридова

тихо говорят.

Сетне секунда покой.

Някой полека вратата отворил. -

Хора. Зад тях часовой.

Някой от групата,

плахо и глухо,

казал му:

"Хайде, стани."

Гледали хората

тъпо и кухо

сивите, влажни стени.

Онзи в леглото

разбрал, че живота

е свършен за него,

и в миг

скочил, избърсал потта от челото

и гледал с див поглед

на бик.

Но лека-полека

човека се сетил -

страхът е без полза,

ще мре.

И някак в душата му

станало светло.

- Да тръгнем ли? - казал.

- Добре.

Той тръгнал. След него

те тръгнали също

и чувствали някакъв хлад.

Войникът си казал:

"Веднъж да се свърши...

Загазил си здравата, брат."

Във коридора

тихо говорят.

Мрак се в ъглите таи.

Слезнали после на двора,

а горе

вече зората блести.

Човекът погледнал зората,

в която

се къпела с блясък звезда,

и мислел за своята

тежка,

човешка,

жестока,

безока

съдба.

"Тя - моята - свърши...

Ще висна обесен.

Но белким се свършва

със мен?

Животът ще дойде по-хубав

от песен,

по-хубав от пролетен ден..."

Споменал за песен

и нещо се сетил.

В очите му пламък цъфтял.

Усмихнал се топло, широко и светло,

отдръпнал се, после запял.

Как мислите, може би

тука се крие

един истеричен комплекс?

Мислете тъй както си щете,

но вие

грешите, приятелко, днес. -

Човекът спокойно, тъй - дума

след дума

и твърдо редил песента.

Онези го гледали

с поглед безумен,

онези го гледали с страх.

Дори и затвора

треперел позорно,

и мрака ударил на бег.

Усмихнати чули звездите отгоре

и викнали:

"Браво, човек!"

Нататък е ясно. Въжето

изкусно

през шията, после

смъртта.

Но там в разкривените,

в сините устни

напирала пак песента.

И тук започва развръзката, значи.

Как мислиш, читателю, ти? -

Тя, бедната дама, започна да плаче,

започна във транс да крещи:

"Ужасно! Ужасно! - Разказвате,

сякаш

като че там сте били!"...

Какъв ти тук ужас?! -

Той пеел човека. -

Това е прекрасно, нали?

Съжалявам, но не се интересувам от любовна лирика (както ми се струва че се изисква в тази тема). Но на мен ми действа много по-силно това стихотворения прочетено както трябва. Не ми се смейте, но един път както го четох и се разплаках... Публикувано изображение

Редактирано от xsakex (преглед на промените)
  • Харесва ми 8

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Наистина не мога само едно! *** Аз съм пленителна, когато обожавам! Аз мога да сваля с ръка и небесата, ако с душата си душа на друг улавям... Не са по-ласкави на пуха мек перцата. Едва ли, като мен, жена така целува, на своята мечта отдадена всецяло и няма никъде - в такова крехко тяло - сърце, което все за нежности жадува. Умирам от любов, щом нечии ресници усетя някой път - като криле на птици - да пърхат в пръстите ми бели и прозрачни. Познавам аз слова затрогващи, чудесни... Умея да мълча, луната щом проблесне - огромна, алена - иззад скалите мрачни. Алфонсина Сторни За мъничко любов За мъничко любов избродил бих света, бих крачил бос, без шапка в утрин синя, бих крачил в сняг, скрил в мене пролетта, бих крачил в буря с пеещ дрозд в гръдта. бих крачил сякош по роса в пустиня. За мъничко любов избродил бих света като слепец, протегнал длан за милостиня. Ярослав Връхлицки *** Със болка за последно искахме най-дълго отпреди да се целунем. Ръцете ни по масата рисуваха движения, преливащи в сърцата ни. А твоето слепоочие подсказваше, че трябва да избягам някъде и ти да ме догониш в тъмното. Не станах, не побягнах, ти не тръгна. Седяхме заковани за сърцата си, изплашени от близкото - не дишахме. Целувката ни се стопи от чакане - издъхваща, замайваща, измислена. Гърдите ми във блузата отслабваха, а ризата ти все оставаше изгладена... Анушка Тодорова


  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Така се ражда любовта

Огледах се в очите ти

и видях безкрайността

на пустотата в душата ти

така...се ражда самотата

Докоснах се до тялото ти

и почуствах невъзможността

на топлината в ръцете ти

така... се ражда ревността

Потопих се в мислите ти

и разбрах съвършенността

на егоизма в мечтите ти

така... се ражда зависта

Окъпах се в сълзите ти

и опитах от величествеността

на лъжите в живота ти

така... старее вярноста

А ти отмъкна крилете ми!

и се размина с вечността

на огъня в сърцето ми

така.... се ражда любовта

***

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

...Не пилей напразно дните, рядко случват се везните на съдбата да са спрели, ще се вдигаш или падаш, ще печелиш или губиш, ще робуваш и владееш, длъжен си да бъдеш тук НАКОВАЛНЯ ИЛИ ЧУК. ГЬОТЕ

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На жена ми

Никола Вапцаров

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и далечен гост.

Не ме оставяй ти навън на пътя,

вратите не залоствай.

Ще дойда тихо, кротко ще приседна,

ще вперя в мрака поглед да те видя.

Когато се наситя да те гледам

ще ти целуна и ще си отида.

Написал го е часове преди да го разстрелят.

Редактирано от slow_burn (преглед на промените)
  • Харесва ми 7

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

РОДНА РЕЧ Ран Босилек Родна реч омайна сладка що звучи навред край мен. Реч на мама и на татка реч що мълвя всеки ден. Тя звънти когато пея в радостни игри лети. Вечер приказки на нея мама тихо ми реди. И над книгата унесен родна реч ми пак шепти. Милва тя кат нежна песен, като утрин звън трепти. Родна реч омайна сладка що звучи навред край мен. Реч на мама и на татка реч що мълвя всеки ден.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

На Лора

Душата ми е стон.Душата ми е зов.

Защото аз съм птица устремена:

на смърт е моята душа ранена,

на смърт ранена от любов...

Душата ми е стон.Душата ми е зов.

Кажете ми:що значат среща и разлъка?

И ето аз ви думам: има ад и мъка -

и в мъката любов!

Миражите са близо - пътят е далек.

Учудено засмяна жизнерадост

на неведение и алчна младост,

на знойна плът и призрак лек...

Миражите са близо - пътят е далек:

защото тя стои в сияние пред мене,

стои,ала не чуе кой зове и стене -

тя - плът и призрак лек!

П.Яворов

  • Харесва ми 3

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имам много любими стихотворение, но ще ми цитирам две, което много ме развеселява: Таратор Какъв позор, какъв позор, сервираха ми татарор. И с него бих си хапнал яко но го сервираха без мляко. Без краставица, без вода, една паница свобода. (не му помня заглавието) Марули, марули, марули безкрайно зелено поле, сред него седи и се пули едно възхитено теле. Хапни си теленце, хапни си марули и прясна роса, Ох, как ми се иска да клекна и аз да паса.

  • Харесва ми 4

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Не те моля да бъдеш с мен, не те моля да ме обичаш. Не искам любовта ми да бъде принуда, не искам да си роб на чувства. Какво ли на земята не става случайно, какво ли на света не превзема омайно? Така беше и в онзи ден, когато погледите ни се срещнаха, усните-докоснаха. Не те моля да ми кажеш "обичам те", не те моля да ме прегръщаш и милваш. Не искам да ти се присмиват заради мен, не искам да страдаш. Трудно е да признаеш,че обичаш, лесно е да се усмихнеш. Трудно е да разкриеш сърцето си, лесно е да се излъжеш. Не зная защо все още те желая, не зная защо в съня ми се явяваш. Може би съм ангел,а може би демон, може би дарявам не обич,а скръб. Не те моля,не искам,а просто копнея... Не зная,не мога,а само желая... :kiss2:

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Живей,когато имаш всичко- или от всичко си лишен- и късаш думите на срички, за да не паднеш в техен плен. Живей,когато ти се плаче- или от плач си отвратен- от бели вълци и гризачи, които ровят в твоя ден. Живей с умората на всеки, сънувай неговия сън, и ако всичко си отрекъл- повикай Слънцето отвън. Живей,дори да си измамен от собствената си съдба, и вместо да усетиш рамо- усещаш нечий нож в гърба. Живей за всичко,а когато животът вече изгори- вдигни се пак и без остатък останките му събери. Живей ! И всяка адска жега с капчукова вода полей ! Дори да ти коват ковчега, живей,Приятелю,живей !... Матей Шопкин

  • Харесва ми 8

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аз пък нямам много любими и за това ще си позволя да публикувам един откъс, който винаги ме зарежда с енергия: " The fewer men, the greater share of honour. God's will! I pray thee, wish not one man more. By Jove, I am not covetous for gold, Nor care I who doth feed upon my cost; It yearns me not if men my garments wear; Such outward things dwell not in my desires. But if it be a sin to covet honour, I am the most offending soul alive. No, faith, my coz, wish not a man from England. God's peace! I would not lose so great an honour As one man more methinks would share from me For the best hope I have. O, do not wish one more! Rather proclaim it, Westmoreland, through my host, That he which hath no stomach to this fight, Let him depart; his passport shall be made, And crowns for convoy put into his purse; We would not die in that man's company That fears his fellowship to die with us. This day is call'd the feast of Crispian. He that outlives this day, and comes safe home, Will stand a tip-toe when this day is nam'd, And rouse him at the name of Crispian. He that shall live this day, and see old age, Will yearly on the vigil feast his neighbours, And say 'To-morrow is Saint Crispian.' Then will he strip his sleeve and show his scars, And say 'These wounds I had on Crispian's day.' Old men forget; yet all shall be forgot, But he'll remember, with advantages, What feats he did that day. Then shall our names, Familiar in his mouth as household words- Harry the King, Bedford and Exeter, Warwick and Talbot, Salisbury and Gloucester- Be in their flowing cups freshly rememb'red. This story shall the good man teach his son; And Crispin Crispian shall ne'er go by, From this day to the ending of the world, But we in it shall be remembered- We few, we happy few, we band of brothers; For he to-day that sheds his blood with me Shall be my brother; be he ne'er so vile, This day shall gentle his condition; And gentlemen in England now-a-bed Shall think themselves accurs'd they were not here, And hold their manhoods cheap whiles any speaks That fought with us upon Saint Crispin's day." Henry V, W.Shakespeare

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Благодаря Ви от сърце.Всички сте много мили и стихотворенията Ви са прекрасни по своему,и оригинални.Само имам една молба ако пишете на английски,моля опитвайте се да ги преведете(знам,че им се губи логиката понякога,но не е честно спрямо тези,които не знаят английски). xSAKEx,стихотворението е супер и не е задължително да е любовно.Аз например обожавам всички стихотворения на Ботев,а в тях няма нищо любовно(почти). Благодаря ти и въобще на всички ;);););):wors:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност си права за английския, но ще ми е малко трудно да докарам качествен превод на Шекспир... P.S. мога да изтрия поста ми ако искаш...

Редактирано от Diezel (преглед на промените)

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Всъщност си права за английския, но ще ми е малко трудно да докарам качествен превод на Шекспир...

P.S. мога да изтрия поста ми ако искаш...

<{POST_SNAPBACK}>

В никакъв случай не си изтривай поста. ;););)

Но ако имаш желание напиши едно стихотворение на български,ще съм ти много благодарна. Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Песен за човека"

Ние спориме

    двама със дама

            на тема:

"Човекът във новото време".

                ...

Съжалявам, но не се интересувам от любовна лирика (както ми се струва че се изисква в тази тема). Но на мен ми действа много по-силно това стихотворения прочетено както трябва. Не ми се смейте, но един път както го четох и се разплаках... Публикувано изображение

<{POST_SNAPBACK}>

Просто обожавам Никола Вапцаров!

споделям.. обичам да чета любовни работи, но предпочитам силни стихотворения и мисля,че това си заслужава да е тук! То е едно от любимите ми и първия път като го прочетах и аз съм плакала ;)

Други любими стихотворения от този автор са ми Завод и Двубой.

Съжалявам, но просто не мога да посоча само едно стихотворение, затова ще ви напиша още 3 (любимите ми) на Дора Габе

Усмивката

Една усмивка и цъфнаха бадемите веднага,

засмукаха пчелите розов цвят.

Една усмивка само -

и вече друг е тоя свят.

Една усмивка -

и до болка синьо е небето,

гушат се една във друга планините

и въздухът е опиянен.

Една усмивка -

и не ми трябва нищо друго;

една усмивка стигна,

за да е цялата вселена в мен.

Два свята

Прегърнаха се двамата,

преляха свойта кръв

един във друг чрез погледи,

чрез стиснатите длани,

щастливи, земни, видими...

А ти си в моя сън

и никога не си бил вън от него,

и никога не си поглеждал

отблизо в моите очи,

не си докосвал своята ръка до моята,

а се пренесе

направо в моя сън.

Години минаха, ти все си с мен

и никой никога не би можал

да те изтръгне,

и никога не би разбрал

как всичко е възможно в сънищата

и колко си добър, и колко ме обичаш,

щастлив, неземен и невидим...

Разстояния

"Обичам те" - и рекъл той

(преди да бе обичал още).

"Щастлива съм" - отвърнала

(преди да бе щастлива още).

Избързалите думи отлетели,

пробили хоризонтите

и се превърнали в далечини,

в пространства, в необятност...

Напразно дирели и двамата

една опорна точка,

една възможност,

една илюзия,

за да се заловят -

ръцете им увисвали.

Веднъж, за да се приближи,

той се опитал да и спомни

първата им среща.

"Да, да" - отвърнала

(без да си спомня нещо).

И пак отново като колело

се завъртели празни думи,

безсилни, немощни да стоплят

тясното легло...

ПП> Isi-Pisi, мерси мила за страхотната тема!! :kiss2:

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Понеже всичко до тук е романтично , може ли и текст към една песен? Заспали чувства в мен недей събужда не наранявай бедо ми сърце,че то без друго е наранено ти го залюби и го остави. Сутрин щом станеш погледни росата там ще намериш моите сълзи вечер щом легнеш погледни звездите там ще намериш моите очи. Заспали чувства в мен недей събужда.

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Имам много любими стихотворение, но ще ви цитирам две, които много ме развеселяват:

Таратор

Какъв позор, какъв позор,

сервираха ми татарор.

И с него бих си хапнал яко

но го сервираха без мляко.

Без краставица, без вода,

една паница свобода.

(не му помня заглавието)

Марули, марули, марули

безкрайно зелено поле,

сред него седи и се пули

едно възхитено теле.

Хапни си теленце, хапни си

марули и прясна роса,

Ох, как ми се иска да клекна

и аз да паса.

<{POST_SNAPBACK}>

Ех, Tragedy :beer: , ти ме вдъхнови наистина и виж като се разрових какво намерих за друг зеленчук, съжалявам, но за друга гозбичка не ми стигна времето да задълбавам в източниците си (дали не трябваше и в друга тема да го постна :P ):

Зеле, зеле, леле зеле

да хапнем малко за кураж,

че да издигнеме високо скеле

и да обесиме от раз

всеки, който само плещи,

а пропуска наш’те срещи.

Зеле, зеле, леле зеле,

кажете и се озъбете,

че снимка с обектива теле,

е нужна за през вековете.

Аз казах и оставам, ах!,

в поетическия алманах.

Това е от много древен автор, написал го на стената на една пещера във Видинския регион, вдъхновен от админа на праисторическия си форум и по повод сбирките на участниците в него. Можете да го разпознаете по типично Видинските (северозападни) виражи на речта, там някои казват Аз "ходим" на кино всеки ден, Ние "ходиме" на кино всеки ден Публикувано изображение

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Докле е младост, златно слънце грей,

сърцето златни блянове лелей.

Докле е младост, леко път се ходи

и леки са световните несгоди.

Докле е младост, всичко е шега;

не хвърля сянка на сърце тъга;

дори тъгата извор е на радост -

докле е младост, ах, докле е младост!

П.П.Славейков

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Можете да го разпознаете по типично Видинските (северозападни) виражи на речта, там някои казват Аз "ходим" на кино всеки ден, Ние "ходиме" на кино всеки ден  Публикувано изображение

<{POST_SNAPBACK}>

Не само някои, а почти всички :beer:

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Най-любимото ми завършва така:

А бликат снежинки сребристи,

прелитат, блестят кат кристал,

проронват се бели и чисти

и в локвите стават на кал.

цялото тук: http://www.slovo.bg/old/smirnenski/zimnivec.htm

иначе едно любимо от Шекспир:

Сонет № 130

Устата й не са корали нежни;

очите й не са съвсем звезди;

тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"

не бих нарекъл нейните гърди.

Не й е "бяла лилия" ръката;

страни "същински рози" няма тя;

дъхът й не напомня аромата,

излъхван от априлските цветя.

Не пърха като нимфа тя, признавам;

гласът й като арфа не звънти;

но все таки, Бог вижда, не я давам

за никоя от "дивните жени",

залъгвани от другите поети

със хиляди сравнения превзети.

още нещо любимо: (всъщност са 2 и ми е трудно да си избера кое е по :beer: )

Рисунка

Владимир Башев

Искам да те нарисувам

не със молив, не със четка,

с устни ще те нарисувам,

с благодарните си устни,

с десет пръстчета възторг...

Ще започна от лицето,

ще опиша крехък профил,

ще наподобя косите

на ликуващ водопад,

ще се върна на челото,

във очите ти ще падна

и на устните ти тънки

дълго, дълго ще се спра...

Искам да те нарисувам...

ОТКРИХ ЗВЕЗДА

Владимир Башев

Предвкусвам паника в научните среди.

Становища предвкусвам и диспути.

И дълги нощи телескопи и бради

в небето ще осъмват като луди.

Къде е? Как се казва? В кой квадрант?

Между кои известни се намира?

Въпросите ще падат като град.

Звездата трябва да се номерира.

Открих звезда

Отчайващо откритие - звезда.

Да беше лек, листо или лепило.

Да беше. Но се случи за беда

едно неподозирано светило.

Открих я, а не мога да я дам

във плен на лещи и на бюлетини.

Ще скитам в потресение и срам

по сини улици и по площади сини.

Открих звезда.

Докоснах я, в ръцете я държах,

разхождахме се бавно по земята.

Съзряхте мен, защото аз блестях,

но аз бях спътникът, а тя - звездата.

Не мога нищо да ви обясня,

ала за вас все пак ще ми е жалко.

Как сте живели толкоз времена

в небето си с една звезда по-малко..."

  • Харесва ми 1

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

БЪЛГАРИЯ Земя, като една човешка длан. Но по-голяма ти не си ми нужна. Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, че е от кремък твоят стар Балкан. Какво че виха вълци и чакали из твоите полета и гори. Със тез, които бяха с теб добри - ти бе добра, но злите на пожали. Търговци на тютюн и кръв човешка срамяха се от малкия ти ръст, но падаха пред теб с пречупен кръст, че беше малка ти, но беше тежка. Сега цъфтиш. Набъбва черноземът под ласкавите български ръце, дъхти на здравец твоето лице и нова песен вятърът подема. Г. Джагаров Стихотворението не е цялото...,.... щото нататък не ми харесва...

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Само имам една молба ако пишете на английски,моля опитвайте се да ги преведете

Ето моят скромен превод. Не знам дали на някой е обърнал особено внимание на моето стихотворение (пост #3), но се потрудих малко за тези които не знаят английски, а са заинтересовани.

Автор: Тупак Шакур

Заглавие: "В момента на моята смърт"

В момента на моята смърт,

Когато сърцето ми не може да бие повече

Се надявам, че умирам за някой принцип

Или за някое убеждение, за което съм живял

Аз ще умра преди да ми е дошло времето.

Защото усещам дълбините на сенките,

толкова много исках да постигна

преди да достигна до смъртта си

аз бях почнал да се боря с визможността

и изтривах последните сълзи от моите очи.

Обичах всички, които бяха позитивни

В момента на моята смърт.

Малко е мрачно, но не може всичко да е весело все пак. :wors:

  • Харесва ми 2

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Регистрирайте се или влезете в профила си за да коментирате

Трябва да имате регистрация за да може да коментирате това

Регистрирайте се

Създайте нова регистрация в нашия форум. Лесно е!

Нова регистрация

Вход

Имате регистрация? Влезте от тук.

Вход

×

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите условия за ползване.