Любими стихотворения

[haidukpikaso]

Нощта не трае никога без край- а има-щом като го казвам и щом като го потвърждавам- в завършека на всяка скръб един прозорец, един отворен,осветен прозорец, и винаги по някоя мечта те чака будна, желание и глад,които да задоволиш, изпълнено със чисти пориви сърце, протегната ръка,отворена ръка, загрижени очи, един живот живота ти да сподели. Пол Елюар

[Isi-Pisi]

Ето моят скромен превод. Не знам дали на някой е обърнал особено внимание на моето стихотворение (пост #3), но се потрудих малко за тези които не знаят английски, а са заинтересовани.

Малко е мрачно, но не може всичко да е весело все пак.

<{POST_SNAPBACK}>

Благодаря ти много,наистина оценявам старанието ти.Всички сте супер и стихотвпренията Ви са много готини.

Ето още едно стихотворение от мен:

За кой ли път по този бряг преминаха едно момиче и едно момче,живели по шестнадесет години,а значи общо тридесет и две.

За кой ли път те спореха разпалено по темата,наречена съдба и мислеха,че всичко са узнали,щом знаят,че съдбата е борба.

И мислеха,че много лесно скриват това,което крият всеки път,но вярваха,че докато са живи,те никога не ще се разделят.

А от безкрайно старо време знай се-животът има свое странно НЕ

шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет,а никога не тридесет и две.

Но има ли значение когато света се гледа с четири очи и радостта

е двойно по-богата,а мъката на половин горчи.

За кой ли път по този бряг преминаха едно момиче и едно момче,живели по шестнадесет години,а значи общо тридесет и две.

Край тях се смееше незабелязано-МОРЕТО този вечен великан-

голямо като обич неизказана и синьо като път неизвървян.

[kitty]

За кой ли път по този бряг преминаха едно момиче и едно момче,живели по шестнадесет години,а значи общо тридесет и две.

За кой ли път те спореха разпалено по темата,наречена съдба и мислеха,че всичко са узнали,щом знаят,че съдбата е борба.

И мислеха,че много лесно скриват това,което крият всеки път,но вярваха,че докато са живи,те никога не ще се разделят.

А от безкрайно старо време знай се-животът има свое странно НЕ

шестнайсет и шестнайсет е шестнайсет,а никога не тридесет и две.

Но има ли значение когато света се гледа с четири очи и радостта

е двойно по-богата,а мъката на половин горчи.

За кой ли път по този бряг преминаха едно момиче и едно момче,живели по шестнадесет години,а значи общо тридесет и две.

Край тях се смееше незабелязано-МОРЕТО този вечен великан-

голямо като обич неизказана и синьо като път неизвървян.

<{POST_SNAPBACK}>

много е красиво! а автор?

[haidukpikaso]

Авторът е Недялко Йорданов,когото аз много обичам

[kitty]

да ти кажа и аз вече го заобичах.. вижте това

[Гости DarkLight]

Моето любимо стихотворение сигурно сте го виждали вече във форума. То е на Стюърт Дарк и се нарича "Сърце от камък" Някой ден сърцето ми ще се превърна в камък Откъснат от света ще тлея в своя замък И няма да крещя да вия до забрава Когато разбера че някой ме предава Ще бъда властелин на самотата своя и може би дори ще избера покоя Пред хаоса на любовта Някой ден... но не сега! Друго много любимо: Обичах ви и сам не зная Може и да тлее още в мен страстта Но нека тя не ви тревожи Да ви печаля с нищо аз не ща Обичах ви тъй искрено тъй нежно Мъчен от любов, измъчван от тъга Обичах ви тъй силно, безнадежно Дано да ви обича друг така

[Гости DarkLight]

Смятам, че няма нищо лошо да се отделят авторските произведения в отделна тема.

Аз самия съм писател, не съм поет, но въпреки това нещо ме беше ударило по главата и се пробвах във стиховете.

Не че излезе нещо, но ако някой се итнересува: (а може би вече съм ги пускал и в този форум?!)

Седя си аз пред блока и си мисля сега

Какво правя тука, аз съм сам във града

Често си мисля - иначе ще умра от скука

Какво друго да правя - не съм част от света

Оглеждам се - навсякъде има хора

Но се чувствам сам въпреки това

Самотен съм дори и да съм с тебе

Съжелявам че ти го казвам така

Но не мога повече да живея в лъжа

Всичко ми е чуждо, в душата ми е пусто

Продължавам да живея въпреки това

Обичам те, макар да ми е трудно

и с теб и без теб да ми е мъчно

но какво е любовта - моля те кажи

защо си още с мен - не ме лъжи

Опитвам се да съм в страни

от живота, който си върви

но отново и отново включвам се в играта

защото някой пак не играе по правилата

или те не са хора или аз не съм човек

но сме твърде различни - знам няма лек

наричат го лудост, за мен е начин на живот

но да се върнем на въпроса какво е любов

Казват че това е да даеш, но дали е така

всеки влюбен иска - иска своята жена

аз давам ти свобода защото искам свобода

но дали някой разбира какво е самота

човек се ражда сам, върви и си отива

такъв е живота и не му пука че не ти харесва

но ти продължаваш да търсиш сродна душа

нима не разбираш - няма да дойде на уговорената среща

имам чувства, търся си и аз любовта

намерил съм я и пак не мога да полетя

искам да си до мен но нещо не е наред

трябва да се науча да бъда до теб

чакам аз смъртта защото нея аз разбирам

дали ме разбираш сега - май не ми пука

казах ти каквото трябва - и пак съм тука

продължавам напред, пак умирам от скука

Седя отново тука, при мене няма скука

Залеза е изгрев, нощта за мен е ден

Обичам да е тъмно, да няма хора тука

Обичам да съм сам, свободен там

където свободата е загубила своето значение

Защото всеки те притиска и няма спасение

Всеки иска да е господар и не вижда че е роб

Роб на своето собствено заблуждение

Мислиш си сега че разбираш света

Че живота познаваш, че си видял любовта

За какво живеем - може ли някой да отговори

Има ли Бог, задгробен живот, всеки спори

Живота може да не познавам, но смъртта съм я виждал

Нея я разбирам, в нея няма нищо скришно

И може ли човек да оцени това което притежава

Без да е видял преди това какво е да го няма

Така е със живота, хората не го ценят

защото смъртта не познават и нея не уважават

Не вярвам във звездите, не вярвам във съдбата

Не вярвам в Бог, но знам че край ще има

Но не ми пука, защото знам какво е любовта

Знам защо сме тука но знам и къде ще бъдем след това

Разбрал съм аз живота, затова съм толкова отчаян от света

Нима всичко е толкоз сложно или този път аз съм във заблуда

Може ли само един човек да вижда що е то смъртта

Не съм самоубиец, и не съжалявам

Миналото си аз винаги забравям

Грешките умея да прощавам

Не чакам смъртта, живея си живота

Не чувствам самота, дори и да съм сам на света

Харесва ми това, което съм, това което съм направил

Обичам да се връщам тука, да гледам как отива си света

След залез слънце, нещата стават някак си по-красиви

Чувствам се свободен, виждам хората по-щастливи

Тук се ражда онази древна магия

От която човека бяга като от стихия

Това ми лиспва сега на мене, чувствам се като птица в клетка

Аз съм магьосник, но съм лишен от своята сила

Чакам смъртта да ме освободи като дух от бутилка

Реших веднъж на майтап

Да седна аз да пиша рап

Аз съм просто програмист

Заклет съм металист

Не съм поет, певец

Не съм и китарист

Защо ги пиша тези редове аз сам не зная

видял съм много от живота - видял съм рая

В Ада бях и със Сатаната си говорих

Но въпреки това съм тук - и пак не отговорих

Защо опитвам се очите ви да отворя

Не искам аз с никой да споря

Няма значение как ще го кажа

Рап, рок, поп - все ми е тая

Думите ми вие разберете - тук не съм за да пея

Опитвам се да ви науча, да ви покажа защо живея

Видял съм много от живота

За него искам да ви разкажа

Всеки търси смисъл в него

но изглежда смисъл няма

И всички казват - живота е гаден

Но защо ли е такъв когато всеки е жаден

За малко любов в иначе жестокия живот

Истината е там, че на никой не му пука

за чувстатата ти, за твоята сполука

всеки гледа той да е добре

и въпреки това всички са зле

Да не мислиш че богатите не плачат

Дори и любов се купува, щастие - не

Има ли някой смислено обяснение

На това абсурдно положение

Отговор търсиш но въпроса не задаваш както трябва

Затова и не разбираш какво ти се казва

Представи си колко хубав щеше да е света

Ако всеки на другите подава ръка

Сами правим деня си сив, сами оцветяваме всичко в черно

това всеки го знае, но дали така е редно

Разбира се всеки има свое собствено мнение

Всеки живее в своето собствено заблуждение

Макар че винаги ще има сблъсък на интереси

Предателство, сълзи и кръв - това са тези

Вечни спътници във всеки живот

Но това не значи че няма Бог

Нима сега всеки ти е враг

Нима наистина няма как

приятел да намериш, да се довериш

и въпреки това да оцелееш в този свят

Човек не само е забравил как да е приятел

Но и съперника си как да уважава

Да помага на този, който не познава

Какво е чест - дума, загубила своето значение

Морал няма, всеки търси само своето спасение

И не разбира че сам каквото и да прави

нищо не може да постигне, освен да се удави

в море от кръв и от сълзи, в море от разбити мечти

Затова ако някой иска да промени своя живот

Нека да погледне на него по начин нов

Нека не за да му се отплатят направи добро

А за себе си, за да се почувства по-добре

Да знае че смисъл от живота има и този смисъл не е скрит

Живота един ден ще свърши и пак никой няма да е щастлив

Ако не оставиш след себе си следа

За какво ти е да откриеш любовта

Защо помагаш на света да е сив

Когато нечий ден можеш да оцветиш

За да оцениш живота трябва да осъзнаеш

че той е кратък и скоро идва края

Каквото и да направиш, и богат да станеш

Отиваш си - какво на света ще оставиш

Историята помни този, който я е променил

Хората също помнят човека, който живота им е подобрил

Затова живея аз сега

Затова съм жив и след смъртта

Тук съм да творя и на другите да помагам

Да давам един нов поглед за света

Хората да изучавам

Да се опитвам да разбера

Защо отново всичко пропада

Защо каквото и да правя

Нищо не се оправя

Ден след ден продължавам да вървя

Да мисля и да търся любовта

Любовта не в хората а в света

В света който непрекъснато потъмнява

И забравя че някога в него е бил рая

[arti]

Дали е миг от друг живот животът или е просто пръска от урината на майката Земя. И майка ли е майката земя? И незаконни ли сме ний като деца? И незаконно ли е всичкото законно? Законът е ненужен, ако работи съвестта. Пране на съвест днеска се котира, от мърсотията се чисти тя и хората се убеждават, че парите са по-важни от света, останалите хора и човечността. Защото само хора с прана съвест се добират от мръсния леген до ведрия простор, където волно се полюшват платовете останали без гадните петна. Това ли е животът питам, в който, ако не влезеш във легена си в калта, а ако влезеш си бял чаршаф без гънки или черен креп върху пръстта, утъпкана от много стъпки, целящи да увиснат на телта.

[kitty]

* * * Защо задаваме въпрос без отговор? Защо не можем да го отречем? Защо се гледаме в очите и без разговор не можем да се разберем.. Защо ли тъжно коръбът вълните пори към недостъпните земи.. Защо и твоето сърце е винаги затворено? Защо ли любовта така боли?!

[mireto]

Ще споделя с вас едно стихотворение, което ми беше подарено преди повече от година и което никога няма да забравя! Когато отроня сълзица една, Когато плача тихо в ноща, Когато мълвя молитви безчет, Тогава си мисля само за теб!

[Romantichkata]

Подкрепям мнението на ДаркЛайт, че ще е по-добре да се раздели темата на любими стихотворения/от чужд автор/ и лично творчество.

Ето три който на мен особено ми харесват:

ЧЕРНА ПЕСЕН

Димчо Дебелянов.

Аз умирам и светло се раждам -

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,

гръмват бури над тъмно море,

а подиря ли буря - край мене

всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,

а слепи ме с очите си тя,

в пролетта като в есен аз крея,

в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира

гасне мълком живот неживян,

и плачът ми за пристан умира

низ велика пустиня развян.

***

NEVERMORE

Димчо Дебелянов.

Пропасти вечни делят те от мене,

зная, че ти си безкрайно далеч,

но пак като лъч след вековно затмение,

чакам да дойдеш... Ще дойдеш ли?

- Никога веч!

Рано пробуден, с тъги непросветни,

впивам аз погледи в мрака далеч

и с клетви, и жал, безутешно преплетени,

чакам да съмне... Ще съмне ли?

- Никога веч!

Мойте градини Неволята черна

с преспи засипа. Те дремят далеч,

а химни и смях в полунощ обезверена

чакам да трепнат!... Ще трепнат ли?

- Никога веч!

***

Елегия(Аз искам да те помня все така...

Димчо Дебелянов.

АЗ искам да те помня все така:

бездомна, безнадеждна и унила,

в ръка ми вплела пламнала ръка

и до сърце ми скръбен лик склонила.

Градът далече тръпне в мътен дим,

край нас, на хълма, тръпнат дървесата

и любовта ни сякаш по е свята,

защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди

и донеси ми своя взор прощален -

да го припомня верен и печален

в часа, когато Тя ще победи!"

- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,

укрий молбите, вярвай - пролетта ни

недосънуван сън не ще остане

и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,

чертаят мрежа прилепите в мрака,

утеха сетна твойта немощ чака,

а в свойта вяра сам не вярвам аз.

И ти отпущаш пламнала ръка

и тръгваш, поглед в тъмнината впила,

изгубила дори за сълзи сила. -

Аз искам да те помня все така...

[natikot]

Безумна любов Знаеш ли любими, колко те обичам? Знаеш ли кажи ми, че на теб се вричам да бъдем заедно до края, до смъртта и после пак да сме двама във вечността? Любовта ни няма граници аз зная, щом мисля си за теб започвам да мечтая, за бъдещите дни прекрасни, изпълнени с дни и нощи страстни. Ти си всичко, от което се нуждая, ти си ангелът, който ме омая. Без теб за мене няма смисъл на Земята, без теб кърви рана във душата. Звезда си ти в небосклона син, светлина, водеща ме в мрак непрогледим, искрица пламък, топлеща ме във студа, ти си всико, всичко на света. Без теб часовете стават дни, а с теб ли съм времето лети. Безумно те обичам запомни, нека сме двама завинаги!

Редактирано 26 август 2005 от natikot (преглед на промените)

[DeadSmurf]

Когато минеш покрай мен и с дреха ме допреш едва, сърцето ми забива лудо- след теб като пияна аз вървя. Ти обръщаш се и гледаш ме със тези хубави очи, а моето сърце смутено едва те следва и мълчи. *** Обичам те, обичам те, защо ли? С каква магия ти ме взе в плен? Та няма друга сила, няма воля, Която да те отдели от мен! *** Обичам те когато идваш, когато сядаш тихичко до мен. Обичам те когато си отиваш и те търся ден след ден. Обичам те когато се усмихваш и когато гледаш ме свенливо. Обичам те когато те сънувам когато пак изгарям в твойта страст. Обичам те когато те прегръщам и над тебе търся власт. Обичам те когато другите те мразят и когато плачеш до зори. Обичам те когато ти се смееш и когато мразиш ме дори... *** "Понякога ще идвам в съня ти като нечакан и далечен гост. Не ме оставяй ти отвън на пътя- вратите не залоствай. Ще влезна тихо, кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам, ще те целуна и ще си отида..." Н. Вапцаров

[Гости DarkLight]

Сонет № 130

Устата й не са корали нежни;

очите й не са съвсем звезди;

тя няма "къдри-злато"; "преспи снежни"

не бих нарекъл нейните гърди.

Не й е "бяла лилия" ръката;

страни "същински рози" няма тя;

дъхът й не напомня аромата,

излъхван от априлските цветя.

Не пърха като нимфа тя, признавам;

гласът й като арфа не звънти;

но все таки, Бог вижда, не я давам

за никоя от "дивните жени",

залъгвани от другите поети

със хиляди сравнения превзети.

--oftopic--

И аз обичам Шекспир, но това съм го чел в съвсем друг превод?

Очите й не са звезди, не може

устата й с корал да се сравнят.

Тя няма бяла като перла кожа,

а гарванови плитки, смугла гръд.

Не бели рози-пищни и богати,

не алени са нейните страни.

Ухае тя, но с нежни аромати

едва ли би могла да се сравни.

Страните й не са като жасмини,

не бих сравнил челото й с цветя.

Не знам как шестват нежните богини,

но знам, че стъпва по земята тя

и буди по-сърдечни възхищения

от много други, лъгани в сравнения.

Ето друго мое любимо произведение на Шекспир:

Един се хвали с ловкост и успехи,

със сила друг, а трети със предци.

Един с богатства,почести и дрехи,

а друг със хрътки, ястреби, жребци.

И всеки има по едно пристрастие,

и всеки нещо повече цени.

Но другаде се крие мойто щастие,

не в кучета, богатства и жени.

От всеки род и всякакви успехи

по-скъпа ми е твоята любов,

по-ценна е от скъпоценни дрехи,

по-весела от пиршества и лов.

Аз имам теб. Без теб щях да бъда пак

каквото бях : последният бедняк.

[90125]

И аз обичам Шекспир, но това съм го чел в съвсем друг превод? ...

Чел съм само преводи на Валери Петров..

Ето още за какво се сетих:

В цъфналата ръж

Робърт Бърнс

Идейки си запъхтяна

вечерта веднъж,

Джени вир-водица стана

в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени

пламва изведнъж.

Бърза, мокра да колени,

в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж,

то нима ще знае всякой

де, кога веднъж

някога целувал някой

в цъфналата ръж?

Редактирано 26 август 2005 от 90125 (преглед на промените)

[галка]

Ще ме видиш в росата на цвете С уханна свежест да блесна ! Ще загребеш с шепи от морето , Ще изпееш несъздадена песен . Ще ме чуеш с вятъра да ти говоря Илюзии ще ти нашепвам . С неземни сили ще се боря , Ще заблестя със звезден трепет . Ще ми говотиш с приказна наслада , Ще уловиш луната с ръка . Ще откъснеш роза вечно млада С усмивка ще приспиш нощта . Ще ме потърсиш като оазис в пустиня , Ще впиеш пресъхнали устни в мен И в миг жаждата ти ще загине, Ще ми подариш ли един приказен ден ? ***** Зaщото те обичам Виждам света с други очи Защото те обичам Дишам чистия въздух на земята Защото те обичам За теб са моите сънища и мисли. Защото те обичам Пеят птичките в небето... Защото те обичам, Плаче в нощта сърцето. Защото те обичам Рушат се моите мечти. Защото те обичам... оставам най-самотната душа в света Защото те обичам, ти няма моята обич да разбереш. Защото те обичам, никога няма да ти кажа колко съм сама без теб. ***** Каk исках да ти кажа колко те обичам Не с очи, а с думи да говоря Ала премълчах това и само мрака го разбра. Как исках да ти кажа, че без теб не мога Че с очи те търся в тълпата Ала в мислите оставих тези слова И само утрото след безсънна нощ го разбра Как исках да... толкова много неща Но имаше ли смисъл? За теб деня ще продължи, дори и мене да ме няма.

[галка]

Ще те обичам с очите на дете И красотата на света аз ще виждам цяла В мрака на безсънието ще измисля Мечти и приказки с тебе, А призори съня ще ми ги разказва, Защото никога с тебе няма да ги споделя. Ще се разхождам все така сама И ще ми се струва все по-студено, Когато слънце над града ще грее, До мен ще вървиш не ти - а моята самота И ще треперя, и ще се прегръщам за да се стопля Но душата ми ще става все по-ледена. Ще ослепея без да мога да те виждам И само морето тихо ще ми нашепва Че е с мен, че е до мен А аз ще си представям че това е твоя шепот. И вятърът който косите ми ще роши, Ще си представям че това са твоите пръсти. Ако някога на брега се спреш И дочуеш прибоя на вълните, едва ли ти ще разбереш, Че На плача ми той е екот. Ще онемея без да мога да те чувам Защото гласа ми само пред тебе ще говори Ще забравя аз че мога да запея Защото песните за тебе аз ще пея. Усмивката ми ще угасне, Защото само тя за тебе грее. ***** Сълзите в очите ще ти кажат Как пред слънцето аз за тебе плача Звездите ще ти кажат Как в мрака аз за тебе мисля. Луната над съня ти ще бди И няма да знаеш, че аз луната ще бъда. Вятъра ще разроши косите ти, Без да знаеш че това пръстите ми ще са ласките на вятъра. Вълните ще обгърнат нозете ти, Но няма да знаеш че аз вълна ще бъда. Защото всичко това завинаги ще си остане- само думи неизречени само мисли несподелени, само сънища обречени да сънувам само теб в нощта, ако случайно заспя. ***** И пак сама..., а болката руши ме.И искам да заплача,да крещя,а буца гърлото раздира и разума нашепва-САМОТА... А бях ли някога щастлива?!?Не помня,помня само тази самота. Колко търсих те и молех,за теб-приятелю един,на чието рамо главата да положа,сърце да шепне и мъка да отлита като дим.Не те намерих,а воювах с таз безчувствена,безмилостна тълпа,на щастлива вечно се преструвах и никой не видя в очите ми тъга. А исках само да обичам,да ме обича някой както аз.И търсех,но така и не откривах,човека на когото да разкрия мойто АЗ. Но днес разбрах,че аз те имам-приятелко на моятя душа.И винаги съм знала твойто име,а то е просто-САМОТА.Ти никога за миг не ме остави,в ръцете си ти стопли моята душа.Показа ми,че за да съм щастлива,решението е просто-САМОТА. Не искам вече да обичам,дланите премаза любовта.На кой му пука аз че го обичам,че разбитото сърце оставя кървава следа. За туй приятелко ти моя направи ме сляпа, глуха за света и върху устните си аз да нося само твойто име-САМОТА...

Редактирано 26 август 2005 от галка (преглед на промените)

[галка]

Събуждам се...Една обикновена сутрин може би...Но за мен тя е вълшебна,заштото съм щастлива!Защото срещнах теб!Не,не твърдя,че си мой-не си!Нито пак мисля,че съм твоя-може би не съм!Просто съм щастлива,защото те срещнах!Толкова е просто!Не искам нищо от теб,защото знам,че няма да ми дадеш това,което искам!Достатъчно ми е,че те познавам!Ти върна вярата ми!И силата мИ!Преди време ми я отнеха заедно с правото ми да мечтая,с чувствата ми!С любовта ми!И направиха от тях сребърен прах,с с който посипаха калта по пътя си,мислейки,че така ще го направят по-чист!Но неговата мръсотия личи дори над сребърния прах!А сега ти отново ми върна силата да живея!Не знам как го направи,но успя!Не знам защо,не знам как,нито знам дали го заслужавам,но чувствам,че съм близо до теб,макар и само в сънищата си!Не знам дори какво чувствам към теб сега,но знам какво искам-да съм с теб,да те обичам,да те даря с цялата си нежност!Знам,че надали ще ги поискаш,но ти ги давам-чувствата ми са твои!В замяна не искам,освен това-никога не ме лъжи и не ме предавай!Мечтая да съм с теб...винаги...навсякъде!Едва ли ще ми позволиш това,но само исках да го знаеш!Не искам нищо от теб...само...не ме лъжи и не ме предавай!!!... А какво направи ти???Точно това-единственото,за което те помолих... ***** Аз страдам по теб,Моя единствена и неповторима любов.Защо си отиде завинаги от мен и ме остави да нося цялата тази болка в сърцето си?! Нима мислиш,че мога да те забравя?Уви!Ти бе най-безценния човек в моя живот.Най-искрените,най-сладките,най-истинските чувства ми подари ТИ!Моя единствена и неповторима любов. Но сега,когато теб те няма-всичко е различно.Всичко е потънало в мрак и пустота...Пустота,която ти запълваше...С теб се чувствах богиня,богиня на всички и на всичко.А сега???Сега съм просто една нищожна прашинка от вечността. Искам отново да се върнеш при мен и да ме направиш най-щастливата жена на Земята.Искам отново да зърна прекрасните ти кафеви очички,които ме караха да се стапям...Искам..Искам,но възможно ли е всичко това?Не!Защото тебе вече те няма.Ти градиш щастието си с друга,можеби по-добра от мен.Можеби тя те дарява с всичко това, с което аз неможах,защото ти не ми позволи...Замина си толково бързо и сега така боли без теб...Тази болка ме разяжда от вътре и ме погубва малко по-малко... Искам само да знаеш,че прекалено силно навлезе в живота ми и дори и да пожелая някога,няма да мога да те откъсна от него... Обичам те,с цялата си неизказана любов... ***** От колко време не си ме докосвал? Приличат ми дните, на странни мъгли... Изгубвам и образ и чувство за време. И мразя душата си, както преди... Не е ли обида, събраното в мене? Не е ли горчилка? Не е ли тъга? Коя пропаст страшна, света ми отнема? Коя изневяра, ме мъчи с лъжа? И колко надежди, са спрели нетрайни?! Не е ли излишно, че дишам почти?! Не съм ли опазила своите тайни, та топлината на мрака боли?! За колко заблуди съм търсила стойност! На колко тревоги внезапни простих! Защо съм забравена и неспокойна?! Не се ли превръщам, от вяра във вик? От колко време, не си ме докосвал? Приличат ми сенките, на пипала!... Изгарям си мислите, дните и моста, По който при тебе за миг бих дошла... Измислям си шепот за нещо прекрасно. Но той не е нищо. Той е мечта. Спокойствие – казвам си – и нищо страшно... Но е ужасно! И страдам сега! ...а колко надежди са спрели нетрайни... ...не е ли излишно, че дишам почти... не е ли трагично?...измамно... случайно... не е ли отчайващо! Мракът боли! ...за колко заблуди, съм търсила стойност?... пред колко неказани думи мълча... защо съм ранена, сама, неспокойна?... не се ли превръщам, от вяра в тъга....

[галка]

Цял живот ли ще мисля за теб? Вече много години изминаха. Цял живот ли ще чакам от теб да се върнеш с любов неизстинала? Не отричай, че беше любов. Всеки би я видял във очите ти. Не забравяй, че беше любов. И не скривай с усмивка сълзите си. Ти ми каза, че друга си срещнал. Аз съм също обвързана с друг. Затова ли, когато се срещнахме с теб случайно, на съдбата напук, вместо поздрав студен и вежлив ти ми даде усмивка объркана, ти ми даде и поглед щастлив, и с предишната страст ме прегърна... Колко малко тогава бе нужно! Любовта ни се върна за миг. И макар разделени и чужди, до познато небе ни издигна. Пак твърдиш, че не беше любов. Затова ли не можеш без мен? Затова ли без тази любов и без теб аз не мога и ден? ***** Боли ме,когато слънцето изгрява. Боли ме,когато отново се събуждам. Боли ме,когато всичко се повтаря. Боли ме,дори когато сънувам. Боли ме,щом в съня ми дойдеш отново, ти,който отне ми живота. Боли ме,когато почувствам се готова да започна всичко наново. Боли ме,и тази болка държи ме жива, не вярвам,че бих се предала. Боли ме,но болката е красива, с нея единствено бих се гордяла. Не вярвам,че някога пак ще допусна някой в сърцето ми наранено. Искам този свят да напусна, в който от теб всичко е разрушено. Мразя,когато мислите ме връщат назад към теб,черен спомен. Тогава сълзите ме прегръщат и дъжда единствено е със мен. Но аз съм силна,не бих се осмелила дори за миг да се предам. Болката ме прави вечно жива и само на нея ще се дам!!! ***** Забравил си да угасиш свещта и цяла нощ така горяла е, безпокояла е нощта със пламъка си нежен, плавен.. Затворил си вратата тихо, тръгнал си, заминал си с недоизказаните думи и недописаните стихове, оставил си нощта като магия черна помежду ни.. А бялата магия - тя къде изчезна или угасна с пламъка на сутринта? Забравил си една огромна бездна от въпроси. Отговорът - може би е ТЯ. А аз съм сънувала люляци в синя безбрежност... Как не забрави своята нежност? Как не забрави свойте мечти? Толкова трудно ли беше да ми оставиш усмивката вместо изгаряща плам от лъжи..

[kitty]

не пускай толкова постове един след друг, а ги слей!!!

[Гости DarkLight]

не пускай толкова постове един след друг, а ги слей!!!       

<{POST_SNAPBACK}>

Абе ако питаш мен и пост 2 km не е най-доброто решение. Много дългите постове е по-добре да са на части

[aaliyah_st]

Христо Ботев-До моето първо либе Остави таз песен любовна, не вливай ми в сърце отрова - млад съм аз, но младост не помня, пък и да помня, не ровя туй, що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил. Забрави туй време, га плачех за поглед мил и за въздишка: роб бях тогаз - вериги влачех, та за една твоя усмивка, безумен аз светът презирах и чувства си в калта увирах! Забрави ти онез полуди, в тез гърди веч любов не грее и не можеш я ти събуди там, де скръб дълбока владее, де сичко е с рани покрито и сърце зло в злоба обвито! Ти имаш глас чуден - млада си, но чуйш ли как пее гората? Чуйш ли как плачат сиромаси? За тоз глас ми копней душата, и там тегли сърце ранено, там, де е се с кърви облено! О, махни тез думи отровни! Чуй как стене гора и шума, чуй как ечат бури вековни, как нареждат дума по дума - приказки за стари времена и песни за нови теглила! Запей и ти песен такава, запей ми, девойко, на жалост, запей как брат брата продава, как гинат сили и младост, как плаче сиротна вдовица и как теглят без дом дечица! Запей, или млъкни, махни се! Сърце ми веч трепти - ще хвръкне, ще хвръкне, изгоро, - свести се! Там, де земя гърми и тътне от викове страшни и злобни и предсмъртни песни надгробни... Там... там буря кърши клонове, а сабля ги свива на венец; зинали са страшни долове и пищи в тях зърно от свинец, и смъртта й там мила усмивка, а хладен гроб сладка почивка! Ах, тез песни и таз усмивка кой глас ще ми викне, запее? Кървава да вдигна напивка, от коя и любов немее, пък тогаз и сам ще запея що любя и за що милея!... Николай Лилиев-Тихия пролетен дъжд Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Тихият пролетен дъжд слуша земята и тръпне, тихият пролетен дъжд пролетни приказки шъпне. В тихия пролетен дъжд сълзи, възторг и уплаха, с тихия пролетен дъжд колко искрици изтляха

[FeyGirl]

мн ми харесаха на Tragedy двете найстина ме разсмяха

а сега по-сериозно ето и няколко от мен

[незнам заглавието ]

Върху душата прашна

направих си рисунка.

Ранима. С едно замахване

праха ще обереш.

Рисунката ще погребеш.

Върху лицето тъжно

нарисувах лъчезарие.

Ранимо. С едно замахване -

усмивката ще прибереш.

Рисунката ще погребеш.

Върху ръцете груби

положих нежност.

Ранима. С едно замахване -

протегнатите пръсти ще сковеш.

Прегръдката ще погребеш.

Върху сърцето ми чертаеш -

със нож,

с бръснач,

със острие на счупено стъкло.

Рисуваш със елмази любовта.

И раждаш обичта - кинжал.

Със смърт дори не би я спрял.

ОБИЧ

Обичам те! - а толкова боли…

Обичам те! - а времето е спряло,

студа от тялото ми прогони,

с обич в мисъл долетяла !

Обичам те! - а тъмно е навън…

Обичам те! - нима е грях това,

да те разсмея - колко хубав звън,

обърнал бих наопаки света…

Обичам те! - как искам да умра…

Обичам те! - сърцето ми е спряло,

а казват че обичаш ли в смъртта,

прераждаш се във волна птица бяла.

Обичам те! - летя в небесата…

Обичам те! - това ли е смъртта?!

Върни ме Всемогъщи на земята!

Върни ме в огъня на любовта…!

СБОГОМ

Очите ти са пълни със сълзи,

но ти не ги затваряй, че ще бликнат!

Поспри се малко, в мене погледни

и само ми прости, че те обичах!

Сълзите твои са от жалост, знам,

но туй за мене пак е много…

Ах, как бих искал да съм там -

една сълза от твойта болка!

Да кажа болка, може би е грешно,

отдавна нищо съм за тебе аз,

нима наистина било е грешно,

че срещнах погледа ти в онзи час?

Но спри, защо ти плачеш още,

нима наистина за мене те боли

Е, хайде сбогом! - вече полунощ е,

отдавна трябваше да сме сами.

[^KRISTALINA^]

Понеже всичко до тук е романтично , може ли и текст към една песен?

Заспали чувства в мен недей събужда

не наранявай бедо ми сърце,че то без

друго е наранено ти го залюби и го остави.

Сутрин щом станеш погледни росата

там ще намериш моите сълзи

вечер щом легнеш погледни звездите

там ще намериш моите очи.

Заспали чувства в мен недей събужда.

<{POST_SNAPBACK}>

кажи ми от коя песен е това искам да си я запиша

[^KRISTALINA^]

Първо искамо да се поклоня на автора/ката за темата.Това е моята слабост.Колекционирам спомени (както им викахме в училище) откакто се помня и имам страшно много.Тук ще ви напиша 2 които никога не съм си поставяла за цел да науча но ги знам, просто са ми под кожата. ****** НА ТВОЯТА СВАДБА Не ме покани ти дори да видя как свадбената рокля ти стуи. Такава ли е същата каквато пред мен ти някога крой? Така ли царстено отзат се стели надеплена от трепетни вълни, или си изменила и модела, тъй както мен със друг смени?? Дали от бели свежи маргаритки венец ти е изплела пролетта с коквито кичех не жните ти плитки, на мойта първа обич радоста. Но спомен нежен ще нахлуе над всички пролетни цветя. С дъха си ще те грабне бурно, ще скрие от лището ти смеха. И когато си отидати всички, и стане много ти хо изведнъж . Във стаята като ранена птичка ще бъдеш ти сама със своя мъж. Едно легло застлано ще ви чака, да ви поеме на майска нощ с дъха. В това легло за първи път след брака в забрава ще отпуснеш ти глава!! Забрава ли?!Неможеш я забрави, оная нощ на чист момински свян. В една завивка утрото ни свари и сноп лъчи лицето ти угря. О тая нощ бе моя, бе и твоя и нищо знам неще я заличи, но забрави дъха и ти упоен, побързай и до другия легни. А чака той, за брачен мир те чака. С молба за дар момински скъп. Закрий очи да скрие всичко мрака, и дар дари и безутешна скръб. А оня спомен влязал без покана през твоята заключена врата до утрото със тебе ще остоне, до утното, до края на ноща!!! ****** Аз чужди очи не взех на заем. Аз те видях, през мойте очи. И образа ти беше осезаем като звезда с невидими лъчи. С икони древни аз не те сравнявах, застинали в сумрачен храм. Макар и винаги да знаех, че като тях си ти-студен и ням. Не те потърсих в страници на книги като герой от други времена. Ни като роб обвързан със вериги, ни като Господ или Сатана. И въпреки че ти с везцелен удар болезнено ранил си моя стих, уви, немога да те мразя аз просто те обичах и простих! (ако има провописни и пунктоационни грешки моля да ме извините но не се наемам да редактирам поезия)