Любими стихотворения

[Isi-Pisi]

Е явно не си чак такъв егоист щом реши поне да ги споделиш с нас .Много са хубави благодаря. Ако ги е писало това момиче,наистина има талант.

[natikot]

Кажете "Добър ден"

Денят за всички нека бъде добър.

С добро той нека ни навести.

Във времето ни с толкова несгоди

за нещо хубаво да извести.

С добро да стопли мъничко душите

на хората с угрижени лица.

На най-нещастните сред тях,горките,

да влее лек във скръбните сърца.

Добър да е за млади и за стари,

със нещичко при всекиго да спре.

От грижи всекиго да разтовари,

за всеки добър път да избере.

Във дните с грижите така нелеки

на всички им е нужна Добрина,

затуй кажете"Добър ден" на всеки,

кажете го с човешка топлина.

Харалан Недев

[haidukpikaso]

* * * Аз вярвам в мълчаливата любов... Без думи,без красиви обещания, без упреци,без молещи уста... Аз вярвам само в нямото страдание, в сподавения порив на кръвта. Очи,в които погледът не гасне, докосването нежно на ръце- от клетви, от несдържан плач по-ясно говорят на човешкото сърце. Тя всичките прегради побеждава! Тя-вечен огън и нестихващ зов! Как нея ще отминеш,ще забравиш? Аз вярвам в мълчаливата любов. Давид Овадия

Редактирано 27 октомври 2005 от haidukpikaso (преглед на промените)

[DEAM]

Ето още малко мрак и болка. А и пак да уточня тези стихове са на членовете на форума от който ги взимам. Черно – В търсене на Смъртта Черно безкрайно поле от звезди е пред мен Скитам из него без секунда, без час и без ден Отхвърлен от ангели, демони, хора-от вред Пътешествам в галактики тъмни безчет Овладявам изкуства, езици, познания в мен Имам единствена цел в мрака студен. Искам Смъртта да позная тук и сега Да отправя астрален дуел към Нея в нощта. В битка жестока Палача на вси съдби ще сломя Злокобната прастара коса ще е в моята ръка Нека ангели, демони, хора се кланят пред мен Нека времето просъска безсилно в моя плен. Стотици планети, звезди и пространства прозрях Стотици езици, загадки и тайни събрах Почувствах мощ, от която земята под мене трепти От мен вече бягат боговете на много души. Застанах всред беззвездната пустош студен Приготвил зова за желания решителен ден Химнът на Мъртвия прозвучава в този спиращ се час През ангели, демони, хора страшно ехти моя глас Времето своя безспирен ход забрави и спря Всяка частица притихна като в тежка мъгла Само вихър от пълен мрак в миг се изви По-тъмен от черното в своите спирални вълни. Очи просветнаха в тази буря студени от страст Ръка с коса извая - протегна се рязко и с власт Глас гръмовен прониза ме с думи кънтящи и зли Ти предизвика ме – и идвам за тебе – УМРИИ.... ...Черно безкрайно поле от звезди е пред мен Изправен седя без секунда, без час и без ден Коленичели ангели, демони, хора-навред Чакат съдбата си в новия узурпаторски ред... NO NAME Сънувах ,как сънувам самота сънувах ,как се скита моята душа сънувах те и теб до мене.... но не беше ти..., а само мъртвo тяло с блуждаещи очи Изплаках,всички грехове изплаках аз опитах от прегръдката да се измъкна, но не случих никак в този тъмен час виждах само черни-гнилите очи... чувах думите обречени на мъртвите души Като клетва в мрака безпрогледен бяха те Като чумави - протягащи към мен ръце Как исках аз да бъда опростен, но не -УВИ ще чувам вечно тез проклети думи "Аз ще бъда в ковчега с Тебе Двама ние ще пропаднем в тъмнина Пръст обгръща теб и Мене - няма смисъл вече утринта!"

[dundi_d]

Училище мило и родно,ти плачеш за клечка кибрит!Малко бензинец отгоре и две-три торби динамит!Яко,а?

[DEAM]

Ми каво да ти кажа малко по детски наивно и глуповато Общо взето криворазбраната цивилизация Но става . Не веднъж са "залагали" бомби в училищата в нашият град. Много тъпи и детински истории

[natikot]

Един ден Един ден, искам и аз да почувствам любов. Един ден, искам и аз да чуя твоя зов. Един ден, ще плача със истински сълзи. Един ден, в който ще бъда щастлива завинаги. Един ден, ще преливам от страстта си. Един ден, ще се затворя в себе си. Един ден, ще се опитвам да забравя теб. Един ден, ще съм само сама със...мен. Един ден, ще ме потърсиш и ти. Един ден, ще се сетиш за моите сълзи. Един ден, ще заплачеш горчиво и ти. Един ден, аз ще изтрия твоите очи. Един ден, ще те целуна леко по устата. Един ден, ще разбереш какво е самотата.

[Dumbara]

Тати моливче ми купи... Аз го остря, то се чупи! Тооолкоз мъничко остана! ..... ........ мама...

[haidukpikaso]

* * * Вълните на морето са жени, избягали от къщите-окови. Ела,една вълна сама стани, сестра на вятъра бъди отново. Ела,сред най-дълбокото иди, при царството на тъмните стихии. Била ли си обичана преди- едва сега ще можеш да откриеш. Страхливия ще седне на брега, ще шепне колко много ти е верен, безсилния ще плаче от тъга, а истинския сам ще те намери. Ще иска той с прегръдка да те спре, но ти не се завръщай,нито спирай. Вълната е вълна насред море. А тръгне ли към плиткото-умира. Евтим Евтимов

[галка]

*  *  *

Вълните на морето са жени,

избягали от къщите-окови.

Ела,една вълна сама стани,

сестра на вятъра бъди отново.

Ела,сред най-дълбокото иди,

при царството на тъмните стихии.

Била ли си обичана преди-

едва сега ще можеш да откриеш.

Страхливия ще седне на брега,

ще шепне колко много ти е верен,

безсилния ще плаче от тъга,

а истинския сам ще те намери.

Ще иска той с прегръдка да те спре,

но ти не се завръщай,нито спирай.

Вълната е вълна насред море.

А тръгне ли към плиткото-умира.

                        Евтим Евтимов

<{POST_SNAPBACK}>

този текст много ми харесва.това е една от песните на покойната Румяна,нали?

ето нещо и по темата

***

Къде си сега?Дъждът се скри в моите о4и.Сега са пълни със сълзи!Къде си сега?Дъждът вали,не си до мене и боли!Боли сега и съм сама!Ръцете ти ги няма в нощта!В леглото от сълзи без тебе как да спя?Къде си сега?Дъждът вали и вси4ко се топи.Умират думи и ме4ти!До теб в нощта искам пак да спя,да те имам за мене както и преди!В мен вали, искам да си ти,къде си сега?Нощта върни ми и прости,4е без теб не мога да живея и искам с тебе да се слея!ОБИ4АМ ТЕ!

[haidukpikaso]

Посипах се със лунен прах, зарових очите си в най-дълбокото- да не плачат за тебе, исках да ме няма- защото забравих себе си- там някъде,където още те обичам... Понякога нощем слизам като самодива- Луната за мене и люлка ми прави... ...Само нежно да те помилвам и веднага ще си ида... Отново там, където теб те няма.

[natikot]

Късно осъзната грешка Когато седиш в тъмнината сам, когато искаш, а не можеш да летиш. тогава се сещаш за някоя някъде там, която се молеше да я обичаш. И искаш тази някоя някъде там да е при теб тази нощ сега, защото си самотен, не просто сам и то не само сега във нощта. А тишината е някак много шумна, и всичко във тебе силно крещи. Как си могъл да оставиш тази жена? И очите ти се пълнят със сълзи. Днес едва разбра какво направи преди, защото днес си различен, днес си друг. И тази някоя някъде там вече няма за теб сълзи, но тя не е просто някоя някъде там, тя бе жената, която нямаше да те остави сам. П.С. haidukpikaso кой е автора на стиха,който написа,много ми хареса

Редактирано 6 ноември 2005 от natikot (преглед на промените)

[haidukpikaso]

Ей,сродни души как се намират

Те тия мъже не заслужават стихове да им пишем,но това е друга тема

Давай следващото,много са хубави твоите

[jesmin]

Пред портите на храма бял, чиито сгради зид обгражда, стоеше просях почернял от глад, страдание и жажда. ,,Хляб'' - молеше гласът му слаб и скръб го мъчеше свирепа, че някой камък вместо хляб бе хвърлил в празната му шепа. Така и аз те молех за обич чиста и голяма, така и ти възнагради надеждата с измама!

[natikot]

haidukpikaso стиховете,които пускам не съм ги писала аз,събирала съм ги и продължавам да ги събирам,защото съм неповторима романтичка Как бих могла да ти докажа, че всички думи идват от сърцето ми? Как бих могла да ти докажа, че мисля само и единствено за теб? Как бих могла да те срещна през разстоянието между нас? Как бих могла да ти кажа, че тялото ми жадува за твоето докосване, и копнее да бъде в нощите с теб? Как бих могла... Преди дори да сме се срещнали? Как бих могла да целуна, чувствените устни? Как? Бих предпочела да умра утре, отколкото да живея сто години без да те познавам, без да знам за съществуването ти и как сърцето ти горещо моето плени, и как самотна душата от жажда кърви. Но кажи ми... Как бих могла да ти докажа

Редактирано 6 ноември 2005 от natikot (преглед на промените)

[Гости ani_2]

Специално за Isi-Pisi и Kitty от мен. Благодаря Ви! ПИСМО В този нов свят с компютри и мрежи е различна дори самотата... С очилата и с поглед премрежен по клавишите пиша писмата. Шрифтът равен - без никакви грешки - пази тайните - съвестно, строго... Тук, че трепват съвсем по човешки мойте пръсти, да скрия аз мога. Без задраскване, без криволици свойте мисли объркани пиша - думи, сякаш строени в редици, но не светят, не пърхат, не дишат... И когато самотно заплача, по писмото следи не оставям... Не целувам и твоето в здрача - с трепет чакано - щом получавам... Тъй превръщат се чувства любовни във импулси по моите атоми... В този свят със писма електронни как, кажи, ще усетиш душата ми?.. --------------------- ВИРТУАЛНА ЛЮБОВ Ех Любов, вечно млада. Ех, любовна тъга... В тази малка балада ще разкажа сега За Ромео незнаен от световния NET, влюбен чак до безкрая, във една Жулиет. ...Той бил момък начетен и компютърен фен. Из света Интернетен - бродел той всеки ден! И се ровел в безкрая (Даже - в "БГ-Гювеч"!), Пишел, спорел, мечтаел... (Даже - в мерена реч!) Но... веднъж в Интернета срещнал NIK непознат - на една Жулиета, от безкрайния свят. В интернетната мрежа - пламнал чуден роман! С виртуални копнежи грейнал всеки екран! И изгряла незрима, сред живота суров - чудна, необозрима, Виртуална Любов! "- Моя обич безкрайна! О, прекрасна Мечта...! Ах, разкрий свойта тайна, най-красива в света! Да те зърна копнея! О, прати своя лик! С твойто име живея всеки час, всеки миг...! Жулиета, мечтана - где си ти? Ето - виж аз целувам екрана, галя всеки клавиш... " ...А компютърът, мрачно, с гневно святкащ модем - съскал и еднозначно се побърквал съвсем! С черна ревност кипяща и с компютърен стон - към модема изпращал всеки свой електрон! И веднъж, вдигнал гарда, той така прекалил, че изскърцал със харда и "Нетскейпа" затрил! В миг Ромео се стреснал: - Ах, мизерен боклук! И компютъра треснал с всичка сила с юмрук. Лумнал огън отвътре! Блъвнал димен вулкан и безмълвно угаснал и горкият екран. За Ромео е ясно - днес с компютър е нов! Ех ти, чудна, прекрасна, Виртуална Любов! ------------------------------ Мисъл някаква Отново празен лист в опразнената стая, в самотните ръце, пред изтерзаната сама душа. Една въздишка литнала към рая, към нищото, към пъкъла, към края на света. Лелеяна мечта, усмивка топла, но уви - угаснала. Сълза. Безмълвен вопъл, трясък, тропот. Отново и отново - тишина. Едничка мъка, но голяма, някак страшна. Порой от думи мили, оковани, спряни от леда. Безгласен писък, потопен, удавен във незнание. Една надежда сляпа, отчаяние, молба. И… сбогом, Както винаги - със нежелание, от страх, от страх, по дяволите, пак от страх… ------------------------ Едно вълшебство ми помогна тази нощ да осъзная, че магия съществува. За нея няма времена, пространства, площ, тя някъде в живота ти пътува. И ти пътуваш към магия устремен и търсиш звездния си час унесен. Търкаляш утрин - вечер, нощ и ден, объркваш вярата с тъга, плача с песен. Едно вълшебство трябва на човек, за да забрави, че светът е лош и грозен, за да пребъде в този тежък век, за да отблъсне всичките угрози. Не си желая и съкровище дори, дори не искам да си върна свойто детство, не искам замъци, имоти и пари, достатъчно ми е да срещам по едно вълшебство. ------------------------------ Очите ми са пълни със мечти- с това съм жива! Сърцето ми е пълно със любов- с това съм жива! И разумът ми лута се сред хаоса без страх. С това съм жива и … това съм аз: Душата ми нетленна и красива- Нов свят в света, нов хаос във безкрая, Нова звезда в галактика без име, Още една врата в подножието на Рая. Това съм аз: Приятно ми е да се запознаем! -------------------------------

[kayovas]

Много хубава тема, разгледах всички постове!

За мой срам не мога да цитирам по памет любимото ми стихотворение от Робърт Бърнс    "...цъфналата ръж..", съжалявам себе си за това!

Още веднъж поздравления 

<{POST_SNAPBACK}>

В цъфналата ръж

Идейки си запъхтяна

вечерта веднъж,

Джени вир-водица стана

в цъфналата ръж.

Джени зъзне цяла, Джени

пламва изведнъж.

Бърза, мокра да колени,

в цъфналата ръж.

Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж,

то нима ще знае всякой

де, кога веднъж

някога целувал някой

в цъфналата ръж?

[jesmin]

Обичам те Сърцето тихо плаче и аз проклинам онзи ден, когато таз съдба жестока отне те завинаги от мен! Отиде си! А с теб и веселото лято, усмихнатото слънце с весели лъчи. А исках толкоз думи да ти кажа, но сърцето ми остана да мълчи. Сълзите стичаха се бавно по бледото, застинало лице. Не ги спрях, това не беше важно - ти бе разбил моето сърце... ,,Обичам те!'' - аз тези думи исках да ти кажа. ,,Обичам те!'' - какъв е смисълът сега. ,,Обичам те!'' - аз исках да ти кажа. ,,Обичам те!'' - но ти не го разбра.

[dy79]

Ето едно и от мен. ДЯВОЛСКА НОЩ Зима. Мрак и пустота. Студ планетата скова. Сняг на парцали. Крясък зловещ прокънтя в тишината. Ехо заблъска, разтърси земята. Черната пръст се повдига сама. Гроб се отваря, подава се ръка. Кожа и кости, ръка на мъртвец. Скелетът леко повдига глава. Поглед студен ме пронизва сега. Пълен със злоба и черна мъгла. Вятърът вие, кости дрънчат. Кръстове дървени вкупом хвърчат. Буря. Почти ураган. Лавина пада на пътя с гробове застлан. Светкавици и гръмотевици хвърчат на поразия, ето че избухна и първата мълния. Огньове се запалиха в този черен ад, дъжд проливен, но те горят, горят. Слуги на ада, спрете тая канонада! И ето, всичко утихна. Гробна тишина. Мъртвец последен търси своята изгубена душа. Гробове се затварят. И всичко онемя. За тая дяволска поличба, помни само на тринайсти нощта.

[dy79]

Абе май с едно няма да мина. НИКОГА Никога не се предавай. Не навеждай никкога лице. За нищо и никого не съжалявай и никога не стой на колене. Никога глаава назад недей обръща. В миналото никога недей се връща. Никога, на никого не се моли. Никога не казвай ти “прости”. Не казвай никога “не зная”. Не бягай никога от своята съдба. Какъвто ще да бъде краят, Поемай удари, вървейки към целта. ДА ЖИВЕЕШ, ЗНАЧИ ДА УМРЕШ Животът ни е вечна надпревара, въртим се винаги в кръг. Животът ни е спомен, изневяра, един безкраен, изнемогващ път. Далечни сме, макар и толкоз близки. Реалността в сън не ще превърнеш, даже и да искаш. Превити цял живот от тежък труд. И всеки чужд живот причина е за друг. Откъде сме и къде отиваме? В безкрайно пространство и време... Животът ни едва ли движи се добре..., минутите изглеждат часове. Не си това, което всъщност си, а само част от туй, което искаш. Върви напред с цената на лъжи, “човешкото” си без да издадеш, защото да живееш, значи... да умреш! ЖИВОТ Смях! Човешка нечовечност. Живот и болка, смърт една. Война без край!... И истина,... лъжа. Любов- омраза, смелост- страх. Мъка и радост, сълзи и смях. Безкрайният, нестихващ грях... Живеем ний живота си “мъртвешки”. Бавно умираме. Неугасващ огънят гори. И пак смях!... Всичко туй е грешка. Лабиринт от хиляди, безкрайни дни. ИНТИМНО Когато докосваш мъжката плът обземат те чувства различни, копнежи, жажда за кръв. Мечтаеш за устни в твоите впити, устни, нежни и меки, които трайни следи в тебе оставят, устни, които трудно се забравят. Длани горещи, бавно обхождащи твоето тяло, длани, събуждащи чувство отдавна заспало. Нежност и сила..., желание..., мъжка закрила. * * * * Зов за помощ, стон, въздишка, откъсва уморената уста. Зов за помощ, стон, въздишка, разнасят се сега в нощта. Безмълвен вопъл и мираж прекършват малкото останало кураж. Мълчанието страшно, носталгия ужасна, останали са днес при мен. Мълчанието страшно, носталгия ужасна, пречупват светлината в моя ден. Кожа и кости- ръка на мъртвец. Дозата идва- здравей ти “живец”. Как да се спра? Искам! Не мога! Кой е успял да избяга от дрога.? Спринцовката е днес моя приятел, надеждата- изчезнал враг. Вяра и чувства... за някой мечтател. Аз стъпил съм вече на смъртния праг. Айде стига толкова, че да има и за другия път. За това последното може да помогнете със заглавие.

[DEAM]

Ето едно от любимите ми ( от форумчето ) Ода за вампира Да попаднеш в бездната на мрака, да усетиш как студа пълзи в кръвта, да почустваш полъха на злата, безкористна,но чуствена лъжа. Да прегърнеш самотата, да желаеш с цялото си тяло ти кръвта, да копнееш за живота,но обречен си да бродиш през ноща. Да желаеш зъбите си ти да впиеш в една невинна,чуствена душа, да отнемеш красотата от живота на една самотница в нощта. И щом слънцето залезе и луната озари нощта, глътка въздух ще поемеш и ще тръгнеш сам-сама. Волята ти несломима, Гладът не ще надвие тя И кръвта червена ще облива, Устните на демона в нощта

[The_hot]

Тогава, когато Тогава, когато изгрее зората, настъпи пак новия ден. Ще има пак вяра в сърцата, ще има, но не и за мен... Тогава, когато денят се завърне и поглед отново напред устремен, надеждата нова света ще прегърне, прегръдка гореща, но не и за мен... Тогава, когато нощта е изящна, тогава и мракът не ще е студен. Защото любов ще гори по-прекрасна, Любов по-прекрасна, но не и за мен... Тогава живота ще бъде чудесен от вяра, надежда, любов озарен. Живота ще бъде почти като песен, ще бъде чудесен, но не и за мен... Ето и нещо от мен. Това е авторско стихче. Може и да се хареса някому...

Редактирано 11 ноември 2005 от The_hot (преглед на промените)

[Serenity]

едно много любимо!

->

...И само нощем, само нощем

кога и Господ спи, свит в здрача,

си позволявам аз разкоша

във тъмното да си поплача.

Защо ли? Ей така, от нерви,

от жар, от нежност и от мисли.

Причини - колко щеш. Все черни.

И само плач човек да иска!

(Дамян Дамянов)

после задължително и още

[The_hot]

Как весело вятъра вие, със своя свиреп вой във нощта. И как всяко сърце ще се свие, без вяра, надежда, мечта. Гората пак е украсена със сухи есенни листта. Земята - пъстро пременена, от мънички цветя в калта. Защото властва вечна зима и вие вятъра студен. Дали и тук покой ще има? Когато дойде утрешния ден. Надеждата роди се в тишината, че тъжен спомен ще е есента, когато слънцето разсеяло мъглата - вещтае края на нощта... Ето още нещо от мен.

[jesmin]

Песен за теб

Вдигни очи! За миг вдигни очи!

Защо? Не питай, просто погледни ме!

Помилвай ме и кротко помълчи,

и ако искаш двама ще мълчиме...

Защо? Не питай! Ти ще разбереш -

загледай се във погледа ми тъжен...

Очите, ако можеш да четеш,

ще ти разкажат всичко. Те не лъжат...

Във тях сега люти една сълза,

а твоят смях е птичка под небето;

ръцете ти са клони на бреза,

а аз живях без птици и дървета.

А аз живях без сини небеса,

без пролети, без цъфнали надежди

очите ти са капчица роса,

в които небесата се оглеждат...

Лицето ти е цяло светлина,

косите ти горят като житата,

а в мойте нощи нямаше луна,

затуй израснах блед сред тъмнината;

затуй протягам смръзнали ръце

и жадно през очите ти надничам -

през тях се вижда твоето сърце

и аз затуй тъй много ги обичам.

Дамян Дамянов