Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


Каква вълшебна приказка: шубрак, де сладко свежи редове се сплитат. Сред тях, с душа преляла от възхита, читателят поспира, тръгва пак. На бузата му често росен знак оставя малка капка хладовита и проследява той къде се скита из храстите свиреца дългокрак. О, колко сила в светла Простота ! Каква могъща сила в песен чиста ! И аз жадувал славата лъчиста, смирен сега сред тази красота- в тревите й бих легнал да поплача, нечут от друг в света-освен кълвача. На надеждата Когато сам край огъня седя на черни мисли в тежкия хомот, кога от блян не блясва ни следа в огнището на пепелен живот, Надежда светла, в етера ела, развей над мене сребърни крила ! Когато бродя в падащия здрач, безлунен от стълпения клонак, а Отчаянието - зъл палач, с тъга подплашва Бодростта ми пак, блесни ти с лунен лъч и прогони от мене всички демонски злини ! Когато Крах, Униние родил, го прати към безгрижното сърце и сянката му в моите гърди протяга хищно скверните ръце, открий, Надежда, светлия си лик, пръсни тъмата с утринен светлик ! Когато страх в душата пропълзи за скъпите за мене същества, Надежда светлоока запази с разтуха ведра болната глава: в божествено сияние ела, развей над мене сребърни крила ! Ако с нещастна обич ме гори родител зъл или жена без жал, кажи ми , че сонетите добри не съм среднощ на вятъра шептял ! Надежда светла, в етера ела, развей над мене сребърни крила ! И нека в дълголетния си брод запази свойта чест народа наш: о, нека видя гордия народ със свобода в душата, не сред фалш ! Ти, светлоока, в светлина ела и ме покрий със сребърни крила ! И да не виждам славния завет - о , Свобода ! В достойна простота !- пред пурпура на дворцовата смет на колене и близо до смъртта. Крилата от небето си спусни във въздух от сребристи светлини ! И както нощем с величав светлик звезда изгрява в тъмни висини и посребрява свъсения лик на някой облак, моите злини разсей, Надежда звездна, и ела над мен със сребърните си крила ! Кийтс

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 4,2k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Непокорна съм, знаеш ли? автор : Гергана Шутева Такава съм... да знаеш - трудна за обичане... с тежък характер - много тежко разпятие! Като прошката - тиха, боля... при изричане! Мога твоя д

ЗАКЛИНАНИЕ Николай Христозов Не отминавай никое "обичам те", прошепнато от глас, с очи, с мълчание. То идва от пустинни разстояния и от ранена светлина изтича. Не отминавай никое "обичам те

Добрите хора лесно се обичат Добрите хора лесно се обичат. Магията е да обичаш лошите. С един от тях- най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника

Публикувани изображения

Завръщане в рая

Нежно ли ти беше? Зимата се скри.

Вятърът утихна в мъжките ти шепи.

Клюката разхлопа чуждите врати.

Светло завидяха мъртвите поети.

Първо се познавах. Първо бях жена.

После се усетих с устни на момиче.

Кой да разиграва женски номера

миг преди потопа! Вече те обичах.

После стана тихо. Нещо като рай.

Нещо като слънце, втренчено във мене.

Нещо като връх от незапочнат край.

Не успях да стана втора Магдалена.

Прав е онзи гарван, който изкрещя,

че денят не става дом за лунатички.

Тъй че — изтъргувай моята душа

с юдени грошове.

Пак ще те обичам.

Облачна психотерапия

Един облак, два облака — ескадрила.

Студено, топло, горещо...

Не съм излъгала. Не съм убивала.

Не съм те срещала.

Три облака, четири облака — отнесени.

Владея топката. Успокоявам я.

Пет облака, шест облака... Лесно е.

Не те познавам.

Седем облака, осем облака сънотворни.

На възглавница ми приличат.

Девет облака, десет облака. Удобно е.

Не те обичам.

P. S.

Единадесет облака — обичам те.

Камелия Кондова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

*** това си ти какво да кажа друго (да бъде светлина) таква нощна тъмна моя душа на сянка свещ с черен пламък в средата ми изгнила черна дупка изсмукваща туптежа на кръвта ми от кипналото ми сърце преди очите да те видя и да те позная това си ти такава си те имам изгубена светулка в стара книга на дъното на океана при другите изгубени души без слънце без надежда без топлина съзвездия от черни дупки…

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Дамян Дамянов Обади се, любов! - Любов, деца не ми роди... Любов, деца не ми роди. Но ми роди безброй вълнения. Не мен - духа ми оплоди. А той роди стихотворения. Не бе с мен лоша, ни добра. Душата просто ми отблъсна ти. В илюзиите ми умря, но в думи те видях възкръснала. Ти тях роди - де вик, де стон, де пък - проклятие - стенание. Душата ти бе техен дом. Но тъй и не разбра... Поклон! "Останалото е мълчание..." 15.11.1992 г. * * * Дамян Дамянов Обади се, любов! - Обади се, любов! Позвъни, обади се, Любов! Ти, която да си, намери ме! Аз те чаках с години, готов да запиша и номер, и име! Ти мълча. Със години и с дни. Ти не звънна, дори и погрешка. Иззвъняха се сума жени - ни една между тях ти не беше. И напразно с писалка и лист все те чаках... Ни глас, нито ласка. Що цигари изпепелих и на листа що глупост надрасках. Пак съм сам... Обади се, Любов! Вън вали. И април е тъй хладен. Телефона поглеждам (в дълбок сън заспал). А край него - кълбо жици, жици... Контактът - изваден... 21.04.1991 г. * * * Дамян Дамянов Обади се, любов! - Любов Каква магия си, каква! С какво необяснимо чудо владееш цялото това човечество? Върховна лудост или върховна мъдрост си, щом в своя порив, в свойта жажда ти можеш да го покосиш, тъй както можеш да го раждаш? Чрез тебе съществува то. Чрез теб родено, с теб умира. Чрез теб душата му - листо се носи тъжно из всемира. И този цял всемир тъй тих, и туй листо, и този вятър ведно събрани - туй си ти! Да, ти, едничката, която си вред и всякаква - кълбо от грешна плът и дух безплътен. Чрез теб, безсмъртнице Любов, дори смъртта е миг безсмъртен. 25.04.1991 г.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Снежна приказка

Камен Тодоров Бъндев

Сълзите се стичат, покриват лицето ми.

Не бих ги избърсал с ръка.

Сълзите капят и топлят нозете ми.

И дупчици правят в снега.

Сълзите замръзват, търкулват се бягащи.

И глухо по пода звънят.

Сълзите ненужни, неискани, парещи.

Сълзите ми тихо валят.

Сълзите облизвам, изплювам горчилката.

Заравям я нежно в снега.

Сълзите ми спират, поглеждам към люлката.

Вдигам я леко с ръка.

Поглеждам във нея и виждам детето си.

Погалвам косите с мечта.

Мечта да отгледам във него сърцето си.

Но не и моята душа.


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ЛЯТО И ЗИМА

Минаваше пладне във ден слънчев и ведър,

към края на месец юни толкова щедър,

когато северният вятър сбира в едно

планински върхове и облаци от сребро

сред сини висини, а лъчистият простор

разтваря зад тях вековния си вечен взор.

Как всичко радваше се тогаз - и тревите,

и нивите, и тръстиките, и реките,

и танцуващите с бриза върбови листа,

дори липата - по-голямата им сестра.

Бе зима, когато птиците умираха

в гъстите гори, а рибите замираха,

в плен на прозрачния лед, който превръщаше

калта и тинята на топлите езера

във вятърна мантия, скована от студа,

и където там, у дома, доволни мъже

до огъня седяха, но пак със студени ръце.

Тогава на просяка стар, бездомен - горко!

Пърси Биш Шели

роден на днешния ден

през 1792

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Любов Слънцето изгрява. Лъчите му докосват заспалите ни души събуждайки ги за нов живот. Защото като сън е живота ни и като сенки са нашите желания, и измамна е тяхната същност. Красива е Любовта и нежни са лъчите й, защото от светлина е родена и чистотата е нейната същност. И като лъчите на слънце се пръска светлината й създавайки топлина и уют. Надежда се ражда в сърцата ни и сладки са нейните плодове. Синевата на небето се слива с лъчите на слънцето раждайки Красота. Красотата и морето се сливат в очите ти раждайки нежноста. Нежноста и копнежът в очите ти се сливат с душата ми раждайки Любовта. Реалност В утринния мрак, в тишината, в обедния пек, в жегата, в маранята през деня и понякога, когато не мога да заспя, тихо в спомена се сливат звуците на моята душа. Колко ли чувства се разкриват и напомнят за скръбта. Лесни начини да усетиш красотата в света. Една отделна реалност се заражда някъде дълбоко в моята душа. Една отделна реалност, гъста лепкава мъгла, омайваща, заблуждаваща, показваща и скриваща, тайнствена и открита, страшна и красива Вечност Ще изтекат реките. Ще пресъхнат моретата. Ще се изравнят планините. А Вечноста ще гледа…. Ще изтлее Слънцето, а Вечноста ще гледа Надсмивайки се над Преходноста. Но къде е времето? Къде е Вечноста, Когато Любовта изгрява? И къде изчезна светът? Вечноста мълчаливо отстъпва, за да се затвори кръгът. Две крила В умората открих почивка, в зората края на нощта, в живота ми ще грее пак усмивка, останала след песента. Някъде между живота и болката, аз открих Любовта. Някъде между самотата и спомена, аз открих радоста. Две бели ангелски крила, тихо ме докоснаха в нощта, и като пръски от морска пяна, остана да кръжи над мен, светлината бяла. Звезда Красиви безкрайни поля, пред мен самотна се стеле нощта. Ти бавно изгряваш моя малка звезда, но небето е малко за тебе. Ти бързо изгаряш, даряваш ме със своята светлина. Аз те гледам,звездице, но дали ще те види света? Ти се отдаде за него, За мене остави само малка искра. Аз все още я пазя за спомен, моя малка красива звезда. неизвестен автор

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

МЪКА Аз видях абсолютното нищо; бе по-страшно от смърт в скотобойна; бе брутално, безпринципно, хищно - бе разумно и хладно спокойно. Аз видях го във хора различни, с охранени, гойни лица - в хора, устните хитро облизващи, в спапирусените им сърца. Тези хора без срам и за всичко си намираха днес обяснения; не познаваха чисти усмивки, нито сълзи, нито угризения. Те рисуваха, пееха, пишеха с много устрем и много размах, а пък в себе си друго си мислеха и поглеждаха гузно със страх. Те във своята ситост умуваха, че би трябвало да поживеем, да си хапнем и да пофлиртуваме, да си пийнем и да си попеем. И сърцето ми гневно удари, със юмрук блъсна мойте гърди. Аз заплаках за наште другари, покосени в поля и гори. И плачех аз, и им завиждах за сърцето, което мълчи - за детинските техни усмивки и за мъртвите техни очи. 1956 Александър Геров * * * Болка Със болка се раждаме и с болка умираме. Животът поема ни с сълзи на очи. Не можем в началото дори да избираме - вървим по отъпкани вече следи. Със болка живеем, продаваме в мрака изстрадали вече - разбити души. Обръщаме гневно гръб на съдбата и бягайки търсим пътеки в страни. Със болка се раждаме и с болка умираме. Доброто и злото в живота делим. Понякога даже утеха намираме - за нашите страдания Бог да виним. Пепа Николова

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

....

Моля мъжката половина от форума също да се включва.

....

Моето любимо сихотворение

***

Носете си новите дрехи, момчета!

Не казвайте утре ще бъдем красиви!

Не казвайте утре ще бъдем щастливи!

Не казвайте утре ще бъдем, ще бъдем...

Ще обичаме утре... Утре ще бъда любим...

Носете си новите дрехи, момчета!

Падаме, както ходим, умираме, както спим.

Носете си новите дрехи, момчета!

Не казвайте утре ще почнем голямото,

днес да спечелим пари за прехраната.

Не казвайте утре ще бъдеме честни!

Днес тихичко ще се проврем...

Носете си новите дрехи, момчета

Ходейки падаме, сънувайки мрем.

Носете си новите дрехи, момчета!

Не казвайте утре със вик на площада

ще кажа истината, после - на клада...

На клада, но утре, а днес потърпете.

Днес се налага да премълчим.

Носете си новите дрехи, момчета

Падаме, както ходим.

Умираме, както спим.

© Стефан Цанев

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Липсваш ми. Като дъжд, непогалил задъхан косите ми. Като слънце, нецелунало мойте очи. Като чувство, безвъзвратно отлитнало. Като спомен за лунни лъчи. Липсваш ми. Както само ти можеш да липсваш, уви! * * * Дни преди края Безгласен лежа в тъмнината, отчаян, объркан и сам, и пада сълза след сълзата на пода студен и скован Съдбата злини ми изрежда от своя бездънен чувал, загубил съм всяка наздежда, животът ми – пълен провал Сърцето ми бие на кухо, удавено в болка и гняв, по-слабо и малко по-глухо след всеки свой удар болнав Да можех молитва към бога поне да отправя сега, но да я изкажа не мога, защото не вярвам в това Ще търся спасение в края, живота си щом потуша, там някъде горе във рая за моята млада душа Във локвата мъка на пода оглеждам се тъжен и ням, там мойта човешка природа ме гледа потънала в срам 1 януари 2004 Годжи

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

... Повярвай на Вятъра - стария скитник, понесъл в сърцето си си песни безброй. То й пее в полето - играе в косите ти, чаровник е Вятъра не е той зъл. ... ... Тогава на Вятърко слушай гласеца... В небили места ще те носи в ръце и в скута си топла прегръдка южняшка - със златни листа ще покрие той твоето лице ... ... И после в поляните пъстри ще тичате, попаднали в космоса на Нахалника Стар. Косите разрошени, как ли ги решите? Не е от значение - прегръдката от мил е другар. ...

Редактирано от darkterminal (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Скитнишка балада Аз бродех самин и безпътен, от лес неизброден пленен мил образ, далечен и смътен, лъстеше отвред отразен. Видях, че над извор се свежда от гръм поразена бреза, и сякаш смъртта си оглежда в последната своя сълза. Запях самодивската песен за скитник, с луната венчан, и вместо брезата - унесен познах самодивския стан, измолих й билките странни, сърца да отключвам навред, но мойто до гроб ще остане заключено с гордост и лед. Днес бродя самин и безпътен, от лес неизброден пленен, мил образ, далечен и смътен, отвсъде лъсти отразен. Теодор Траянов

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

ВЕЧЕРЕН ТРОМПЕТ Върти ни животът под жаркото слънце и трием нозе о горещия камък. Но щом вечерта от небето се спусне, ще взема тромпета и ще седна на прага. Стига край тия стени съм се лутал като звън на пробита камбана. Трябва да свиря, трябва да срутя тишината - само викът да остане. Искам да гръмне горещият вятър и докрай да отвори вратите. Искам да тръгне отново земята след кръстоносния марш на щурците. Искам бодливата тел пред дома ви с моята песен да скъсам. Искам съседа, който се прави на глух, да възвърне слуха си. Искам да върже своите пръсти крадеца, сърце да си купи палача. Искам да капна от моите сълзи в окото, което ръждясва. БОРИС ХРИСТОВ

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Мъст

Твойта кръв не е червена,

тя е черна като теб.

Ти поиска да я вкуся,

окова ме в своя плен.

Всичко в мен изпепели,

и без жал ме ти обрече

слънце нивга да не видя,

топлина да не усетя.

И без жал ме ти обрече

вечно аз да съм сама.

Нека тъй да бъде, вече

съм забравила смеха.

Щом това е твойта воля,

аз ще стана много зла

и ще отмъстя за всичко,

ще приключа таз игра.

Нека твойта черна пепел

се посипе по полята!

И Нощта ще те забрави,

ще изчезнеш във земята.

***

Мрак

Стъпки в мрака. Смъртен стон.

Кръв се лее и прогаря

всичко в мен човешко.

Искам да забравя!

Черна нощ и леден мраз,

който в мен прониква.

Ледената тук съм аз.

Искам да забравя!

Как превърнах се не знам

в демон черен, във вампир!

Днес самата смърт съм аз.

Пак си правя кървав пир.

Искам да забравя всичко,

свързващо ме с деня.

В мен угасна тъй отдавна

всяка топла светлина.

Хвърлям се отново жадна,

търся свойта жертва пак.

На какво ли ще попадна?

Знам - на тъмен вечен мрак.

***

Ледено сърце

Кръвта се стича алено червена

по твоите студени устни.

В очите ти е цялата вселена,

но тя е някак вледенена.

Усетих леден полъх аз,

заглъхнала вълна от страх,

щом ти до мен се приближи.

С появата си пак сгреши.

Силна съм отново аз сега

и мракът не е страх, а е тъга.

А самотата днес е моят страх,

но тя си е по твойта част.

Желаеш ти кръвта ми, зная.

Но още нещо те изгаря.

Ти не желаеш само нея -

във твоята душа живея.

В очите ти е цялата вселена

и тя е някак вледенена.

Помни, че щом я споделиш,

ще можеш да я разтопиш.

***

Върколак

Когато веднъж видях лика на луната

В мен събуди се жаждата за кръв

Звяра див обсеби ми душата

И успя да ме пребори пръв

В миг загубих човешката си същност

Превърнах се в гладен върколак

И когато видях сегашната си външност

Нададох ужасяващ вой от яд

Спуснах се да гоня окъснели хора

Които без страх бродеха в нощта

Убивах ги без със съвестта си да споря

Тя не разбира жаждата и глада

Така продължавам да живея

От хорското страдание и кръв

Вече стар съм, но ще успея

Да хвана жертвата и да убия пръв

***

Кървави сълзи

Помня първата ни среща

Тя беше тъй невероятна

Срещнах приятел насреща

И една душа толкова приятна

Ние заживяхме заедно двама

И щастието ни бе верен приятел

Имах си красива млада дама

И благославях нашия създател

И сега си спомням тези мигове на радост

Когато държа твоето студено тяло

И се питам кой направи тази гадост?

Кой разруши нашето неделими цяло?

От мъка с кървави сълзи аз плача

От болка съм целия докрай сломен

Но знай аз винаги името ти ще тача

И красивото от теб ще съхраня в спомен

Ръцете ми са покрити с твойта кръв

И към убиеца изпитвам отвращение

Че твоят млад живот той погуби

Да, в този ден за теб аз искам отмъщение!

***

Любов с вампир

Забързано крачех

на път към дома,

в огрявана нощ от пълна луна.

Пред мен ненадейно

сянка изникна,

и само със поглед в душата проникна.

Горящи зеници с пламък студен,

се вгледаха бавно във мен.

Коса - черен мрак обвил рамене,

докоснах със свойте ръце.

Устни лъстиви вкусих с език,

отрониха сладостен вик.

На страсти порочни

паднах във плен

желаех те, исках те в мен.

В омайна хипноза

затворих очи,

от моята кръв ти жадно отпи

***

Аз съм с теб

Проклета студена нощ е,

Опитвайки се да разбера този живот

Няма ли да ме хванеш за ръката,

Заведи ме на ново място

Не знам кой си, но аз

Аз съм с теб

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

. КОГАТО СЕ УСМИХВАШ ВЪВ СЪНЯ СИ нощта прибира дългата си рокля събува токчетата /да не те събуди/ изтърсва през прозореца по-ярките звезди и тихичко присяда на леглото ни - да те погледа когато се усмихваш във съня си и двете те прегръщаме безмълвно /нощта - със топъл мрак а аз - със топли длани/ и дълго уговаряме прелитащите сънища за мъничко да спрат да се боричкат край лицето ти за да погледат как омеква тъмното когато се усмихваш във съня си 2.Трактат за водното конче Крилете - миниатюрни слънчеви отблясъци, полупрозрачни ветрила на гейши, жужащи сред листата на младата праскова; Силуетът - възвишен като ритуална ладия в подстъпите на огромен водопад, след миг ще се разпадне сякаш от своето движение погълнат; избухващият спомен за синьото небе, уханието на билки и блясъкът на тялото като ехото на сънна флейта в съзнанието ми отчетливо свистят: изправям се, полетът на насекомото, красивата осанка, със високите треви потрепвам... * * * Цветът на тези ириси - - разлистената сянка и ромона, напяващ тихо от меките й очертания, дръвче променящо се неусетно, докосване, изпълнено със нежност, чезнещ вятър, пейзажи замъглени и бистри дъждове, цветът на тези ириси, искам просто да поспя... и да сънувам нея. * * * Пчели ухаещи на светлина, златни орнаменти сред сенките, зеленеещия здрач и синьото на океана, по роклята й нежно се разстилат ... Дали е утринта или невидим силует, нарисуван със пауново перо, или Възлюбена, която съм изгубил, и сега, само в мислите ми, на разсъмване се появява... Целувам топлите й рамене и сред багрите на фината й рокля изплува хладната луна. Събуждам се точно в полунощ, леглото ми, огромна костенурка, през безплътните стени на спомените ме повежда... 3.В памет на Златю - златистия петел - и неговите безименни другарки... Яйцата, снесени в сънищата на майка ми, са почти винаги пъстри и великденски. Чупят се случайно и напук, дори при най-маловажни поводи, примерно, императорът на Китай прави височайшо посещение сред сенчестите полози в курника на село, а Златю - любимият петел - изцвилва гордо като кон, за наше всеобщо удивление, и разсейва медитацията на майка ми, която в този миг храни пилетата със спринцовки и им говори нежно сякаш са душите на току разцъфнали цветя. Яйцата, снесени в сънищата на майка ми, понякога са бездънно-сини като небето и изпълват главата й с бели облаци, лазурна безбрежност и сюжети приказни - - равнозначни на три глътки ракия от джибровицата на баща ми... Ако аз бях пиле, излюпено от такова яйце, едва ли щях да избегна участта им да бъдат хранени със нежност и високо-протеинена каша от спринцовките на брат ми, който, междувпрочем, е хирург... Какво пък, всички знаят, че варената кокошка в кисело зеле и чашката червено вино умиротворяват погледа и приспиват сетивата от излишния ежедневен стрес.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

* От обичта ти нов живот на ще да се роди, от адски вопли смисъл няма, особено, когато болката ти е измама. Студено е сърцето ти и няма да се стопли, колкото и любовта да е голяма. Безкрайни, знай, ще бъдат мойте вопли, защото твоята душа я няма! Не ще намериш в себе си мечтата - сърца от камък не мечтаят, знай, за тях не е направен рай - не техните сърца се лутат в ада - наказани са те със по-голяма безпощада - любов да търсят вътре във душата - в душа осъдена до края да мечтай, душа осъдена на вечен край. * Силата си има своята цена и често е по-скъпа от живота, а всички знаем, че живота е мъгла. Смелостта си има своата цена - понякога трябва да наденеш хомота, да се бориш, за да има светлина. Вярата си има своята цена - понякога изневерява на душата, но никога не се забравя тя. Да плащаме до гроба сме родени! И по- добре да плащаме до гроб! Изгниват винаги останките ни тленни! Платеното е нашият живот. Платени, нашите дела остават ценни!

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Последен Калин Донков Тайно се плашим от всеки възторг неуверен По-понятна тъгата ненужна-но ярка Всъщност света ни така справедливо измерен Просто не може на всеки да бъде по мярка Нервно живеем, а нервите станаха здрави Празнично светим- а празника пак ни прескача Грижата само човек на човека подава Като излъскано в хиляди длани петаче Колко наивно закривах от срам синините Лекувах по лицето тревожните знаци Мигар са малко онези юнаци, които Носят усмивка, както се носят мустаци Нека когато завърша гнева си безвреден Когато затръшна горчивата своя тетрадка Най-талантливият вече да не е най-беден Най-храбрият да не живее най-кратко Най-красивият да е поне веднъж обичан Най-нежният да е най-сетне погален Най-мъдрият размисъл съвсем да не е трагичен Най-мъжкият разговор да не е непременно прощален Имам да чакам в този живот неизгледан Дълго ще чакам. Последна е мойта задача Да се засмея. Но тъй да се смея последен, Че да се чува как повече Никой не плаче

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

If

Rudyard Kipling

If you can keep your head when all about you

Are losing theirs and blaming it on you;

If you can trust yourself when all men doubt you,

But make allowance for their doubting too;

If you can wait and not be tired by waiting,

Or, being lied about, don't deal in lies,

Or, being hated, don't give way to hating,

And yet don't look too good, nor talk too wise;

If you can dream - and not make dreams your master;

If you can think - and not make thoughts your aim;

If you can meet with triumph and disaster

And treat those two imposters just the same;

If you can bear to hear the truth you've spoken

Twisted by knaves to make a trap for fools,

Or watch the things you gave your life to broken,

And stoop and build 'em up with workout tools;

If you can make one heap of all your winnings

And risk it on one turn of pitch-and-toss,

And lose, and start again at your beginnings

And never breath a word about your loss;

If you can force your heart and nerve and sinew

To serve your turn long after they are gone,

And so hold on when there is nothing in you

Except the Will which says to them: "Hold on !";

If you can talk with crowds and keep your virtue,

Or walk with kings - nor lose the common touch;

If neither foes nor loving friends can hurt you;

If all men count with you, but none too much;

If you can fill the unforgiving minute

With sixty seconds' worth of distance run -

Yours is the Earth and everything that's in it,

And - which is more - you'll be a Man my son!

Следват 2 превода на български (не знам на кого са) - аз харесвам повече първият

АКО...

Ръдиард Киплинг

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво

когато всеки губи дух и теб в това вини.

Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,

но вслушваш се в съмненията отстрани.

Ако умееш да изчакваш и да не се отегчаваш,

или клеветен, не си служиш сам с клевета.

Или пък мразен, на омразата не се подаваш,

ако не умуваш и не се държиш надменно ти.

Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата.

Ако мислиш, без да правиш мислите си цел.

Ако успееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата

и да бъдеш с двамата измамници еднакво смел.

Ако останеш твърд, когато извратени се повтарят

пред теб, изречени от тебе искрени слова,

или видял труда на цял живот в праха да се събаря,

наново го издигнеш, с похабени сечива.

Ако ти можеш всичко, припечелено от теб изцяло

да сложиш само на едно подхвърляне на зар

и да загубиш до игла, и да започнеш отначало,

без всякакво оплакване, с предишната си жар.

Ако умееш и нерви, и сърце, и мишци да насилиш

на твойта цел да служат дълго и след твоя край.

И тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили

и само Волята повтаря: ”Ще държиш до край!”

Ако общуваш със тълпите и пак достоен си оставаш ти,

ако дружиш с царе, оставайки народен син.

Ако ни враг, нито приятел някога те уязвява

и всички те зачитат, но свръхмяра ни един.

Ако в минутата, летяща безвъзвратно, съумееш

със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,

Земята твоя е, ти всичко ценно в нея ще владееш

и нещо повече - ЧОВЕК ще бъдеш, сине мой!

АКО

Ръдиард Киплинг

Ако можеш да запазиш равновесието си,

когато всички губят своето

и тебе обвиняват за това;

ако продължиш да вярваш в себе си,

когато всички се съмняват в теб,

и все пак отчиташ тяхното съмнение;

ако можеш да чакаш и да не се умориш от чакане;

или ако те лъжат -

да не си служиш с лъжи;

или ако те мразят -

да не излъчваш омраза

и все пак да не бъдеш твърде добър,

нито да се правиш на съвършен мъдрец;

ако можеш да мечтаеш

и да не правиш мечтите си свой господар;

ако можеш да мислиш

и да не превръщаш мислите си в единствена цел;

ако можеш да посрещнеш триумфа и падението

като двама еднакви измамника;

ако можеш да понесеш да чуеш как истината,

изречена от теб,

се изопачава от подлеци

и се превръща в подпора на глупци;

или да видиш как се руши онуй,

което цял живот си творил,

но да не се прекършиш и пак да почнеш да твориш,

дори с похабени инструменти;

ако можеш да загубиш и да почнеш отначало

и никога да не продумаш за загубата си;

ако можеш да насилиш сърцето, нервите и мускулите си

да ти служат още дълго, макар съвсем отмалели,

и тъй да издържиш, когато няма вече нищо в теб, освен

Волята, която ти шепти ”дерзай!”;

ако можеш да разговаряш с тълпите,

но да запазиш благородство;

или да се движиш с царе,

без да губиш допира с обикновеното;

ако нито враг, нито любящ приятел

могат да те наранят;

ако всички хора са ти драги,

но никой твърде мил;

ако можеш да запълниш бягащата минута

със шейсет достойни секунди...

твоя ще е Земята

и всичко, което е в нея.

И което е по-важно -

ти ще бъдеш ЧОВЕК, сине мой!

Редактирано от bigalex (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Легенда за Разбулената царкиня

I

... И там, на тоя бряг пустинен,

от вечните води и милван, и терзан,

на вярна стража спрян, един чертог старинен,

един чертог зловещ виши безгласен стан.

В градините, мечта несмела замечтани,

трепти на страх и скръб отровната роса

и в мъртвата вода на мъртвите фонтани

оглеждат своя сън безсънни дървеса.

Стени и сводове спокойна тлен прояжда,

мъх, ситни нокти впил, колоните гнети,

и никой ведър час там радост не обажда,

че никой сребрен рог там празник не вести.

Понявга само в сън безсилен лъх повява,

и в трепета болнав на мигом сепнат стон

проеква тъмна жал по девствената слава

на някой овдовял и обезславен трон...

II

Кой изхлипа в пустошта

на замлъкналите зали?

Тишината ли пожали

свойта пръвна яснота?

Кой на кулата възлезна

и с копнеж ръце простре

към притихналата бездна

на неверното море?

Кой в градината стаи

дъх под черните заслони?

- Своя бряг луната гони

и безмълвие струи...

III

С болката на прималняло цвете

в пазвите на ранна хладина,

ден и нощ аз питам ветровете

и неверната луна:

странници, от път неуморени,

зрящи неизгледни далнини,

не узнахте ли дали над мене

нявга пак ще прозвъни

светлий глас на оня цар далечен,

който след притихнала тъга

в сън ми се яви и ми обрече

неизведени блага,

неизведени блага в страните,

дето ек пресреща всеки зов

и с венци нетленна пролет кити

всяка радост и любов.

Той склони над мен усмивка тиха,

но едва десница ми простря,

зли тъми ревниво го прикриха

в свойте ледени недра.

И дочух аз ласкав глас: бъди ми

вярна - и при теб в уречен час,

минал през моря неизбродими,

пак ще се завърна аз!

Де е той? - Аз чакам оттогава,

аз горя в пожар неугасим -

ту искра сърце ми озарява,

ту мрачи го мътен дим -

и кога в очи ми той възлезне,

мойта скръб безпаметно се рев

в бездните на сладости възмездни,

дето я Грехът зове.

IV

- "Витае трета нощ над водната пустиня

и мрачните скали отекват странен тътен,

за прилив иде час, а ти все бдиш, царкиньо,

и твоят взор гори, от сластен дим помътен.

Дойди и разстели коса дълбокорунна

на мойте колена - привел чело над тебе,

аз кротко ще пристъпя със лютна среброструнна

великата ти скръб пред незаслужен жребий.

Загледано към нас през сплетените клони,

небето ще разкрий предвечната си слава

и твоята звезда несетно ще отрони

то в тихото море на тихата забрава.

Чуй горката молба на своя паж, царкиньо,

отпада дивен взор, от сластен дим помътен -

витае трета нощ над водната пустиня,

а мрачните скали отекват странен тътен."

V

И когато завърши тринощното бдение,

и умора прекърши лилейна снага,

час безумен настава за черни падения,

че потърсва забрава надвластна тъга.

Снела скъпия пояс на румена девственост,

тя пристъпя несвоя, с без трепетен взор

из чертога заспал и нелепо тържествена

слиза в мрачните зали на мрачен позор.

Тя жаднее - и в мрака, под сводове каменни,

дето властно я чака препълнен потир,

гръд обнажила, броди и в пориви пламенни

рой презрени нероди привиква на пир.

Като мухи зловонни над блатните пясъци

из притулни притони стълпяват се те,

кръвно вино подклажда нестройните крясъци

и греховната жажда неспирно расте.

Утолено догаря тринощно страдание,

че прегръдки разтваря тя с огнена лъст -

през очите й греят тревожни сияния,

но ликува над нея наситена Мъст.

VI

Бурята стръвно изхвръкна

из свойте подводни гнезда,

едва затрептяла звезда

в облаци черни помръкна -

пламък и гръм небеса разлюляха...

- Аз пих сладостта на упойни треви...

"Плаха царкиньо, заспи, забрави -

заспи, забрави!"

Бурята огнено жали

над тебе и твоя позор,

не чуваш ли в хиляден хор

мощни вълни заридали -

ридаят те с твоята мъка несдържана...

- Аз пих сладостта на упойни треви

и мракът чрез мен светлините надви...

"Тъжна царкиньо, заспи, забрави -

заспи, забрави!"

Бяла вълна ще отмие

следите на черната сласт -

и нова, неведома власт -

и нова, неведома власт

утринна шир ще открие

пред взора на твоята бодрост победна...

- Не чакам ни мир, ни утеха, уви!

"Бедна царкиньо, аз плача - заспи, забрави, -

заспи, забрави!"

VII

В предели потайни, в чертог запустял -

сянка на смъртна печал.

Там плаха царкиня от здрач до зори

в плахи надежди гори.

Оглежда се трепетно в нейния взор

морски безбрежен простор

и в него проблясват през тънка мъгла

мачти и стройни весла.

VIII

Денят издига златен щит

над умирените води.

Тъмите слънце победи

и с много сълзи е отмит

позорни спомен в морна памят...

Как властно погледа примамят

безбрежни морски ширини

и в безметежна яснота

потръпват волните вълни -

о, как е светло след скръбта,

която в буря се изплака!

С невинен смях сърцето чака

дори и смътния мираж

на бели корабни платна,

които в синя далнина

ще зърне влюбения паж

и вест желана ще прошъпне...

Царкинята в надежди тръпне!...

IX

И ето - отново три деня в растяща тревога

безцелно изнизваха своите болни лъчи,

и ето - отново над нея, печална и строга,

последната нощ се надвеси...

- Морето мълчи.

О, радост жадувана, радост сънувана, де си?

- Морето бездушно мълчи.

Умора надмогва безсилните свилни ресници,

дим мътен пребулва изгрели за радост очи

и смъртно встревожени вечерни птици

пищят пред незрими завеси...

- Морето мълчи.

О, смърт усмирителна, смърт утешителна, де си?

- Морето бездушно мълчи.

Х

Мълчи, а светлий бряг застила черна тиня.

Назрели за греха, кънтят греховни бездни,

витае трета нощ над водната пустиня

и блудна мрачина гаси венците звездни.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Каи това последното много ми хареса. Ето едно на Халина Пошвятовска * * * Показват ми дума и казват, че в нея може да се намери аромата на роза. А аз намирам само хартия, хартия, хартия. Ни аромат, ни цвят. И зная, че снопът искри, когато работниците заваряват трамвайните релси, а ние - две десетгодишни момченца и аз - наблизо стоим и ги гледаме - снопът искри съдържа много повече светлина, отколкото думата <<светлина>>. А когато познатият паралитик в креслото на колелца отхапва от къшея хляб, който му давам, наклонът на неговата глава, движението на челюстите му, съдържат повече живот от самата дума <<живот>>.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Любими стихотворения от Яворов

Обичам те

Обичам те - въздушно нежна, в нежна младост,

като на ангела сънят,

и сън си ти вещателен за тиха радост

в нерадостта на моя път,

и първи път за изповед в сърце ридае

доброто и грехът,

и ето ден - и ето тъмнина е.

Обичам те, защото плуваш в полумрака

на своя неначенат ден,

и мисля аз, че ти си Тя! - че тебе чака

духът, години заблуден,

и в океан мъгла се взирам и страдая,

към тебе устремен,

и ето ме на бездната на края.

Обичам те, защото се усмихваш - кротка

пред застрашителна съдба,

и няма кой да чуе в устремена лодка

предупредителна тръба,

и няма да ме спре (защото аз те любя!)

ни укор, ни молба -

и себе и, и тебе да погубя...

Невинност свята...

Невинност свята - орхидея

на звездни самоти...

Иди, мечта, иди при нея, -

идете, хиляди мечти!

И нека в нейната обител

най-смелата от вас

замести ангела-хранител:

да бди тревожно всеки час.

И там - смирени монахини

с наведени очи -

богослужете дни, години:

сред благовонност и мечти...

Иди, мечта - мечти, носете

сняг - лилии в ръце...

На макът кървав цветовете

остават в моето сърце!

Редактирано от aniiv (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Един за друг

Очите ти гледат ме с радост

и в моята обич една,

единствена болка от сладост,

за нея отдавна копнях.

За нея си струва звездите

да палиш, да срещаш луна,

да бродиш във утро измито

от горестна чиста сълза.

Избрани ний бяхме със тебе

в животa нелек и суров,

за тебе да бъда потребен,

за мен ти да бъдеш Любов.

Хубаво ми е

Хубаво ми е със теб!

С пламъчетата игриви

като на мъничко дете

са очите ти щастливи.

Хубаво ми е със теб!

Сутрин да ме будиш нежно,

а след трудния ни ден

пак да сме в любов безбрежна.

Хубаво ми е със теб!

Толкоз хубаво, че мога

и безкрайното море

да запаля в своя огън.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Две стихотворения на Бисерка Каменова ---===--- ЦЕЛУВКА задъхана. Жадно поета. Изпита набързо. Повторила грях. Внезапно донесла вълшебство, което в безсънните нощи тъй дълго мечтах. Взривила в сърцето ми нежност таена. Надвила и разум, и болка, и свян. Отдавна желана и трудно родена.... В съня си поисках на теб да я дам. ---===--- ЖИВОТЪТ СКРИТ Е В ДРЕБНИТЕ НЕЩА. В жест най-обикновен, ала човешки. В любима песен, слушана в нощта, с човек, умеещ да прощава грешки. В усмивката на влюбени очи, която търсиш твоя ден да сгрее. В забравата на смелите мечти, когато правиш опит за летене. В стремежа да запазиш своя дух свободен в несвободното ни време. Да не виниш за всичко някой друг. Да не превръщаш обичта във бреме. Във ручеите топли на кръвта. В сълзите, непринудено родени. Най-истински са дребните неща и те остават спомени след време.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Легенда за Разбулената царкиня

Заглавието на поемата на Дебелянов не беше ли Легенда за РАЗБЛУДНАТА царкиня? :nono:

Ето едно стихотворение, написано от мъжа ми:

Малкото цвете

Пламен Петков

Сред бурени и тръни се роди в полето

красиво цвете с нежни цветове.

Листата си протяга към небето,

а бурен черен примка му плете.

- Хей, пътниче, не отминавай!

До мен ела и ме погледай само миг дори.

Красиво се родих, за да зардвам

поне едни единствени очи.

Но щом ми се наситиш да ме гледаш, откъсни ме!

Не е за мен устроен този свят.

На своята любима подари ме

или на някой непознат.

А бурени ще има след смъртта ми.

Те вечни са, нали? Аз раждам се веднъж.

Носи в сърцето си от любовта ми

към слънцето и пролетния дъжд.

Зарових свойте шепи във пръстта

и нежно всяко коренче извадих,

за да спася и засадя

в дома си цветето на любовта.

И любовта дойде като във приказна магия.

Сега тя грее - слънце в моя дом.

И Вечността не може да изтрие

вълшебната и истинска любов.

Но не след дълго забелязах,

че приказният аромат се губи отпреди.

Листенцата му взеха да окапват,

те капеха със моите сълзи.

Защо ти разказвам ли тази история?

Тъжна е, Гери, даже боли.

Защото макар да умират цветята,

те носят ЛЮБОВ и отварят сърцата за ОБИЧ. Нали? :baby:

Редактирано от GABRIELA (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Е, като любимо стихотворение бих определил според мен най-доброто мое произведение:

Краят

Идва краят – и на двама ни е ясно.

Дотук бе всичко най-прекрасно.

Остават само спомените ни един за друг,

мечтите за съпруга и съпруг.

Като кораб аз потънах и пропаднах

в дълбоката бездна на изгаснали мечти.

Любовта ни беше за възхвала,

но все едно си я захвърлила, продала.

Пламъкът на любовта загасна.

Любовта, някога прекрасна,

се превърна в ад, в пъклен спомен.

Сърцето ми не тупти, а ридае.

Ридае за своята половинка,

която ти така болезнено отне.

Автор: Димитър Николов

Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване