Захвърлени на бунището на историята, тези модели нямат премиум бранд, който да ги защити от всеобщото пренебрежение. Но имат някаква чудатост, странност в себе си, която ги прави най-малкото любопитни.
Във времена на ограничен вторичен пазар на автомобили в Европа, случаи дори на реекспорт от България към Европа на автомобили втора ръка, цените на употребяваните коли в нашата мила родина растат.
Някои от изброените модели стоят встрани от общото надигане на цените. В България се купуват най-вече три марки автомобили и подобни странни, непопулярни модели стават още по-апетитни с достъпността си и свежестта, която могат да донесат по улиците на България с присъствието си.
С помощта на Autocar преглеждаме няколко любопитни модела от близкото минало. Все пак не всичко е черно, бяло или сиво БМВ, Бенц или Ауди.
Renault Avantime
Според мнозина неясните дизайнерски елементи и формата на каросерията на Renault Avantime му придават „грозен“ външен вид. Въпреки това, не е имало друго MPV-купе като Avantime от пускането му на пазара през 2001 г. и именно тази уникалност не може да не ни хареса.
Той изглежда така, сякаш би трябвало да носи емблемата на Renaultsport със сочния 3,0-литров V6 и монтираните на крилата решетки.
Страната е най-добрият му ъгъл със свалени прозорци и сребристите части на покрива, които само допълват спортната визия. Ясно е, че Renault са вложили купища планиране в Avantime и вместо да последват други MPV, са поели риск и са ни предоставили концептуален автомобил за пътя.
Volvo 240
За някои той беше скучен, тъй като външният му вид не беше толкова елегантен, колкото на други автомобили от неговата епоха, но точно този очарователен ретро вид ни допада особено много. С квадратна предна решетка, големи фарове, снабдени с хитри чистачки, и странични ленти, които се простираха по цялата дължина на автомобила.
Вътре нещата бяха доста елементарни, но разполагате с избор от задоволителни люлеещи се превключватели, а ретро облегалките за глава допълваха външния вид. МОдификацията „Летяща тухла“ Turbo със 153 к.с. все още може да се счита за пъргав дори за днешните представи.
Daihatsu Copen
Много хора не харесваха чаровния стил на Copen, докато формата на каросерията му често бе сравнявана със сандал Crocs. Стилът на каросерията му почти приличаше на умалено Audi TT, а от някои ъгли – на Porsche 911.
Макар че не можем да се съгласим напълно, Copen предлагаше брилянтно изживяване с открит покрив с интелигентния си сгъваем електрически покрив и енергичния 0,6-литров турбодвигател с мощност 68 к.с.
На пътя той е пълен с живот, тъй като тежи само 850 кг. Това означава, че Copen може да се хвърля в завоите с обезпокоителна скорост и да дава фантастична обратна връзка с пътя.
Alfa Romeo Brera
Когато се появи на пазара, Brera не знаеше дали е луксозен GT круизър или спортен автомобил, а базовото му разположение на предните колела беше достатъчно, за да насочи целевата му аудитория към опозицията на Nissan 350Z.
Brera беше жаден и тежък с 1445 кг, а разочароващото му шаси означаваше, че управлението е притъпено.
Въпреки това не можем да не оценим поразителния външен вид на Brera – от четирите ауспуха, които стърчат от задната броня, до предните фарове и заострената радиаторна решетка; тя прилича на хищна птица.
Matra Rancho
В края на 70-те години на миналия век пазарът на високопроходими автомобили се разраства. За да се включи в него, Matra продава своя нов Rancho като „многофункционален автомобил за свободното време“.
Неговите офроуд способности са сравними с тези на хечбек, тъй като всички Rancho са с предно предаване, нямат кутия с високи и ниски предавки, а под капака е поставен 1,4-литров двигател с мощност само 80 к.с.
Колкото и да е незадоволително представянето му, неговият невзрачен външен вид е завладяващ: черни брони, големи предни фарове за мъгла, високо разположена форма на каросерията и ретро стил, и точно затова го харесваме.
Може да е бил по-скоро Skoda Yeti на своето време, отколкото истински офроудър, но само поради тези причини е заслужил специално място в нашия списък – и е истински новатор. Освен това му даваме бонус точки за рекламна фотография като тази.
Opel Astra Coupe
Каросерията ѝ беше елегантна, но не толкова впечатляваща като тази на Calibra, а предлаганите двигатели бяха недостатъчно мощни, което доведе до разочароващи резултати.
По-рядко срещаният вариант с турбокомпресор беше бърз, но имаше проблеми с управляемостта заради големия въртящ момент, който при автомобили с предно предаване се контролира трудно.
Може и да не са успели да го направят напълно правилно, но Astra Coupe все още изглежда изискано, а отзивчивото поведение кара водачите на Porsche Boxster да се замислят два пъти на светофара.
Volvo 480
Няма нищо по-яко от хечбек с изскачащи фарове, които се спускат в клиновиден нос, точно като Porsche 944. Обърнете 480 на покрива му и се опитайте да не видите приликата с Volvo 240, с неговите фарове за мъгла и предна решетка.
Изглежда като непресъхващ извор на любопитни погледи и поводи за разговор и затова го обичаме. Той изглеждаше добре, но хората се смееха на слабите му характеристики, докато Volvo не монтира турбокомпресор на 1,7-литровия двигател, който увеличи максималната скорост до над 190 км/ч.
Смятаме, че е остарял доста добре и много бихме искали да имаме такъв.
Honda Insight
Това, което Honda предлага сега в хибридна форма, започна с Insight – автомобил, задвижван от бензинов двигател, съчетан с електромотор. Двуместният Insight предлагаше до 133 км/ч с помощта на гумите с ниско съпротивление при търкаляне.
Привлекателният му футуристичен дизайн, наподобяващ сълза, е нестандартен, като задните гуми са скрити под изваяни калници, което не беше по вкуса на всички, въпреки че точно затова го харесваме – заедно с елегантния стъклен капак на багажника от космическата епоха.
Панелите на каросерията, колелата и основната конструкция са изработени от алуминий, което е довело до тегло от едва 835 кг.
Nissan Cube
Когато се появи на пазара, Cube предизвика повдигане на веждите със своята компактност, височина и форма на кутия и беше автомобил само за Япония до 2010 г., когато беше официално внесен в Обединеното кралство.
Той се възприемаше като „дом далеч от дома“ и мобилна всекидневна, което означаваше, че управлението и скоростта не бяха на дневен ред. Интериорът му беше просторен с висок покрив и голяма видимост, а салонът се предлагаше с меки седалки, наподобяващи диван.
Тъй като се осмели да бъде различен, през 2011 г. той беше изтеглен от пазара в Обединеното кралство поради слаби резултати от продажбите.
Renault Twizy
Със своето тандемно разположение и отворена кабина Twizy изглеждаше като от бъдещето при първото си пускане на пазара. През 2012 г. цените му започват от 12 000 паунда и той се нарежда под Zoe в гамата на електрическите суперминита на Renault.
С дължина от 2,3 м и широчина от 1,2 м Twizy започна да се появява около компаниите за отдаване под наем в натоварените градски центрове поради своите размери и маневреност.
Задвижван от електромотор с мощност 17 к.с. и въртящ момент 57 Нм, той развива максимална скорост от 80 км/ч. Зарежда се напълно за три часа и половина от домашен контакт и осигурява пробег от100 км.
Twizy получи сериозен отпор от мнозина, които твърдяха, че не биха карали такъв автомобил само заради естетиката му, но Renault му придаде собствена индивидуалност и чар.
Chevrolet SSR
Chevrolet SSR, който се превърна в първия в света двуместен роудстър на базата на пикап. Под ретро каросерията се криеше 5,3-литров V8 с 300 к.с., който изтласкваше тежащия 2270 кг SSR до 100 км/ч от място само за 7,6 сек.
Двукомпонентният електрически сгъваем покрив се отваряше за 20 сек. и се сгъваше в отделно отделение зад двете предни седалки.
Кормилната уредба със зъбни колела означаваше, че кормилната колона се клати при най-малките неравности, а 19-цоловите предни и 20-цоловите задни лети джанти водеха до драматично недозавиване, ако се натиснете колата прекалено много.
Това не беше нито най-бързият, нито най-добре продаваният пикап. Просъществува само четири моделни години – но присъствието му на пътя няма аналог.
Hummer H3
След като Hummer H2 успява да продаде 35 259 автомобила през 2003 г., марката започва да крои планове за следващия си модел – H3, който ще се продава през 2005 г. и ще бъде първият Hummer на британския бряг от 2007 г.
Той имаше големи възможности за газене в кал и можеше да се справи с предизвикателни офроуд терени, с които дори Defender би се справил трудно. В Обединеното кралство се предлагаше с 3,7-литров петцилиндров двигател с мощност 241 к.с. и избор между петстепенна механична или четиристепенна автоматична скоростна кутия.
За съжаление, след като през 2006 г. са продадени 71 524 автомобила – най-високата стойност на продажбите на Hummer – настъпва световната финансова криза, в резултат на която GM обявява фалит.
Хромираната радиаторна решетка, раздутата каросерия и ярките цветове може и да не са се харесали на мнозина, но това е нещо, което Hummer винаги е избягвал и точно затова го харесваме – и не е изненада, че днес марката е възродена за нова гама камиони GMC EV.
Suzuki Jimny
От една страна, изглежда, че има малко неща, които да препоръчат Jimny дори в последното му поколение. Неговият 1,5-литров двигател със 100 к.с. осигуряваше шумно и тромаво представяне, имаше колебливо управление и не беше никак забавно на магистрала, особено когато е ветровито.
Но… той изглежда очарователно и може да се справи с почти всеки пресечен терен, който му бъде предложен. Нищо чудно, че толкова много хора от провинцията ги обичат – и съжаляват за краткия му под тригодишен живот, наложен от правилата за емисиите.
Isuzu Vehicross
Никой не знаеше какво да си мисли за Vehicross, когато се появи през 1997 г., и мнозина не бяха съвсем доволни от външния му вид, допълнен с брони от черна пластмаса.
Но по ирония на съдбата корените на Isuzu в областта на товарните търговски автомобили по-скоро помогнаха на автомобила и са причина да го харесваме: той беше повече от способен за офроуд, беше конструиран стабилно и дори имаше достатъчно мощ благодарение на 3,2-литровите и 3,5-литровите V6 двигатели, последният с мощност 215 к.с.
Освен това е приятен и малък – дълъг е само 4130 мм – което означава, че се справя дори в града. Несправедливо забравени сега, са произведени 5598 екземпляра, 74% от които са отишли в Америка, а останалите са останали в Япония. Един се мяркаше в мобилето на България преди месеци.
Subaru SVX
Опитът на Subaru за луксозно купе с две врати. Неговият нестандартен външен вид и подобен на оранжерия покрив са дело на дизайнера на DeLorean Джорджето Джуджаро, но са доста различни от бъдещите конкуренти като Mercedes.
Освен това беше вкаран специално изработен 24-клапанов 3,3-литров двигател Boxer с мощност около 230 к.с., но се предлагаше само със съмнителна четиристепенна автоматична скоростна кутия, което ограничаваше възможностите на автомобила.
Продажбите от 25 000 за шест години никога не са били съвсем достатъчни за Subaru, а автомобилът е бил скъп, не много бърз или привлекателен – но въпреки това не можем да не му се възхищаваме.
Plymouth Prowler
Ретро-изгледът на Prowler не беше за всеки, но основната критика беше насочена към неговия доста ленив 3,5-литров V6, чиято мощност от 214 к.с. се предаваше през доста мързелива четиристепенна автоматична трансмисия.
Но ние ще дадем на този хотрод за пътя голям палец нагоре: големи хромирани джанти, разположени в четирите ъгъла, и каросерия и шаси, изработени от алуминий, което му осигурява тегло от едва 1270 кг.
Chrysler PT Cruiser
През 2013 г. той получи наградата „Най-лошият автомобил за последните 20 години“ заради ужасните си оценки за безопасност, нестандартния си външен вид и недостатъчно мощния си 2,4-литров двигател.
Но ние смятаме, че в света на Volkswagen Beetle и Mini ретро дизайнерските странности на PT Cruiser, като предницата, вдъхновена от хот рода от 30-те години на миналия век, и предните арки, хромираните джанти, наклонената линия на покрива и плоския капак на багажника, го правят индивидуален и затова винаги ще имаме слабост към него.
Lancia Kappa
Оплювана и пренебрегвана, Капата трябваше да наследи пазарния хит и уж “последната истинска” голяма Lancia – Thema (макар моделът да споделяше платформа с Alfa 164 и Saab 9000). Themа беше бащата звезда, под чиято сянка Kappa успя да продаде едва 100 000 екземпляра за производствения си цикъл от 7 години. След нея дойде пазарното фиаско – Thesis.
Освен разбити сърца, Kappа ни остави прекрасен петцилиндров двигател с турбо и “поносима” мощност от 220 к.с., както и бедно сглобена купе версия, която беше като осакатен ветеран в сравнение с концепцията Kayak, която трябваше да краси улиците на Европа.
Сравняват много коли с хол или малък апартамент, но само задната седалка на Kappa-та беше достатъчна, за да се почувстваш в кралската ложа на театъра La Scala.